Край на решенията „на парче“: Над 200 души участваха в представянето на новия план за Борисовата градина
Над 200 жители се включиха в общественото показване на плана за Подробен организационен проект (ПУП) на Борисовата градина, извършено на 28 май на лятната сцена в парка. Представители на Столичната община и проектантския екип показаха главните хрумвания на документа, който цели да дефинира дълготрайните правила за развиването, опазването и възобновяване на едно от най-емблематичните зелени пространства в столицата.
Подготовката траяла 12 години
В представянето участваха заместник-кметът по „ Градско обмисляне и развиване “ арх. Любо Георгиев и ръководителят на проектантския екип чл.-кор. проф. д.а.н. арх. Атанас Ковачев. По думите им подготовката на плана е траяла близо 12 години и е минала през голям брой публични разисквания с присъединяване на над 3000 жители и специалисти.
Според заместник-кмета приемането на Подробен устройствен план е основна стъпка за преустановяване на фрагментирания метод към развиването на парка.
„ Подробен устройствен план е инструмент, който дефинитивно ще приключи решенията „ на парче “ и ще вкара единни, транспарантни правила за всички. “
Той акцентира, че посредством проекта ще се основат условия за отбрана на зелените площи, ограничение на новото строителство и възобновяване на историческия образ на парка.
„ Само по този начин можем да защитим природата и зелените площи, да ограничим новото строителство и да възстановим историческия образ, естествените, културни и исторически обекти в парка. Приемането на проекта е наложителната основа, с цел да стартира общината процеси за отчуждаване на знакови обекти и планове за паркоустройство “, съобщи Георгиев.
Арх. Атанас Ковачев сложи акцент върху комплицираната конструкция на собствеността в Борисовата градина
Според него един от главните проблеми пред развиването на територията е собствеността на Борисовата градина.
„ Най-големият проблем на Борисовата градина е, че в нея има всички вероятни типове благосъстоятелност. Затова Подробен устройствен план би трябвало да се одобри, защото без него не можем да преминем към отчуждаване на терени, които са трансформирали собствеността си през годините на дълго траялия преход. “
По думите му след извършените разисквания планът е станал доста по-консервативен и се стреми към възобновяване на историческия образ на парка към 1936 година.
Проектът планува да не се позволява понижаване на парковите площи и смяна на предназначението на обектите, както и да бъде непокътнат статутът на Борисовата градина като общоградска зона за отдих и монумент на градинско-парковото изкуство.
Планът не разрешава ново строителство, като се изключи възобновяване на исторически обекти по архивни данни и построяването на лимитирана инфраструктура, измежду която четири публични тоалетни, две сервизни здания и два подземни паркинга на терени с към този момент нарушена среда.
Предвиждат се още ограничения за ограничение на автомобилния достъп, опазване на историческата алейна мрежа и потребление на естествени материали при бъдещи поправки.
Сред акцентите е и възобновяване на растителността и знакови пространства като „ Японския ъгъл “, „ Английския ъгъл “, „ Алпинеума “ и Розариума въз основа на архивни данни.
По време на полемиката жители и специалисти сложиха въпроси, свързани с частната благосъстоятелност, рестриктивните мерки пред частната самодейност, организацията на паркирането, спортната инфраструктура и шума от открити събития.
От Столичната община прецизираха, че всички въпроси и оферти ще бъдат систематизирани и прегледани при завършването на плана.
Гражданите могат да подават рекомендации, мнения и възражения до 10 юни 2026 година, а на 17 юни следва финално публично разискване, след което планът ще премине през експертна оценка и процедура за разглеждане в Столичния общински съвет.
Източник: Следствен отдел към окръжна прокуратура
Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News