Над 200 диви прасета съм гътнал дотук в живота си.

Над 200 диви свине съм гътнал дотук в живота си. Може и да ви се вижда невероятно, но е истина. И нерядко се е случвало в пушката да има два патрона и да гътна с тях две свине. Затова съм шеф в гората, отсича 78-годишният Христо Мърхов от смолянското село Момчиловци. Мало и огромно в селото не му знае името, защото всички му викат от дълго време Генерала. А прякора си отдава на тактиката и тактиката, която ползва с ловната тайфа в гората.

" Ловът е тактика, тактичност, желае се да знаеш пределно добре терена, с цел да прецениш кой къде да застане от ловците, та да сгащите дивото. А аз знам всеки хълм, пътечка, морава, извивка на планината на 30 км в диаметър към селото. Знам, като излае куче, къде би трябвало да се чака прасето и от кое място да се подгони. И тъй като предвождам, по тази причина ми викат Генерала ", споделя родопчанинът. Макар да гони 80 лазарника, декларира изрично, че нито на зрение, нито на слух, нито на спокойна ръка и мерник се дава на младите ловци. А гората и природата са му пристрастеност от дете. И в случай че не е по баира, значи към този момент е стар. Досега обаче няма спирачка, нито засечка в лова.

Генерала ръководи " войска " от 84 членове на ловната тайфа, към която на съвсем всеки лов се причисляват и посетители от София и Пловдив. Той толкоз се гордее и пали да споделя за ловната си тайфа, че пристрастеността му превзема, а в погледа му свети победоносният искра като на Наполеон след сполучлива борба. Момчиловецът се слави и с ловното си родословие, защото и татко му бил прочут авджия в региона дълги години.

Целият етюд за Генерала - авджия можете да прочетете д съботния броя на вестник " Марица "