Над 2 хиляди българи, военни и цивилни, се включват в

Над 2 хиляди българи, военни и цивилни, се включват в избавителна акция по издирването на самолета, екипажа и пасажерите от първата в небето на България злополука на пасажерски аероплан през ноември 1937 година. Акцията в изискванията на жестоки снежни стихии и преспи в планински условия продължава няколко дни и става водеща тематика за вестниците на континента и в Полша, под чиито опознавателни знаци лети машината, написа " Телеграф ".

Във Варшава и Краков, в градове и села признателното полско население провежда манифестации на дружбата, а в полския Сейм с овации на крайници парламентаристите благодарят на българския народ за оказаната поддръжка. В авиокатастрофата високо в скалите на Пирин умират трима пасажери и трима души екипаж на самолета Дъглас DC-2 с регистрация на полските авиолинии SP-ASJ.

През април 1931 година в София е подписана полско-българска спогодба за употребата на постоянни самолетни линии сред двете страни. На 27 юни е сбъднат и първият полет от Варшава до София и Солун, а маршрутът получава гръмкото название „ Линия на три морета “, защото свързва Балтийско море с Черно и Егейско. През летния сезон прави „ чупка “ до Варна, където се намира Полският дом, и по този начин в прочут смисъл слага началото и на вътрешните самолетни направления у нас.

В първите дни на април 1937 година поляците пускат и постоянна линия Варшава – Тел Авив (Палестина), която заковава и България в международния авиотрафик – полетът е с междинно кацане в София.

В понеделник на 22 ноември 1937 година трасето по противоположния път от палестинския град Лида (днес Лод в Израел) към Варшава се обслужва от Дъглас DC-2, пълководец на самолета е асът на полската гражданска авиация, 34-годишният „ милионер “ Тадеуш Дмошински. Милионер, тъй като е с близо 1 милион навъртени километра във въздуха. Радиотехник е Мариан Винник, а монтьор Ришард Валентукевич и трима пасажери.

След междинни кацания в Атина и Солун на 23-и в 11.15 ч. машината отлепя колесника от солунското летище, с цел да поеме курс към София. Още при излитането си от гръцката столица дъгласът минава през мъгла и облаци и полетът се ръководи от гониометрична станция, нещо като баба на радара, която дефинира местоположението на летателния уред съгласно силата на сигнала от борда му, достигащ до разнообразни телеграфски станции.

В 11.46 часа самолетът получава от радиостанцията в Божурище посока на придвижване, а измерванията демонстрират, че се намира западно от Петрич. Последното известие на радиотехника Винник гласи: „ Атмосферните условия са неприятни. Намираме се в облаци на височина 3 хиляди метра “. В 11.50 радиостанцията в Божурище приема неразбираеми сигнали от SP-ASJ, радистът желае повтаряне, само че отговор не идва. Към 14.00 часа при неналичието на всевъзможни сигнали управлението на бюрото на ЛОТ в София се обръща към дирекцията на софийското летище и полицейските управляващи с молба за търсене по трасето на полета и сигнализиране, в случай че бъде открито наложително кацане. В 14.30 часа същата молба е изпратена и до щаба на Българската войска.

Дърварят Христо Темелков от с. Ладарево разказал, че е видял аероплан по западните скатове на Пирин край Крива река да прелита единствено на 6 метра над върховете на дърветата, само че самолетът бързо липсващ в мъглата и облаците. Веднага по-късно чул тропот, след това втори, по-силен.

Военните управляващи вземат решение да провеждат огромна издирвателна акция по едно и също време в три планини – Рила, Пирин и Родопите, от всички направления в квадрат с размери 150 на 150 километра, тъй че да не бъде пропусната нито една педя земя. Във въздуха са вдигнати цивилен и военни самолети, две ескадрили на българската и югославската авиация.

В Пирин са изпратени 6 групи алпинисти, от Св. Врач, последното населено място, в което е засечен полският аероплан, потегля експедиция от 20 служители на реда и 30 бойци, предвождани персонално от кмета. Във всички села в радиус от 100 километра са разлепени плакати, призоваващи популацията да се включи в търсенето, на всеки половин час по радиото повтарят на български, гръцки и сръбски, в случай че някой има информация за изчезналия аероплан, да заяви. Гръцкото бюро на ЛОТ афишира в България премия от 15 хиляди лв. за този, който първи открие следите на полския Дъглас.

Според полските вестникари на третия-четвъртия ден в акцията вземат участие към този момент над 2 хиляди доброволци. В продължение на няколко нощи селяни и офицери изкарват мразовитите нощи в планините. Когато се връщат, 20 са с тежки простуди.
През цялото време, без значение че бил на държавническо посещаване в Англия и Франция, персонално цар Борис Трети следил по телефона по какъв начин върви избавителната акция. Оказало се, че Дмошински е добре прочут в царския двор в София. По-рано на 12 юли полякът докарал до българската столица вода от р. Йордан за светото кръщене на родилия се на 17 юни правоприемник на короната княз Симеон Търновски. Механик във височайшия автобус още веднъж бил Валентукевич. По едно съвпадане таман били готови царските укази за удостояването на двамата с български ордени, и трябвало да им ги връчат при кацането в София на 23 ноември.

Междувременно в издирването на дъгласа напълно публично се включва и най-известният по това време в Европа екстрасенс от Варшава инж. Стефан Осовецки, владеещ телепатия, телекинеза, биолокация и екстериоризация. Първоначално към него се обръща брачната половинка на капитан Дмошински, само че след това е притеглен към формалното разследване. Още първите му мнения са песимистични. На 26 ноември в 21.15 часа в жилището му на ул. „ Полна “ 32 се събира комисия и в нейно наличие е извършен спиритуалистичен сеанс, който продължава до 22.38 часа. Осовецки изпада в транс, „ лети “ над мястото на злополуката и много тъкмо разказва мястото, където се намират останките на самолета, като възвръща и напрегнатата обстановка в кабината сега преди трагичния случай, с което запълва по три колони в полските вестници, а протоколът е причислен като материално доказателство в следствието.

В събота, 27 ноември, останките на самолета са открити в региона на Мозговишки хълм под връх Мозговишки рид, на към 2600 метра надморска височина. Първи ги вижда алпинистът Венямин Минев, подофицер в сектора в Св. Врач. След три часа продупчване на път през преспите към Мозговишки хълм видял групата, която била спряла да разтрият със сняг кучето, с цел да не замръзне. През това време през бинокъла погледнал към върха и мернал стърчащ от снега дънер. Познавал доста добре Пирин и не помнел в релефа на това място дърво. След малко групата попаднала на останките от самолета. Под снега разровили тялото на водача Дмошински, облечен в униформа със златни копчета. Минев и другарите му оказали чест на починалите екипаж и пасажери, като стреляли 30 пъти във въздуха.

„ Тези салюти ги чухме и в Полша “ – разяснява няколко дни по-късно „ Илюстровани Куриер Цодженни “ в описа си за избавителната интервенция в България. „ А щом най-сетне ги откриха и на виковете им под дебелия сняг не се обади никой, първата им мисъл беше да отдадат почит. Свалили шапки и стреляли с револвери с взор, вторачен в бяло-червения полски байрак, легнал върху снега, и като че ли завил телата на екипажа и пасажерите. Този салют го чухме в Полша, ще го запазим вечно в паметта си ”.
На 1 декември 1937 година на първото си зимно съвещание Сеймът на Полша по предложение на неговия маршал и в наличието на българския дипломат Петър Траянов със ставане на крайници и бурни ръкопляскания изказал признателност на целия български народ за проведената героичен и с жертвоготовност избавителна акция.