Над 2,93 млрд. лева са планирани за българския бизнес по

Над 2,93 милиарда лв. са планувани за българския бизнес по Програмата за конкурентоспособност и нововъведения до 2027 година, която предходната седмица беше изпратена до Брюксел за утвърждение. Това разяснява Илияна Илиева, основен шеф на Главна дирекция “ Европейски фондове за конкурентоспособност “ към Министерството на нововъведенията и растежа по време на онлайн конгрес на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинни предприятия. Над 30% от бюджета са за нововъведения в предприятията, 30% са за вложения в кръгова стопанска система, над 17% са заделени за планове за напредък и конкурентоспособност, повече от 13% са за цифровизация, настрана близо 7% е за енергийна успеваемост в предприятията. До края на годината се чака да тръгне първата мярка по програмата. В проектите на Министерството на нововъведенията и растежа е да бъде отворена мярка за развиване на нововъведения в предприятията с бюджет 127 млн. лв.. Допускат се за присъединяване предприятия с ниска и междинна пазарна капитализация с до 400 и до 1500 души работна ръка, планува се съдействие на огромни и дребни предприятия. А още при започване на 2023 година се възнамерява за бъде стартирана процедура за възстановяване на индустриалния потенциал в предприятията за 117, 5 млн. лв. за дребния бизнес, фамилни предприятия и компании от креативните промишлености и занаятите. През второто тримесечие на 2023 година ще тръгне мярка за внедряване на нововъведенията в предприятията с бюджет 293 млн. лв.. Отделно по Програма „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна до 2027 година са планувани над 2,1 милиарда лв., оповестиха от Министерството на нововъведенията и растежа. Тя ще се ръководи от две Междинни звена, а точно звена в Министерство на образованието и в Министерство на електронното ръководство. Според нея близо 30% са за цифровизация в обществения бранш, следват трансфер на софтуерна комерсиализация с 25%, над 21% ще са за европейска интеграция и интернационализация. Също по този начин над 19% ще са за създаване на потенциал за научни проучвания и напълно дребен бюджет, само че отново към 2% от стратегия за мярка повишение на потенциала в областите за умна специализация. При формалното утвърждение на програмата от Брюксел ще започват няколко значими ограничения, които са свързани с нововъведения в съдействие на бизнеса, науката, неправителствения бранш и локалните управляващи. 135 млн. лв. са планувани за иновационни хъбове в страната Над 135 млн. лв. са планувани за създаване на национална мрежа от 12 цифрови и иновационни хъбове. Отделно са планувани над 277 млн. лв. за развиване на Центровете за върхови достижения и Центровете за подготвеност. Целта е центровете да получават поддръжка седем години, за проработят и подкрепят действително предприятията, разяснява Илиева. Ще тръгне и ваучерна скица за дребните и междинни предприятия за 49 млн. лв., в която могат да аплайват и университети. Ще бъдат основани пределни цени за снабдители, само че няма да има кандидатстване, доставчиците би трябвало да дават отговор на избрани условия и за планове до 20 000 лв. се планува директно подписване на контракт. За всички предприятия, които са получили документ за върхови достижения по стратегиите Хоризонт 2020 и Хоризонт Европа на Европейския иновационен съвет ще могат да се възползват от в допълнение 118 млн. лв.. Фирмите към този момент аплайват за рационализация по Плана за възобновяване и резистентност, отварят ограничения за още над 400 млн. лв.  До 21 септември фирмите могат да аплайват по първата отворена за България процедура от Плана за възобновяване „ Технологична рационализация “. Тя е за 260 млн. лева, а подаването на документите е напълно онлайн през системата ИСУН.  Но още два дни бизнесът може да задава своите въпроси. Тя е най-вече за индустриалните компании – за медикаменти, компютри или оптични материали, храни, питиета, дрехи и други Допустими са компании с архитектурна, инженерна или научно-изследователска и развойна активност. Спрямо размера и потребностите компаниите могат да получат сред 180 000 лева и 700 000 лева за ново съоръжение, техника, машини и програмен продукт. Процедурата е ориентирана към четири от икономическите браншове на страната – преработваща индустрия, снабдяване на води; канализационни услуги, ръководство на боклуци и възобновяване, основаване и разпространяване на информация и креативен артикули, далекосъобщения, професионални действия и научни проучвания. Микропредприятията ще получават 50% финансиране, а компаниите от София и Перник до 30% съфинансиране на своите планове, до момента в който подпомагането за компании от Благоевград ще е 50%. Фирмите ще би трябвало да са регистрирани не по-късно от края на 2019 година. Реализираните доходи от продажби през последните 3 години за микропредприятия би трябвало да са 210 000 лв., за дребни предприятия 750 000 лв. и за приблизително 3 млн. лв.. За 2021 година чистите доходи на микропредприятие да са повече или равни на 52 000 лв., за малко 187 000 лв., за приблизително 750 000 лв.. В бюджета на плана би трябвало да се заложи цялата сума, а съфинансирането е до 50%. През септември следва пускане и на грантова скица за 30,6 млн. лева за бизнеса за ИКТ решения и киберсигурност. Близо 200 млн. лв. към бизнеса за създаване на ВЕИ мощности за лични потребности потеглят за бизнеса до края на годината. В началото на идната година ще започва програмата за кръгова стопанска система за 180 млн. лв. Кандидатстването става в ИСУН в секцията за Националния проект за възобновяване и резистентност. Илиева предизвести, че бизнеса би трябвало да внимава тъкмо по кои стратегии кандидатства, с цел да не се объркват ограниченията по Плана и Програмата за конкурентоспособност. Още по тематиката 30 авг 2022