Близо 300 студенти и докторанти от Албания с български произход учат в наши университети
Над 190 студенти и 91 докторанти от Албания с български генезис се образоват в университети в България. Още 79 са признати в български висши учебни заведения за идната образователна година. Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков с представители на Дружеството на българите в Албания в град Елбасан. Той изрази признателност към сдружението за проведените от тях неделни учебни заведения и курсове за подготовка на кандидат-студенти от български генезис. Към сдружението има три неделни учебни заведения, в които над 260 деца ще учат български език през новата образователна година. Отделно ще се приготвят и 67 кандидат-студенти за български висши учебни заведения.
„ От три години имаме неделни учебни заведения. Те са най-хубавото достижение на нашето сдружение ", съобщи Алтин Идризи от Дружеството на българите в Албания. По думите му идната стъпка е такива учебни заведения да се открият и в няколко села, където огромна част от популацията е с български генезис. Хората в тях са запазили говора си през столетията, само че не могат да четат и пишат на нашия език. Проблем за разкриването на неделни учебни заведения в тези места обаче е неналичието на училищен фрагменти. Има спогодба студенти от Великотърновския университет да бъдат изпращани в тези села на " Еразъм практики ", с цел да преподават български език на локалните възпитаници за няколко месеца, обясниха от сдружението.
Министър Цоков пое ангажимент да спомага студенти и от други висши учебни заведения да бъдат насърчавани да карат преподавателски стажове в такива обитаеми места в Албания. „ Понякога това е предизвикателство за младежите. Ще търсим способи да ги мотивираме да дойдат тъкмо тук при вас ", съобщи проф. Цоков. Това може да става и посредством Еразъм практики, каквито се осъществят в други страни.
Друга опция е учители от Албания да бъдат включени в стратегии за подготовка на МОН, с цел да могат да преподават в неделните учебни заведения. Заедно с това ще се търси и опция да се приготвят такива учители в магистърски стратегии и от България.
По-дългосрочната цел е да бъдат открити класове по български език и в албанските съществени учебни заведения.
По-късно министър Цоков се срещна и с ръководителите на други две сдружения на българските общности - Дружество на българите в Албания - „ Просперитет Голо Бърдо " и Дружество за българо-албанско другарство - Корча, към всяко от които също има по едно неделно учебно заведение, което се подкрепя от МОН. В неделно учебно заведение „ Христо Ботев " в Тирана към сдружението „ Просперитет Голо Бърдо " учат 97 деца от 1. до 7. клас и се приготвят 16 кандидат-студенти за български университети. Неделното учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий " в Корча и Поградец образова български 35 възпитаници в 5. и 8. клас и приготвя 10 кандидат-студенти.
Представители на организациите споделиха, че има учители, които преподават в албански учебни заведения и аплайват за магистратури в България, с цел да могат да получат дееспособност да преподават и български. Известна компликация основава това, че бакалавърските стратегии в Албания са по 3 години със 180 заема, а не като в България - 4-годишни с 240 заема. Това слага под въпрос признаването на албанските дипломи от български университети. Според министър Цоков този проблем може да бъде позволен с спомагателни заеми в магистърските стратегии и МОН ще даде мнение в тази тенденция.
Представителите на сдруженията на българите в Албания споделиха, че част от приключилите в България техни представители остават да живеят в нашата страна. Други се връщат в Албания, като някои от тях заемат високи постове в страната, в това число и техни академични преподаватели са ученици на български висши учебни заведения.
„ От три години имаме неделни учебни заведения. Те са най-хубавото достижение на нашето сдружение ", съобщи Алтин Идризи от Дружеството на българите в Албания. По думите му идната стъпка е такива учебни заведения да се открият и в няколко села, където огромна част от популацията е с български генезис. Хората в тях са запазили говора си през столетията, само че не могат да четат и пишат на нашия език. Проблем за разкриването на неделни учебни заведения в тези места обаче е неналичието на училищен фрагменти. Има спогодба студенти от Великотърновския университет да бъдат изпращани в тези села на " Еразъм практики ", с цел да преподават български език на локалните възпитаници за няколко месеца, обясниха от сдружението.
Министър Цоков пое ангажимент да спомага студенти и от други висши учебни заведения да бъдат насърчавани да карат преподавателски стажове в такива обитаеми места в Албания. „ Понякога това е предизвикателство за младежите. Ще търсим способи да ги мотивираме да дойдат тъкмо тук при вас ", съобщи проф. Цоков. Това може да става и посредством Еразъм практики, каквито се осъществят в други страни.
Друга опция е учители от Албания да бъдат включени в стратегии за подготовка на МОН, с цел да могат да преподават в неделните учебни заведения. Заедно с това ще се търси и опция да се приготвят такива учители в магистърски стратегии и от България.
По-дългосрочната цел е да бъдат открити класове по български език и в албанските съществени учебни заведения.
По-късно министър Цоков се срещна и с ръководителите на други две сдружения на българските общности - Дружество на българите в Албания - „ Просперитет Голо Бърдо " и Дружество за българо-албанско другарство - Корча, към всяко от които също има по едно неделно учебно заведение, което се подкрепя от МОН. В неделно учебно заведение „ Христо Ботев " в Тирана към сдружението „ Просперитет Голо Бърдо " учат 97 деца от 1. до 7. клас и се приготвят 16 кандидат-студенти за български университети. Неделното учебно заведение „ Св. Св. Кирил и Методий " в Корча и Поградец образова български 35 възпитаници в 5. и 8. клас и приготвя 10 кандидат-студенти.
Представители на организациите споделиха, че има учители, които преподават в албански учебни заведения и аплайват за магистратури в България, с цел да могат да получат дееспособност да преподават и български. Известна компликация основава това, че бакалавърските стратегии в Албания са по 3 години със 180 заема, а не като в България - 4-годишни с 240 заема. Това слага под въпрос признаването на албанските дипломи от български университети. Според министър Цоков този проблем може да бъде позволен с спомагателни заеми в магистърските стратегии и МОН ще даде мнение в тази тенденция.
Представителите на сдруженията на българите в Албания споделиха, че част от приключилите в България техни представители остават да живеят в нашата страна. Други се връщат в Албания, като някои от тях заемат високи постове в страната, в това число и техни академични преподаватели са ученици на български висши учебни заведения.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ