Петър Витанов: Над 18% от младите българи нито работят, нито се образоват. Това е огромно предизвикателство пред икономиката и политиците
Над 18% от младите българи от 15 до 30 години нито работят, нито се образоват, и това основава огромно предизвикателство не просто пред просветителната система, пред пазара на труда, а пред стопанската система и политиците. Това сподели ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов по време на кръгла маса „ Работа за младите, младите на работа “, която се организира в София. В полемиката участваха вицепремиерът Атанас Пеканов, министрите Крум Зарков, Сашо Пенов и Весела Лечева, заместник-министърътпроф. доктор Емил Мингов, представители на институции и на юношески и студентски организации, синдикати, работодатели и неправителствения бранш.
„ Всеки ден, в който не вземаме ограничения за превъзмогване на това предизвикателство, подкрепяме бедността, общественото разслоение и общественото изключване на уязвимите групи “, сподели Витанов.
„ България през последните години е изправена пред каскада от рецесии – финансова, икономическа, здравна, само че имаме и още една – демографска злополука, която се характеризира с понижаване на раждаемостта и високи стойности на емиграция, които основават главен проблем пред работната мощ “, добави Витанов.
Политическата незаинтересованост на младежите също е изключително тревожна, уточни евродепутатът.
„ Младите не гласоподават, тъй като не се усещат показани или не виждат своята роля в политическия развой “, разяснява той.
В световен подтекст пазарът на труда се трансформира с извънредно огромна скорост, излизат софтуерни разработки и нововъведения, сподели вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов. Такъв ще бъде 21 век - век на провокации, на нови пълномощия, които би трябвало да придобиваме всеки един ден, разяснява той. Пеканов уточни, че с всеки минал ден би трябвало да се работи младежите да имат достъп до тези пълномощия.
Не би трябвало да забравяме нещо, което ще бъде нужно на всички нас - умеенето да се учим цялостен живот, сподели вицепремиерът.
Според правосъдния министър Крум Зарков политическите елити не са склонни сами да правят отстъпка своето място.
Зарков означи, че политическото присъединяване би трябвало да се преглежда през три индикатора. По думите му не е единствено гласуването, първо би трябвало да имаш интерес, по-късно да има активизъм и тук е ролята на политическите партии. Ако не отидем и не почукаме на вратите на тези партии, ще продължим да живеем в сегашния подтекст и статистика, обърна се той към младежите.
„ Младежка политика не са детските градини и политика за възрастните не са пенсиите, това е надалеч по-сложен развой “, сподели Зарков.
Тенденцията сега е децата да остават в България, с цел да завършат тук първата бакалавърска степен и по-късно посредством магистратурите да видят и задграничния опит, сподели служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
„ От записаните студенти приключват 60%, другите се отхвърлят, тъй като не желаят да учат “, уточни просветният министър.
Над 140 хиляди младежи не са заети и не вземат участие в никакви форми на образование, съобщи заместник-министърът на труда и обществената политика Емил Мингов. По думите му това е голям запас, въпросът е да можем да го раздвижим. Ние сме изправени пред нееднородна маса младежи, които не работят и не учат, уточни той и добави, че една част са в уязвимо състояние, в това число от ромската общественост, само че има и други, които все пак, не желаят да работят. По отношение на първата група, заместник-министърът сподели, че сега се създава модел на центрове в самите ромски общности, където да се откри какво може да задейства младежите да работят и по какъв начин да се промени сегашната процедура, при която част от хората работят нерегламентирано и по едно и също време с това взимат обществени помощи.
Младежките политики са дълъг развой, най-важно е да има непрекъснат разговор с младите във връзка с техните стремежи и благоприятни условия, счита министърът на младежта и спорта Весела Лечева. Тя увери, че Министерството на младежта и спорта е фокусирано в поддържане на непрекъснат разговор с оторизираните структури, които дават отговор за младежката политика. Заедно с тях са направени редица промени в наредби и в законодателството.
Според национално представително изследване на „ Тренд “, показано от социолога Евелина Славкова, 88 на 100 от запитаните считат, че би трябвало да има повече държавни политики, ориентирани към безработните младежи. На въпрос дали би трябвало да има съответни политики към младите – 86 % дават отговор позитивно. Около 60 % от интервюираните считат, че просветителната система не приготвя задоволително младите да си намерят работа, 25 на 100 са на противоположното мнение. 75 процентни пункта от запитаните показват ниското възнаграждение измежду аргументите младите да не могат да си намерят работа; неприятни условия от работодатели и без контракти – 51 процента; 50 на 100 акцентират липса на работни места; неналичието на опит означават 48 процента; 38 на 100 - липса на самодейност да си търсят работа. 42 %, най-много сред 18 и 29 години, дават отговор, че държавата е длъжна да обезпечава работа. Намирането на работа е персонална отговорност, считат 51 на 100. На въпрос има или няма задоволително благоприятни условия за реализация 33 % от реципиентите дават отговор позитивно, до момента в който 55 на 100 са на противоположното мнение. 34 % считат, че би трябвало да има повече благоприятни условия за преквалификация, 13 на 100 - че е нужна промяна във висшето обучение. Според 75 на 100 от запитаните младите могат да си намерят работа единствено в огромните градове, а 56 на 100 считат, че е по-лесно в чужбина.
В полемиката Даниел Парушев, ръководител на Националното посланичество на студентските препоръки, обърна внимание, че във висшите учебни заведения влизат все по-неподготвени младежи, стипендиите не престават да бъдат ниски, недобри са изискванията в по-голямата част от общежитията. Липсата на иновативност на преподаватели и асистенти е измежду аргументите студентите да не посещават лекции и извършения, обърна внимание той. Липсва връзка с бизнеса, задоволително платени стажове за студентската общественост. Българските компании демонстрират слаб интерес, само че въпреки всичко висшето обучение у нас доста е израснало, установи още Парушев.
Ивайло Илиев, ръководител на Студентски клуб на политолога съм Софийския университет “Св. Климент Охридски “ акцентира ниския интерес на младежите у нас към политиката, с наклонност към още по-голям спад. Слабото гражданско обучение води до слаб интерес към политиката като цяло и партиите би трябвало да влязат в своята роля на медиатор сред страната и хората, предложи политологът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
„ Всеки ден, в който не вземаме ограничения за превъзмогване на това предизвикателство, подкрепяме бедността, общественото разслоение и общественото изключване на уязвимите групи “, сподели Витанов.
„ България през последните години е изправена пред каскада от рецесии – финансова, икономическа, здравна, само че имаме и още една – демографска злополука, която се характеризира с понижаване на раждаемостта и високи стойности на емиграция, които основават главен проблем пред работната мощ “, добави Витанов.
Политическата незаинтересованост на младежите също е изключително тревожна, уточни евродепутатът.
„ Младите не гласоподават, тъй като не се усещат показани или не виждат своята роля в политическия развой “, разяснява той.
В световен подтекст пазарът на труда се трансформира с извънредно огромна скорост, излизат софтуерни разработки и нововъведения, сподели вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов. Такъв ще бъде 21 век - век на провокации, на нови пълномощия, които би трябвало да придобиваме всеки един ден, разяснява той. Пеканов уточни, че с всеки минал ден би трябвало да се работи младежите да имат достъп до тези пълномощия.
Не би трябвало да забравяме нещо, което ще бъде нужно на всички нас - умеенето да се учим цялостен живот, сподели вицепремиерът.
Според правосъдния министър Крум Зарков политическите елити не са склонни сами да правят отстъпка своето място.
Зарков означи, че политическото присъединяване би трябвало да се преглежда през три индикатора. По думите му не е единствено гласуването, първо би трябвало да имаш интерес, по-късно да има активизъм и тук е ролята на политическите партии. Ако не отидем и не почукаме на вратите на тези партии, ще продължим да живеем в сегашния подтекст и статистика, обърна се той към младежите.
„ Младежка политика не са детските градини и политика за възрастните не са пенсиите, това е надалеч по-сложен развой “, сподели Зарков.
Тенденцията сега е децата да остават в България, с цел да завършат тук първата бакалавърска степен и по-късно посредством магистратурите да видят и задграничния опит, сподели служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
„ От записаните студенти приключват 60%, другите се отхвърлят, тъй като не желаят да учат “, уточни просветният министър.
Над 140 хиляди младежи не са заети и не вземат участие в никакви форми на образование, съобщи заместник-министърът на труда и обществената политика Емил Мингов. По думите му това е голям запас, въпросът е да можем да го раздвижим. Ние сме изправени пред нееднородна маса младежи, които не работят и не учат, уточни той и добави, че една част са в уязвимо състояние, в това число от ромската общественост, само че има и други, които все пак, не желаят да работят. По отношение на първата група, заместник-министърът сподели, че сега се създава модел на центрове в самите ромски общности, където да се откри какво може да задейства младежите да работят и по какъв начин да се промени сегашната процедура, при която част от хората работят нерегламентирано и по едно и също време с това взимат обществени помощи.
Младежките политики са дълъг развой, най-важно е да има непрекъснат разговор с младите във връзка с техните стремежи и благоприятни условия, счита министърът на младежта и спорта Весела Лечева. Тя увери, че Министерството на младежта и спорта е фокусирано в поддържане на непрекъснат разговор с оторизираните структури, които дават отговор за младежката политика. Заедно с тях са направени редица промени в наредби и в законодателството.
Според национално представително изследване на „ Тренд “, показано от социолога Евелина Славкова, 88 на 100 от запитаните считат, че би трябвало да има повече държавни политики, ориентирани към безработните младежи. На въпрос дали би трябвало да има съответни политики към младите – 86 % дават отговор позитивно. Около 60 % от интервюираните считат, че просветителната система не приготвя задоволително младите да си намерят работа, 25 на 100 са на противоположното мнение. 75 процентни пункта от запитаните показват ниското възнаграждение измежду аргументите младите да не могат да си намерят работа; неприятни условия от работодатели и без контракти – 51 процента; 50 на 100 акцентират липса на работни места; неналичието на опит означават 48 процента; 38 на 100 - липса на самодейност да си търсят работа. 42 %, най-много сред 18 и 29 години, дават отговор, че държавата е длъжна да обезпечава работа. Намирането на работа е персонална отговорност, считат 51 на 100. На въпрос има или няма задоволително благоприятни условия за реализация 33 % от реципиентите дават отговор позитивно, до момента в който 55 на 100 са на противоположното мнение. 34 % считат, че би трябвало да има повече благоприятни условия за преквалификация, 13 на 100 - че е нужна промяна във висшето обучение. Според 75 на 100 от запитаните младите могат да си намерят работа единствено в огромните градове, а 56 на 100 считат, че е по-лесно в чужбина.
В полемиката Даниел Парушев, ръководител на Националното посланичество на студентските препоръки, обърна внимание, че във висшите учебни заведения влизат все по-неподготвени младежи, стипендиите не престават да бъдат ниски, недобри са изискванията в по-голямата част от общежитията. Липсата на иновативност на преподаватели и асистенти е измежду аргументите студентите да не посещават лекции и извършения, обърна внимание той. Липсва връзка с бизнеса, задоволително платени стажове за студентската общественост. Българските компании демонстрират слаб интерес, само че въпреки всичко висшето обучение у нас доста е израснало, установи още Парушев.
Ивайло Илиев, ръководител на Студентски клуб на политолога съм Софийския университет “Св. Климент Охридски “ акцентира ниския интерес на младежите у нас към политиката, с наклонност към още по-голям спад. Слабото гражданско обучение води до слаб интерес към политиката като цяло и партиите би трябвало да влязат в своята роля на медиатор сред страната и хората, предложи политологът.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ