1700 души от Хасковска област остават без работа при прибърз...
Над 1700 души от района на Хасково ще останат без работа след закриването на въгледобивния бранш в Маришкия басейн поради задачите на “зелена сделка”, която е резултат от признатото от Европейски Съюз Парижко съглашение. Това стана ясно на среща сред специалисти на Световната банка и Областния съвет за развиване. Целта е да се изготви разбор на заинтригуваните страни по отношение на подготовката на Териториален проект за обективен преход за региона.
Приоритет на всички би трябвало да бъде обезпечаването на работни места за чиновниците от отпадналите енергийни мощности и едвам тогава да се пристъпи към осъществяване на задачите на зелената договорка - тази безапелационна позиця изрази ръководителят на КРИБ - Хасково, Стефан Димитров, който е член на Обласния съвет за развиване. На срещата той напомни следствията от закриването на рудните комплекси на територията на община Димитровград. Тогава 11 000 души от Димитровград, Маджарово и Минерални бани останаха без работа. Според Димитров тогава страната е подходила повърхностно и безогледно, в резултат на което региона са напуснали 20 000 души – чиновници на закритите рудници и техните фамилии, които по този начин и не са се завърнали по родните си места, а са устроили живота си в други страни. Затова в този момент страната би трябвало да насочи към Хасковска област част от 6-те милиарда евро, планувани за финансиране на прехода към “зелена” стопанска система по Фонда за обективен преход и дирек 2 “Зелена България” на българския План за възобновяване и резистентност. С част от тези средства би трябвало да се финансират планове на съществуващи производства с капацитет за развиване през идващите 10 години за откриване на нови работни места.
Това ще даде опция на част от хората, които ще останат без работа, за обществена и трудова акомодация, съобщи Димитров. По думите му има доста благоприятни условия за оползотворяване на плануваните средства. Председателят на КРИБ - Хасково предложи на срещата 6 съответни сфери на намеса за обезпечаване на обективен преход към “зелена” стопанска система на регона:
1. Създаване на водороден клъстер “Загоре” - част от Национална атомна стратегия;
2. Развитие на железопътната инфраструктура в поддръжка на бизнеса посредством построяването на железопътен зърнен терминал и железопътен интермодален терминал;
3. Създаване на индустриална зона Хасково – Димитровград - въглеродно безпристрастен промишлен парк и подкрепяне на общински индустриални зони;
4. Изграждане на буферни паркинги в пограничния район с самостоятелни зарядни станции за електрическа енергия и водород;
5. Стимулиране построяването на енергийно самостоятелни къщи и подобряването на Национална стратегия за енергийна успеваемост, като в нея залегнат опциите за нововъведения, свързани с енергийната самостоятелност на многофамилни жилищни.
6. Модернизация на съществуващи производства в област Хасково за откриване на нови работни места.
Димитров упорства страната да окаже подпомагане и поддръжка на общинските администрации и регионалната администрация по пътя към въглеродно неутрална стопанска система, защото те не са се изправяли пред сходни провокации досега.
Председателат на КРИБ-Хасково дефинира региона като един от най-големите потребители на водород поради химическата промишленост и я уточни като подобаваща за построяването на водороден клъстер “Загоре”, с който ще се обезпечат нови 300 работни места. Визията, разказана в позицията на КРИБ - Хасково, включва финансиране на индустриални вложения в предприятия и преструктуриране на съществуващите производства.
Намерението за образуването на водороден клъстер съгласно Димитров може да бъде допълнено с присъединението на област Хасково към самодейността Европейски водороден гръбнак /European Hydrogen Backbone (EHB)/ - група от европейски компании за газова инфраструктура, които плануват построяването на газова инфраструктура, свързваща бъдещите центрове за търсене и предложение на водород в Европа, като се планува реализацията на бъдещите планове да бъде на стойност сред 43 и 81 милиарда евро.
Изграждането на атомна инфраструктура ще улесни мащабирането както на производството, по този начин и на потреблението на зелен водород. Инициативата European Hydrogen Backbone (EHB) показа неотдавна обновена версия на своята визия за профилирана инфраструктура за превоз на зелен водород в цяла Европа. Групата предлага атомна мрежа от 39 700 км до 2040 година, както и по-нататъшен напредък. Очаква се след 2040 година тази мрежа да свързва 21 европейски страни.
За реализацията на водороден клъстер Димитров показа и част от план за произвеждане на зелен водород, зелен амоняк и зелен азотен тор, създаден от “Неохим” АД, който е съпроводен със съответните калкулации. Оказва се, че за произвеждане на 500 000 т. зелен азотен тор годишно е нужен 222 000 т/г. зелен амоняк и 40 000 т./г. зелен водород. За тях ще се изразходва електрическа енергия в размер на 2 150 225 МВТч.
За приемането на зелен водород и зелен амоняк ще е нужна огромна апаратура за приемане на зелен азот (0.8235 т азот/т амоняк) посредством делене на въздух (около 1.1 т въздух за 1 т амоняк) и компресори за нагнетяване в синтез на водорода и азота. Нужната от ел. сила ще се завиши с към 20%. За осъществяването на плана той предложи да се изградят фотоволтаични площадки за зелена сила. Като подобаващи за задачата терени с повърхност над 14 000 дка Димитров уточни тези на рудните комплекси в Маришкия басейн, които ще бъдат рекултивирани след закриването на въгледобивния бранш.
За развиването на новите технологии, което ще настъпи с образуването на водороден клъстер, той посочи потребността от финансиране на проучвателен център за лабораторни проучвания, проучвателен планове и разработки. В тази връзка Стефан Димитров е безапелационен, че би трябвало да се намерения в посока рационализация на образованието, като на напред във времето стои потребността от в допълнение съоръжение на междинните учебните заведения и разкриването на нови специалности с научна активност както в гимназиите, по този начин и в университетите. Той показа и визията си за образуване на учебен хъб в региона, който ще даде опция на извънуниверситетските регионални центрове да “приемат” разнообразни профили, свързани със земеделие, химия, енергетика, чиста сила – специалности, които са дефицитни за бизнеса. Материалната база и структурата може да се поддържат от страната, от регионалните администрации или районните ръководства на образованието към МОН. В този случай не е належащо съответният университет да построява тежка филиална конструкция. С финансиране от страната се обезпечава опция на преподавателите да предадат науката и в други райони на тези, които желаят да надграждат своето обучение и да бъдат част от новите технологии.
В позицията си Димитров прецизира, че това са част от ограниченията, които могат да създадат прехода към зелена стопанска система обективен. Според него навременното обмисляне и осъществяване на вложения, още преди закриване на енергийните мощности, са съществена мярка, с която да се избегне сюжета за трайно обезлюдяване на региона.
От закриването на енергийните мощности в “Марица изток басейн” се чака единствено на територията на област Хасково директно засегнатите лица ще бъдат към 1700 души. Въпреки че няма публична оценка, се чака индиректно наранени да бъдат към 4000 души.
Препоръката на ръководителя на районната конструкция на работодателската организация за създаване на железопътен зърнен терминал е обвързвана с потребностите на земеделския бранш в региона. Според него той може да обслужва товари и да разреши на фермерите и търговците на зърно да употребяват оптимално железопътния превоз. Предложението той поддържа с обстоятелството, че региона е аграрни район, в който се отглеждат огромни площи със зърнени култури. Общата повърхност със земеделско предопределение е 2 366 110 дка. От тях обработваемите са 2 279 490 дка. Към октомври 2020 година засети с пшеница земи възлизат на 500 000 дка, 400 000 дка са тези със слънчоглед, над 110 000 дка - с царевица, и 53 000 дка - с ечемик, конкретизира Димитров. И добави, че зърненият терминал може да обслужва напълно областите Хасково и Кърджали, както и елементи от Пловдив, Стара Загора и Ямбол.
Поради удобното си кръстопътно местонахождение през област Хасково минават едни от най-значимите европейски транспортни коридори №4, №9 и №10 и точно заради тази причина е подобаваща за построяването на интермодален терминал. То ще обезпечи бърз и ефикасен смесен транспорт на контейнерни товари от тирове с железопътен превоз, който ще даде опция за трансфер на по-тежки товари спрямо автомобилния превоз, ще способства за понижаване на трафика по републиканската пътна мрежа и намаление на нездравословното влияние на сухопътните транспорти.
Наличието на такива терминали ще даде подтик на стопанската система и ще улесни активността на земеделския бранш, безапелационен е Димитров.
Като съществена стъпка на региона по пътя към кръгова стопанска система и привличане на вложители от клас А той разпознава построяването на индустриална зона Хасково - Димитровград - въглеродно безпристрастен промишлен парк, с който да се реализира високотехнологично индустриално развиване и удължение на виталния цикъл на продуктите, както и стимулиране развиването на общински индустриални зони. Тази Индустриална зона има капацитета да обезпечи до 2500 работни места в региона. Категоричен е обаче, че е належащо да бъде основана подобаваща инфраструктура - достъп до електричество, канализация, превоз, опция за газифициране и така нататък и смяна на съществуващото законодателство, което да даде опция за бърза реализация на капиталови планове и привличане на непознати капитали.
Близостта на област Хасково с Турция и непрекъснатия интензитет на трафика в тази посока, както и натовареността на граничния пункт, аналогична на тази на границата сред Мексико и Съединени американски щати, води до потребността от създаване на буферни паркинги с самостоятелни зарядни станции за транспортни средства, задвижвани с електричество и водород в региона на граничната зона, имайки поради че зоната се явява гранична и за Европейски Съюз, написа в позицията си Стефан Димитров.
Стимулиране построяването на енергийно самостоятелни къщи, които са в положение да работят целогодишно без намесата на външни източници на сила и подобряването на Национална стратегия за енергийна успеваемост, като в нея залегнат опциите за нововъведения, свързани с енергийната самостоятелност на многофамилни жилищни здания, е следващата сфера на намеса, която Димитров упорства да бъде включена за финансиране в Териториалния проект за обективен преход на област Хасково, както и за рационализация на съществуващи производства за обезпечаване на нови работни места.
Според ръководителя на КРИБ - Хасково, това са главните ограничения, които ще обезпечат на региона прехода към въглеродно неутрална стопанска система, ще оказват помощ на промишлеността да се запази и развива и ще се запазят огромна част от работните места, като се избегне трайно обезлюдяване на региона.
Приоритет на всички би трябвало да бъде обезпечаването на работни места за чиновниците от отпадналите енергийни мощности и едвам тогава да се пристъпи към осъществяване на задачите на зелената договорка - тази безапелационна позиця изрази ръководителят на КРИБ - Хасково, Стефан Димитров, който е член на Обласния съвет за развиване. На срещата той напомни следствията от закриването на рудните комплекси на територията на община Димитровград. Тогава 11 000 души от Димитровград, Маджарово и Минерални бани останаха без работа. Според Димитров тогава страната е подходила повърхностно и безогледно, в резултат на което региона са напуснали 20 000 души – чиновници на закритите рудници и техните фамилии, които по този начин и не са се завърнали по родните си места, а са устроили живота си в други страни. Затова в този момент страната би трябвало да насочи към Хасковска област част от 6-те милиарда евро, планувани за финансиране на прехода към “зелена” стопанска система по Фонда за обективен преход и дирек 2 “Зелена България” на българския План за възобновяване и резистентност. С част от тези средства би трябвало да се финансират планове на съществуващи производства с капацитет за развиване през идващите 10 години за откриване на нови работни места.
Това ще даде опция на част от хората, които ще останат без работа, за обществена и трудова акомодация, съобщи Димитров. По думите му има доста благоприятни условия за оползотворяване на плануваните средства. Председателят на КРИБ - Хасково предложи на срещата 6 съответни сфери на намеса за обезпечаване на обективен преход към “зелена” стопанска система на регона:
1. Създаване на водороден клъстер “Загоре” - част от Национална атомна стратегия;
2. Развитие на железопътната инфраструктура в поддръжка на бизнеса посредством построяването на железопътен зърнен терминал и железопътен интермодален терминал;
3. Създаване на индустриална зона Хасково – Димитровград - въглеродно безпристрастен промишлен парк и подкрепяне на общински индустриални зони;
4. Изграждане на буферни паркинги в пограничния район с самостоятелни зарядни станции за електрическа енергия и водород;
5. Стимулиране построяването на енергийно самостоятелни къщи и подобряването на Национална стратегия за енергийна успеваемост, като в нея залегнат опциите за нововъведения, свързани с енергийната самостоятелност на многофамилни жилищни.
6. Модернизация на съществуващи производства в област Хасково за откриване на нови работни места.
Димитров упорства страната да окаже подпомагане и поддръжка на общинските администрации и регионалната администрация по пътя към въглеродно неутрална стопанска система, защото те не са се изправяли пред сходни провокации досега.
Председателат на КРИБ-Хасково дефинира региона като един от най-големите потребители на водород поради химическата промишленост и я уточни като подобаваща за построяването на водороден клъстер “Загоре”, с който ще се обезпечат нови 300 работни места. Визията, разказана в позицията на КРИБ - Хасково, включва финансиране на индустриални вложения в предприятия и преструктуриране на съществуващите производства.
Намерението за образуването на водороден клъстер съгласно Димитров може да бъде допълнено с присъединението на област Хасково към самодейността Европейски водороден гръбнак /European Hydrogen Backbone (EHB)/ - група от европейски компании за газова инфраструктура, които плануват построяването на газова инфраструктура, свързваща бъдещите центрове за търсене и предложение на водород в Европа, като се планува реализацията на бъдещите планове да бъде на стойност сред 43 и 81 милиарда евро.
Изграждането на атомна инфраструктура ще улесни мащабирането както на производството, по този начин и на потреблението на зелен водород. Инициативата European Hydrogen Backbone (EHB) показа неотдавна обновена версия на своята визия за профилирана инфраструктура за превоз на зелен водород в цяла Европа. Групата предлага атомна мрежа от 39 700 км до 2040 година, както и по-нататъшен напредък. Очаква се след 2040 година тази мрежа да свързва 21 европейски страни.
За реализацията на водороден клъстер Димитров показа и част от план за произвеждане на зелен водород, зелен амоняк и зелен азотен тор, създаден от “Неохим” АД, който е съпроводен със съответните калкулации. Оказва се, че за произвеждане на 500 000 т. зелен азотен тор годишно е нужен 222 000 т/г. зелен амоняк и 40 000 т./г. зелен водород. За тях ще се изразходва електрическа енергия в размер на 2 150 225 МВТч.
За приемането на зелен водород и зелен амоняк ще е нужна огромна апаратура за приемане на зелен азот (0.8235 т азот/т амоняк) посредством делене на въздух (около 1.1 т въздух за 1 т амоняк) и компресори за нагнетяване в синтез на водорода и азота. Нужната от ел. сила ще се завиши с към 20%. За осъществяването на плана той предложи да се изградят фотоволтаични площадки за зелена сила. Като подобаващи за задачата терени с повърхност над 14 000 дка Димитров уточни тези на рудните комплекси в Маришкия басейн, които ще бъдат рекултивирани след закриването на въгледобивния бранш.
За развиването на новите технологии, което ще настъпи с образуването на водороден клъстер, той посочи потребността от финансиране на проучвателен център за лабораторни проучвания, проучвателен планове и разработки. В тази връзка Стефан Димитров е безапелационен, че би трябвало да се намерения в посока рационализация на образованието, като на напред във времето стои потребността от в допълнение съоръжение на междинните учебните заведения и разкриването на нови специалности с научна активност както в гимназиите, по този начин и в университетите. Той показа и визията си за образуване на учебен хъб в региона, който ще даде опция на извънуниверситетските регионални центрове да “приемат” разнообразни профили, свързани със земеделие, химия, енергетика, чиста сила – специалности, които са дефицитни за бизнеса. Материалната база и структурата може да се поддържат от страната, от регионалните администрации или районните ръководства на образованието към МОН. В този случай не е належащо съответният университет да построява тежка филиална конструкция. С финансиране от страната се обезпечава опция на преподавателите да предадат науката и в други райони на тези, които желаят да надграждат своето обучение и да бъдат част от новите технологии.
В позицията си Димитров прецизира, че това са част от ограниченията, които могат да създадат прехода към зелена стопанска система обективен. Според него навременното обмисляне и осъществяване на вложения, още преди закриване на енергийните мощности, са съществена мярка, с която да се избегне сюжета за трайно обезлюдяване на региона.
От закриването на енергийните мощности в “Марица изток басейн” се чака единствено на територията на област Хасково директно засегнатите лица ще бъдат към 1700 души. Въпреки че няма публична оценка, се чака индиректно наранени да бъдат към 4000 души.
Препоръката на ръководителя на районната конструкция на работодателската организация за създаване на железопътен зърнен терминал е обвързвана с потребностите на земеделския бранш в региона. Според него той може да обслужва товари и да разреши на фермерите и търговците на зърно да употребяват оптимално железопътния превоз. Предложението той поддържа с обстоятелството, че региона е аграрни район, в който се отглеждат огромни площи със зърнени култури. Общата повърхност със земеделско предопределение е 2 366 110 дка. От тях обработваемите са 2 279 490 дка. Към октомври 2020 година засети с пшеница земи възлизат на 500 000 дка, 400 000 дка са тези със слънчоглед, над 110 000 дка - с царевица, и 53 000 дка - с ечемик, конкретизира Димитров. И добави, че зърненият терминал може да обслужва напълно областите Хасково и Кърджали, както и елементи от Пловдив, Стара Загора и Ямбол.
Поради удобното си кръстопътно местонахождение през област Хасково минават едни от най-значимите европейски транспортни коридори №4, №9 и №10 и точно заради тази причина е подобаваща за построяването на интермодален терминал. То ще обезпечи бърз и ефикасен смесен транспорт на контейнерни товари от тирове с железопътен превоз, който ще даде опция за трансфер на по-тежки товари спрямо автомобилния превоз, ще способства за понижаване на трафика по републиканската пътна мрежа и намаление на нездравословното влияние на сухопътните транспорти.
Наличието на такива терминали ще даде подтик на стопанската система и ще улесни активността на земеделския бранш, безапелационен е Димитров.
Като съществена стъпка на региона по пътя към кръгова стопанска система и привличане на вложители от клас А той разпознава построяването на индустриална зона Хасково - Димитровград - въглеродно безпристрастен промишлен парк, с който да се реализира високотехнологично индустриално развиване и удължение на виталния цикъл на продуктите, както и стимулиране развиването на общински индустриални зони. Тази Индустриална зона има капацитета да обезпечи до 2500 работни места в региона. Категоричен е обаче, че е належащо да бъде основана подобаваща инфраструктура - достъп до електричество, канализация, превоз, опция за газифициране и така нататък и смяна на съществуващото законодателство, което да даде опция за бърза реализация на капиталови планове и привличане на непознати капитали.
Близостта на област Хасково с Турция и непрекъснатия интензитет на трафика в тази посока, както и натовареността на граничния пункт, аналогична на тази на границата сред Мексико и Съединени американски щати, води до потребността от създаване на буферни паркинги с самостоятелни зарядни станции за транспортни средства, задвижвани с електричество и водород в региона на граничната зона, имайки поради че зоната се явява гранична и за Европейски Съюз, написа в позицията си Стефан Димитров.
Стимулиране построяването на енергийно самостоятелни къщи, които са в положение да работят целогодишно без намесата на външни източници на сила и подобряването на Национална стратегия за енергийна успеваемост, като в нея залегнат опциите за нововъведения, свързани с енергийната самостоятелност на многофамилни жилищни здания, е следващата сфера на намеса, която Димитров упорства да бъде включена за финансиране в Териториалния проект за обективен преход на област Хасково, както и за рационализация на съществуващи производства за обезпечаване на нови работни места.
Според ръководителя на КРИБ - Хасково, това са главните ограничения, които ще обезпечат на региона прехода към въглеродно неутрална стопанска система, ще оказват помощ на промишлеността да се запази и развива и ще се запазят огромна част от работните места, като се избегне трайно обезлюдяване на региона.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ