Над 170 млн. лв. ще са необходими за подобряване на първичната извънболнична медицинска помощ
Над 170 млн. лева ще са нужни за възстановяване на първичната извънболнична здравна помощ
Над 170 млн. лева ще са нужни за осъществяването на националната тактика за възстановяване на достъпността и потенциала на първичната извънболнична здравна помощ и обезпечаване на уравновесено териториално систематизиране на здравната помощ и здравните грижи в Република България 2027 година Стратегията и проектът за осъществяването ѝ бяха признати на
10 септември от Министерския съвет (МС). Документите са оповестени на уеб страницата на Министерски съвет.
Сумата от 170 млн. лева включва заплащания от Националния проект за възобновяване и резистентност и от Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ 2021 – 2027 година Други заплащания, нужни за осъществяването на тактиката, ще се обезпечат от бюджетите на Министерството на здравеопазването (МЗ) и на
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), се показва в проекта за реализирането на заложените в тактиката цели.
Данните за възрастовата конструкция на работещите в системата и прогнозите за влизащите и излизащите от нея в бъдеще демонстрират, че трендовете за неравномерно териториално систематизиране на медицинските експерти и намаляването на броя на медицинските сестри в страната бързо
ще се задълбочат и ще слагат под риск опциите
на страната да подсигурява здравната сигурност на хората, се показва в тактиката. Като съществени проблем в здравната система на страната са посочени дефицитът на медицински експерти и неравномерното им систематизиране,
което води до нарушение на достъпа до здравни услуги,
ограничение на опциите за използване на политиките за промоция и профилактика, както и до свръх натоварване на медицинските експерти в някои региони.
Данните от НЗОК към март 2023 година демонстрират, че в България
има регистрирани 3340 практики на общопрактикуващи лекари (ОПЛ), сключили контракт с НЗОК. Налице са обилни неравенства в осигуреността на популацията с ОПЛ в другите области на страната, се добавя в тактиката.
През 2022 година междинната осигуреност с ОПЛ в страната е един доктор
на 1 757 здравноосигурени лица. В съпоставяне с 2021 година осигуреността с ОПЛ понижава с 2,64 %, се показва в документа. При опазване на броя на ОПЛ и упования ритъм на понижаване на популацията на страната, към 2030 година
се чака осигуреността да се усили до 1 ОПЛ на 1650 души,
което е покрай заложените минимални потребности на национално равнище, само че следва да се има поради влошената възрастова конструкция измежду ОПЛ. Към момента междинната възраст на ОПЛ е 58-59 година, а 25 % от ОПЛ работят в пенсионна възраст.
Най-висока осигуреност с ОПЛ има в област Плевен,
където един ОПЛ обслужва 1233 здравноосигурени лица, демонстрират данни от 2022 година Най-ниска е осигуреността с ОПЛ в област Кърджали, където един ОПЛ обслужва 2 777 здравноосигурени.
Има обилни неравенства в осигуреността на популацията не
единствено по области, само че и по обитаеми места. Отчита се централизация на лекари в по-урбанизираните региони с по-висока икономическа интензивност и с медицински университети. Въпреки разнообразни мотивиращи механизми за привличане на лекари в практики с неподходящи условия за работа, труднодостъпни и отдалечени региони,
постигнатият досега триумф е непълен и неудовлетворителен, се отбелязва в тактиката.
В края на 2020 година в България има 257 градове и 5000 села. Основни адреси на практики на ОПЛ (индивидуални или групови) има регистрирани в 239 града и 627 села. Втори (допълнителни) адреси на практики на ОПЛ
с повърхностен работен график има регистрирани в още 9 града и 491 села.
В девет дребни града и в 3882 села, в които живеят над 800 000 души (12 % от популацията на страната), няма обезпечен достъп на място до първична здравна помощ. От тях 2142 обитаеми места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1 000 души.
В тактиката са заложени шест характерни цели – основаване на условия,
в това число посредством въвеждане на финансови тласъци, за работа на медицински експерти в труднодостъпни и отдалечени райони; възстановяване на достъпа до здравна помощ в труднодостъпни и отдалечени райони;
основаване на условия за увеличение на броя на одобряваните студенти
по избрани специалности от контролираните медицински специалности, с приоритет за специалността „ Медицинска сестра “; основаване на единна осведомителна система за мониториране на личния състав в опазването на здравето, като част от Националната здравно осведомителна система; основаване на условия за развиване на студентите и специализанти; повишение на квалификацията на личния състав в региона на незабавната помощ.
Над 170 млн. лева ще са нужни за осъществяването на националната тактика за възстановяване на достъпността и потенциала на първичната извънболнична здравна помощ и обезпечаване на уравновесено териториално систематизиране на здравната помощ и здравните грижи в Република България 2027 година Стратегията и проектът за осъществяването ѝ бяха признати на
10 септември от Министерския съвет (МС). Документите са оповестени на уеб страницата на Министерски съвет.
Сумата от 170 млн. лева включва заплащания от Националния проект за възобновяване и резистентност и от Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ 2021 – 2027 година Други заплащания, нужни за осъществяването на тактиката, ще се обезпечат от бюджетите на Министерството на здравеопазването (МЗ) и на
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), се показва в проекта за реализирането на заложените в тактиката цели.
Данните за възрастовата конструкция на работещите в системата и прогнозите за влизащите и излизащите от нея в бъдеще демонстрират, че трендовете за неравномерно териториално систематизиране на медицинските експерти и намаляването на броя на медицинските сестри в страната бързо
ще се задълбочат и ще слагат под риск опциите
на страната да подсигурява здравната сигурност на хората, се показва в тактиката. Като съществени проблем в здравната система на страната са посочени дефицитът на медицински експерти и неравномерното им систематизиране,
което води до нарушение на достъпа до здравни услуги,
ограничение на опциите за използване на политиките за промоция и профилактика, както и до свръх натоварване на медицинските експерти в някои региони.
Данните от НЗОК към март 2023 година демонстрират, че в България
има регистрирани 3340 практики на общопрактикуващи лекари (ОПЛ), сключили контракт с НЗОК. Налице са обилни неравенства в осигуреността на популацията с ОПЛ в другите области на страната, се добавя в тактиката.
През 2022 година междинната осигуреност с ОПЛ в страната е един доктор
на 1 757 здравноосигурени лица. В съпоставяне с 2021 година осигуреността с ОПЛ понижава с 2,64 %, се показва в документа. При опазване на броя на ОПЛ и упования ритъм на понижаване на популацията на страната, към 2030 година
се чака осигуреността да се усили до 1 ОПЛ на 1650 души,
което е покрай заложените минимални потребности на национално равнище, само че следва да се има поради влошената възрастова конструкция измежду ОПЛ. Към момента междинната възраст на ОПЛ е 58-59 година, а 25 % от ОПЛ работят в пенсионна възраст.
Най-висока осигуреност с ОПЛ има в област Плевен,
където един ОПЛ обслужва 1233 здравноосигурени лица, демонстрират данни от 2022 година Най-ниска е осигуреността с ОПЛ в област Кърджали, където един ОПЛ обслужва 2 777 здравноосигурени.
Има обилни неравенства в осигуреността на популацията не
единствено по области, само че и по обитаеми места. Отчита се централизация на лекари в по-урбанизираните региони с по-висока икономическа интензивност и с медицински университети. Въпреки разнообразни мотивиращи механизми за привличане на лекари в практики с неподходящи условия за работа, труднодостъпни и отдалечени региони,
постигнатият досега триумф е непълен и неудовлетворителен, се отбелязва в тактиката.
В края на 2020 година в България има 257 градове и 5000 села. Основни адреси на практики на ОПЛ (индивидуални или групови) има регистрирани в 239 града и 627 села. Втори (допълнителни) адреси на практики на ОПЛ
с повърхностен работен график има регистрирани в още 9 града и 491 села.
В девет дребни града и в 3882 села, в които живеят над 800 000 души (12 % от популацията на страната), няма обезпечен достъп на място до първична здравна помощ. От тях 2142 обитаеми места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1 000 души.
В тактиката са заложени шест характерни цели – основаване на условия,
в това число посредством въвеждане на финансови тласъци, за работа на медицински експерти в труднодостъпни и отдалечени райони; възстановяване на достъпа до здравна помощ в труднодостъпни и отдалечени райони;
основаване на условия за увеличение на броя на одобряваните студенти
по избрани специалности от контролираните медицински специалности, с приоритет за специалността „ Медицинска сестра “; основаване на единна осведомителна система за мониториране на личния състав в опазването на здравето, като част от Националната здравно осведомителна система; основаване на условия за развиване на студентите и специализанти; повишение на квалификацията на личния състав в региона на незабавната помощ.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ