Над 170 хиляди декара гори са изгорели у нас през 2024
Над 170 хиляди декара горски територии у нас са опустошени от пожарите през отминалото лято. Това демонстрират данните на земеделското министерство. В съпоставяне с 2023 година, пожарите през 2024 година са с близо 150 повече, а засегнатите гори нарастват три пъти за същия интервал. Колко време лишава процесът по възобновяване на горите и къде са най-тежко потърпевшите места?
Прочетете още
Хасково, Пловдив и Благоевград са областите, наранени най-сериозно от горски пожари през 2024 година. Изгорелите гори на територията на Югозападното държавно дружество се равняват на близо 400 футболни стадиони, написа Българска национална телевизия.
" Общите площи са към 2826 декара. Най-голям пожарът беше в Струмяни, над 1300 декара ", сподели инж. Вера Станишева – „ Възобновяване на горите “ към ЮЗДП – Благоевград.
Огненото злополучие в Малешевската планина, докара до евакуацията на две обитаеми места, а шведски самолети и български боен хеликоптер помагаха с дни в гасенето.
Следите от пламъците са видни и през днешния ден - и в гората, и в спомените на хората, борили се със стихията няколко денонощия.
" Тук си припомням, че гасихме по посока фронта на пожара с колеги…с моторен вентилатор и съвсем го бяхме овладявали, само че от мощния вятър се качи и се наложи да напуснем линията, това си спомням… беше доста рисково, това беше най-големия пожар в стопанството за тези 13 години, където работя тук ", уточни Илия Апостолов – ДГС – Струмяни.
Половин година след потушаването на адския огън, стартира и същинската работа по засегнатите територии.
" Търсим пазари за дървесината, продаваме я, чистим и залесяваме. Преценили сме, че това, което е останало по деретата такива петна широколистни, тъй като широколистната дървесина се видя, че остана по-устойчива, ще остане единствено да залесяваме на местата, които ще дадат резултат ", уточни Росен Янев – шеф на ДГС – Струмяни.
Възстановяването на изгорелите гори е дълготраен развой. Най-пресният образец за това е залесяването след огромния пожар в Кресненското дефиле, бушувал през лятото на 2017 година.
" Пожарът беше развъртян на повърхност от 13 хиляди декара…на залесяване подлежаха двете горски стопанства Симитли и Кресна, към 6 500 декара към този момент са безусловно възобновени ", означи инж. Вера Станишева – „ Възобновяване на горите “ към ЮЗДП – Благоевград.
Еколозите считат, че поради климатичните промени, летните месеци в България ще стават все по-горещи, а пожарите - от ден на ден. Тенденцията е годна освен у нас.
" В най-големите горски масиви да вземем за пример в Сибир и Амазония пожарите …през последното десетилетие сред 2011 – 2020 пожарите са три пъти повече. Това води до циничен цикъл, тъй като колкото повече понижават горите, толкоз по-малко въглероден двуокис се усвоява от тях и това води до усилване на климатичните промени ", уточни Владимир Милушев – еколог, някогашен шеф на Национален парк „ Рила “.
Близо 90% от пожарите в страната са разследване на човешка активност, демонстрира статистика на горските стопанства в Югозапада. Заради това управляващите плануват повече надзор и солидна осведомителна акция за идното лято.
Прочетете още
Хасково, Пловдив и Благоевград са областите, наранени най-сериозно от горски пожари през 2024 година. Изгорелите гори на територията на Югозападното държавно дружество се равняват на близо 400 футболни стадиони, написа Българска национална телевизия.
" Общите площи са към 2826 декара. Най-голям пожарът беше в Струмяни, над 1300 декара ", сподели инж. Вера Станишева – „ Възобновяване на горите “ към ЮЗДП – Благоевград.
Огненото злополучие в Малешевската планина, докара до евакуацията на две обитаеми места, а шведски самолети и български боен хеликоптер помагаха с дни в гасенето.
Следите от пламъците са видни и през днешния ден - и в гората, и в спомените на хората, борили се със стихията няколко денонощия.
" Тук си припомням, че гасихме по посока фронта на пожара с колеги…с моторен вентилатор и съвсем го бяхме овладявали, само че от мощния вятър се качи и се наложи да напуснем линията, това си спомням… беше доста рисково, това беше най-големия пожар в стопанството за тези 13 години, където работя тук ", уточни Илия Апостолов – ДГС – Струмяни.
Половин година след потушаването на адския огън, стартира и същинската работа по засегнатите територии.
" Търсим пазари за дървесината, продаваме я, чистим и залесяваме. Преценили сме, че това, което е останало по деретата такива петна широколистни, тъй като широколистната дървесина се видя, че остана по-устойчива, ще остане единствено да залесяваме на местата, които ще дадат резултат ", уточни Росен Янев – шеф на ДГС – Струмяни.
Възстановяването на изгорелите гори е дълготраен развой. Най-пресният образец за това е залесяването след огромния пожар в Кресненското дефиле, бушувал през лятото на 2017 година.
" Пожарът беше развъртян на повърхност от 13 хиляди декара…на залесяване подлежаха двете горски стопанства Симитли и Кресна, към 6 500 декара към този момент са безусловно възобновени ", означи инж. Вера Станишева – „ Възобновяване на горите “ към ЮЗДП – Благоевград.
Еколозите считат, че поради климатичните промени, летните месеци в България ще стават все по-горещи, а пожарите - от ден на ден. Тенденцията е годна освен у нас.
" В най-големите горски масиви да вземем за пример в Сибир и Амазония пожарите …през последното десетилетие сред 2011 – 2020 пожарите са три пъти повече. Това води до циничен цикъл, тъй като колкото повече понижават горите, толкоз по-малко въглероден двуокис се усвоява от тях и това води до усилване на климатичните промени ", уточни Владимир Милушев – еколог, някогашен шеф на Национален парк „ Рила “.
Близо 90% от пожарите в страната са разследване на човешка активност, демонстрира статистика на горските стопанства в Югозапада. Заради това управляващите плануват повече надзор и солидна осведомителна акция за идното лято.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ