Над 16,5% са българите, които живеят в тежки материални и

Над 16,5% са българите, които живеят в тежки материални и обществени ограничения, по данни на Евростат за предходната година. Това слага страната ни на второ място след Румъния измежду страните в Европейския съюз. След България, на трето място се подрежда Гърция. 

Според методологията на Евростат тежките материални и обществени ограничения значат, че семействата и обособените им членове не могат да си разрешат най-малко седем от общо 13 избрани артикули, услуги и обществени действия, които се дефинират като основни за качеството на живота. Сред тях са дарба за покриване на непредвидени разноски, опция за най-малко едноседмична почивка отвън дома един път годишно, достъп до кола за персонално прилагане, интернет връзка и други.

Като извънредно притеснителни дефинира пред Радио София данните на Евростат Росица Макелова от Института за обществени и синдикални проучвания и образование към КНСБ.

" България записва близо три пъти по-висок дял на лицата в тежко материално състояние. Положително е, че през последните години страната ни отбелязва прогрес по този индикатор. В рамките на 10 години, индикаторът понижава на половина. Това приказва за една много постоянна държавна и национална политика за подкрепяне на най-уязвимите лица в обществото “, изясни Макелова.

По думите й, страната, която регистрира най-ниско равнище на индикатора е Словения, защото на национално равнище има добра политика за приходите на популацията. Тя даде образец, че от няколко години в страната, минималната работна заплата се фиксира по отношение на издръжката на живот.

Росица Макелова добави, че нежеланото състояние на България се дължи на доста фактори, като открои обезлюдяването в доста елементи на страната.

" Концентрирането на хората в огромните градове, където има конкуренция във връзка с заплащането. Не виждаме и жалният от нас растеж на работните заплати. Други фактори са и съответни лица в маргинализирани групи, които мъчно намират прехранване. По-възрастните хора също са в риск да попаднат в тази категория. Трябва да има национална политика, както по приходите, по този начин и по общественото подкрепяне на лицата “, уточни Росица Макелова.

Тя добави, че е нужна политика за минималното трудово заплащане, както и политика за заплащането в обособените сфери, които са на бюджетна прехрана. Според Макелова, наблюденията на КНСБ сочат, че е допустимо с влизането на България в еврозоната, процентът на лицата, които живеят в тежко материално и обществено състояние, да бъде понижен.

" Защо считаме по този начин? Това, което виждаме като образец от прибалтийските страни е, че има едно значително повишаване на приходите. Това, което ние следим като знак и което се разгласява от Европейската статистическа работа, е брутният вътрешен артикул по паритет на покупателна дарба. За нас това е най-точният измерител за това по какъв начин порастват заплатите в една страна ", сподели Росица Макелова.

По думите й, от влизането си в еврозоната, индикаторът на прибалтийските страни, динамично се развива. На годишна база страните регистрират по един процентен пункт растеж. С приемането на единната европейска валута, приходите в България ще се покачат, безапелационна е Макелова.

Подробности можете да чуете в диалога на Невена Николова и Данаил Конов с Росица Макелова.