Над 150 ученици и възрастни защитиха българския език в третото издание на „Голямата диктовка“
Над 150 възпитаници и по-големи участници станаха същински пазители на българския език в Националната библиотека. Те се включиха в третото издание на самодейността „ Голямата диктовка “. Събитието притегли хора от необятен възрастов диапазон. Най-малките участници бяха на 7 години, а най-възрастните доближиха 70 години. Тази година самодейността е отдадена на 150-ата годишнина от експлоадирането на Априлското въстание.
Участниците в залата писаха част от мислите на Любен Каравелов. Текстът е оповестен в политическата листовка „ Български глас “ през 1870 година. Залата потъна в цялостна тишина, до момента в който десетки хора се впускаха в езиковото премеждие. Организатор на родолюбивото събитие е Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
Станимир Желев е възпитаник в 125. СУ „ Боян Пенев “ в София. Той показа своите персонални усещания след края на диктовката.
Имаше думи, които ме затрудниха, само че мисля, че се оправих добре.
Ученикът изясни, че е решил да взе участие, с цел да ревизира своите действителни познания по български език.
Елена Димитрова учи в 7. СУ „ Св. Седмочисленици “. Тя откри текста за относително къс и наличен за писане.
Стори ми се много къса, мислех, че ще е по-дълъг текст. Но беше сносно, не беше доста мъчно и елементарно за писане.
В „ Голямата диктовка “ се включиха и доста представители на по-зрелите генерации. Милка Трифонова взе участие в събитието, с цел да съчетае заниманието с грижата за езика.
Аз че съм пристигнала, това е просто да се развличам, тъй като е забавно, само че би трябвало да се съхранява и българският език.
Друг участник, Албена Димитрова, акцентира духовната и енергийна стойност на родното слово.
Красотата на писаното слово постоянно носи обръщение, сила, живот, то е благословия.
Директорът на библиотеката доцент доктор Калина Иванова изясни смисъла на приемствеността сред другите генерации. Тя изрази угриженост по отношение на навлизането на прекалено много чуждици в ежедневната тирада.
Затова е значимо да има участници от най-различни генерации. И това е главната цел – запазване чистотата на българския език, да умеем да приказваме на верен български език, да няма толкоз чуждици, да не заместваме цели изречения с британски думи, тъй като неведнъж, включително съм и аз, не разбирам на какъв език приказват младите.
Важно е да се означи, че събитието няма спортен темперамент. Това го отличава от други сходни начинания в страната. Основният фокус остава върху опазването на езиковата непорочност и национално-историческото завещание. Младите участници виждат диктовката като опция за инспекция на знанията посредством развлечение. Възрастните я възприемат като средство за предпазване на българската еднаквост.
Всички участници ще получат публично самопризнание за своя принос. Тържествената гала ще се организира на 27 май 2026 година в постройката на Националната библиотека. Тогава ще бъдат връчени грамотите за принос към опазването на българския език.
