Над 120 000 младежи и млади хора имат кредити, които

Над 120 000 младежи и младежи имат заеми, които не могат да обслужват… 

Сто и двайсет хиляди е размер на един приблизително огромен град. Почти колкото Стара Загора и доста повече от Плевен, съвсем двойно на Добрич, три пъти колкото Казанлък. 

Това са младежи, които дължат пари и не могат да ги върнат. Съответно е много евентуално да се срещнат с частен арбитър реализатор. 

Държавата ни не е нито толкоз огромна, нито толкоз богата, че да се създадем на глухи и слепи за това, че 120 000 младежи са закъсали до толкоз, че да не могат да си заплащат заемите. 

Разбивката на Камарата на частните правосъдни реализатори е доста тревожна, тъй като от нея ще разберете, че не става дума единствено за беднотия, само че и за безумни разходи, като хазарт, нови телефони, скъпи облекла и така нататък

Ако сложим встрани половината от теглените заеми през 2023 година, която е отишла за жилищни парцели (2,4 милиарда лева.), другата половина е разрушена за голям брой пера, които приказват за доста, доста проблеми в страната ни. 

Един от проблемите, несъмнено, е бедността. 27% от заемите отиват за заплащане на сметки и пазаруване на храна. 

Но 21% теглят БЪРЗИ КРЕДИТИ, с цел да отидат на отмора. И това, наподобява, се случва без ясна концепция за връщането на заема. Това най-масово вършат хора до 30-годишна възраст. 

А, като цяло, най-големите длъжници, които не могат да си обслужват заемите, са хора сред 25 и 30 години. Това са хората, от които „ политиците “ ни чакат да вършат фамилии. 

По принцип е отлично да се вършат начинания за повдигане на раждаемостта или за рекламиране на страната като добра дестинация емигрантите да се завърнат…

… само че е добре и да има условия това да се случи, тъй като другояче (както доста добре знаем!) всичките им „ акции “ са като тях самите – в кавички. 

И за не знам кой път би трябвало да „ прогледнем “ и забележим къде лежи най-основният проблем: образованието. 

Ако в страната продължи да се шири безспорна безпросветност, то ще продължим да имаме хора, които теглят заеми, с цел да си платят сметките, тъй като са издумкали заплатата за безценен телефон.  Понеже не могат да управляват импулсите си.

И същите хора ще продължат да вършат митинги по команда против този или оня вложител, тъй като бил „ непознат сътрудник “. После същите ще си продават и гласа за пари, а възможностите да имаме естествен витален стандарт все по този начин ще си клонят към нула. 

Същите хора, удовлетворени, че са изгонили вложителите, ще не престават да работят за локални олигарси и „ предприемачи “, които им заплащат жълти стотинки. И ще продължат да теглят заеми, които не могат да обслужват. С това ще се задълбочат и други проблеми, като използването на алкохол и домашното принуждение. 

Същите ще продължат да стачкуват против на ниска цена импорт в името на спекулативна локална продукция с възприятие на национализъм, до момента в който карат всички ни да плащаме спекулата на „ предприемачите “. И ще продължат да считат, че да обезпечат второ бентли на някой „ земеделец “, дето лопата не е виждал през живота си, е патриотично. И ще продължат да считат, че ПОНЕ „ предприемачът “ е платил положителни заплати от облагата си. Докато чиновниците на „ предприемача “ в действителност и те ще теглят бързи кредити… 

Това е огромната картинка от тематиката с образованието – по какъв начин да се научим да виждаме по-далеч от носа си и да не се оставяме да ни водят за въпросния нос.

По-малката картинка е по какъв начин в частност да се научим да боравим със личните си финанси. 

Ако имаме скапана и нископлатена работа, би трябвало ли ни най-последен модел iPhone? Колко ни би трябвало? От какво сме подготвени да се лишим, с цел да го имаме? 

Да се върнем на огромната картинка още един път: 

Ако не желаеме да имаме скапана и нископлатена работа, би трябвало ли...

... да мятаме салфетки в чалготеката или е по-добре да прекараме това време в самоусъвършенстване? Трябва ли да спрем да учим, откакто излезем от училище/университета или е по-добре да продължим образование през целия си живот – за извличане и рационализиране на познания и умения, с цел да избират да ни наемат нас пред други претенденти? 

Имаме ли съображение да упрекваме международния скрит план и рептилите за това, че нямаме пари и имаме заеми, в случай че не сме се научили даже да пишем вярно? Или е по-добре да си насочим силата и да си използваме времето да научим нещо, вместо да цъкаме гневни теории на конспирацията във Facebook? Предпочитаме ли локалните тарикат-бизнесмени, които заплащат за „ митинги “, или ще оставим най-сетне и естествените вложители да дойдат?

И в този момент назад на дребната картинка – финансовата просветеност в частност:

От Камарата на частните правосъдни реализатори стартират национална акция „ Управление на персонални финанси и заеми – съществени правила и осведомени решения “. 

Тя е ориентирана към младежите в 11 и 12 клас (17-19-годишните). За другите може би към този момент е късно, само че най-малко новите генерации да имат финансова просвета. Няма да е зле. 

В рамките на акцията в класните стаи ще влязат правосъдни реализатори, които ще изнасят лекции за грижата за персоналните финанси, за ръководството на приходите и разноските, за планирането на заеми и така нататък

Това доста добре, но…

… НО работа на Камарата на частните правосъдни реализатори ли е ТОВА? Или на страната? Също и: какъв брой, съгласно вас, класни стаи ще съумеят да влязат в акцията? Колко ще останат отвън?

Колко деца и за какъв брой малко време ще научат нещо потребно? 

Колко ръководещи до момента се сетиха, че българите затъват във всевъзможни типове неграмотност; в това число и финансова такава? Колко от тях направиха нещо? Образователното министерство какъв брой експерти предложения, с цел да разработят образование за това? Има ли даже намек за дълготраен проект за преподаване на финансова просветеност или ще продължаваме да бълваме жители, които да хранят и развъждат бързите заеми? 

Вместо това какво имаме… за какъв брой от ръководещите знаем или подозираме в изпращане на рейсове с „ протестиращи “ – същите, които гонят вложителите? Колко от ръководещите сме чували да приказват верен български език? За какъв брой от тях подозираме, че не могат да пишат вярно? За какъв брой от тях подозираме, че са омазани в корупция? И в този момент най-важният въпрос: за какъв брой от тях гласувахме още веднъж и още веднъж, и още веднъж с вярата, че ТОЧНО тоя път „ нещо ще се промени “? И то не се променяше и ние отново гласувахме за тях. Защото, нали – като приказваме за обучение и за какво то е в основата на всички проблеми в България… 

____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.