Общественото обсъждане за религията в училище - с покани и виден превес на подкрепящите
Над 100 участници – измежду които представители на главните вероизповедания в страната, депутати, учители, учени, родители и Неправителствени организации – се събраха през днешния ден на първото огромно публично разискване на предлагането за въвеждане на нов образователен предмет " Религия и добродетели ".
Организатор бе Министерството на образованието и науката. Дали може да се назова " публично разискване " е противоречиво - жители не можеха да се включат в полемиката, в случай че не са поканени от МОН.
Направи усещане, че множеството поканени цивилен организации бяха с видно " обичаен " и закостенял уклон - и предстоящо подкрепяха предлагането на МОН.
Министърът: " Не предлагаме наложителен час по вяра "
" Не предлагаме наложителен час по вяра – това ще бъде доста повече час по образование в положително ", акцентира за следващ път просветният министър Красимир Вълчев. " Предметът ще е недогматичен, с плуралистичен метод, съчетаващ етични, метафизичен, културни и хуманистични детайли със познания за религиите. "
Според него задачата на системата не е единствено да приготвя можещи и знаещи възпитаници, а и " положителни хора ". Българското обучение било " срамежливо " в своята възпитателна функционалност, добави той.
" Нашите деца ще живеят в хармонично и щастливо общество единствено в случай че през днешния ден успеем да ги възпитаме в добродетели и зряла ценностна система ", съобщи Вълчев.
Позитивно по тематиката се изрече и проф. Андрей Чорбанов (ИТН), ръководител на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
" Смятам, че въвеждането на подобен наложителен предмет в забележителна степен ще ускори интереса към религиите и ще помогне на учениците да се срещнат с главните добродетели. Това ще разреши на доста деца да намерят пътя към същинската вяра и християнските добродетели, в които нашата нация е образувана в най-голяма степен ", съобщи той.
Патриархът: " Време е българското образование да върне вероизповеданието "
Българският патриарх Даниил предстоящо изрази мощна поддръжка за въвеждането на новия предмет:
" Няма друга институция, която повече от православната черква да цени човешката персона. Време е българското обучение да върне вероизповеданието като централна част от образователната стратегия ", съобщи той.
Патриархът акцентира, че обичайните български добродетели са в действителност християнски, и направи исторически обзор на ролята на духовенството в просветата и държавността. Според него предметът ще способства за построяването на " грижовни и виновни жители ", а не за религиозна индоктринация.
Той разгласи и БПЦ за " институция с най-вече доверие " в страната, имитация, която провокира смях в залат.
Главният мюфтия Мустафа Хаджи също се включи в полемиката, като уточни религиозното образование за решение на казуса с насилието в учебно заведение:
" Време е да се изясни разбираемо на децата, че религията не желае експанзия, а любов към индивида. Ако преподават хора, които не са религиозни, рискуваме повече щета, в сравнение с изгода. "
" Не желаеме светоглед да се постанова на учениците "
Въпреки че бяха малцинство, някои НПО-та, съумели да се снабдят с покана, изразиха терзание, че програмата може да подмени светския темперамент на образованието.
" Поддържаме потребността от образование в полезности, само че това би трябвало да става посредством разговор, ролеви игри, персонален образец – не посредством налагане на светоглед ", съобщи Георги Богданов от НМД. " Вместо това виждаме промени от забранителен темперамент и предмет, който може да влезе в несъгласие с съществени правила на светската страна. "
" Имаме 50% функционално необразовани деца. Какво вършим с тях в случай, че са препълнени с образователен материал и ние ще им сложим още един предмет, който да учат наложително ", добави още той.
Критично се изрече и философката Ирина Манушева, авторка на петицията срещу въвеждането на религията като наложителен образователен предмет.
" Всичките неясноти трябваше да бъдат изяснени още преди да се афишира, че този предмет ще бъде въведен ", сподели тя.
Д-р Женя Лазарова, невроучен и психолог, посочи, че няма научни доказателства, че религиозното обучение прави хората по-добри.
" От 50 години в Америка и в други страни, където огромна част от обществото е религиозно, учат такива способи. Тяма никакви научни доказателства, че то прави хората по-алтруистични, по-добри, по-склонни да проявят благотворителност, да оказват помощ на някого ", означи тя.
Репликата й провокира бурни мнения от религиозните в залата.
Бившият учебен министър и министър председател акад. Николай Денков акцентира, че сега религията като избираем предмет работи добре:
" Религията към този момент се учи и участва в просветителната система като избираем предмет в три разнообразни разновидността, препоръчани с одобрени учебници от първи до 12-и клас, както и в петте духовни учебни заведения, които страната поддържа от доста години. Всичко това демонстрира, че сега имаме положително съдействие със съответните духовни институции. "
И добави, че в смесените региони като Шумен и Кърджали може да се стигне до етническо напрежение, тъй като там децата в клас ще би трябвало да бъдат разграничени съгласно религията.
" Това ще докара до доста по-тежко разделяне от това, което сме съумели да успокоим досега ", сподели той.
Роберт Джераси, ръководител на Националния съвет на религиозните общности в България (представител на католици, протестанти, евреи и арменци) отбеляза като положителен обстоятелството, че образованието няма да е единствено конфесионално, само че посочи, че видно няма подготвеност то да се вкара съответно - няма учители, няма ясна стратегия, тактика или проект за мониторинг.
Обществото e раздвоено, оповестиха социолозите
Според данни на организация " Тренд ", показани от социолога Димитър Ганев, обществото към момента не е изрично – въпреки че поддръжката пораства.
По техни данни 57% от българите утвърждават въвеждането на предмет по вяра като част от постоянната образователна стратегия в учебните заведения. Малко над една четвърт (26%) са по-скоро или изрично срещу. Идеята предметът да бъде съгласуван с вярата на учениците се възприема по-нюансирано – 44% в някаква степен я поддържат, до момента в който 38% са срещу. Шест от 10 души считат, че образованието по вяра може да способства за построяването на морални полезности у учениците. Това мнение е по-често изразено от дамите и респондентите над 60 години.
Първан Симеонов ( " Мяра " ) съобщи, че тяхно проучване е посочило сходни резултати, само че в този момент хората са сколнни да се търси " междинен вид ":
" Ако става дума за образование – ще бъде разбрано. Ако става дума за индоктриниране – няма. "
Бе показана и информация на практиките в другите европейски страни - само че доста от дискутиращите игнорираха факта, че в множеството от тях децата могат да избират сред вяра или нравственос. Единствено адв. Ангел Бузалов, направил изследване за европейския опит в проучването на религията, означи че в европейските страни единствено в Швеция религията се учи като наложителен предмет, но на научна, а не на верска база.
МОН ще показа публична идея на 8 май
Следващия месец - на 8 май - просветителното министерство към този момент ще има ясна концепция по какъв начин ще наподобява образованието по " Религия и добродетели ", разгласи министърът.
Първоначално предметът ще бъде въведен в първи клас, без оценки. Ще преподават началните учители.
Родителите ще имат право на избор сред конфесионален и всемирски модул - само че какво ще съдържат те и дали ще бъдат просто копие на сегашните модули в свободноизбираемия предмет, не е ясно
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Организатор бе Министерството на образованието и науката. Дали може да се назова " публично разискване " е противоречиво - жители не можеха да се включат в полемиката, в случай че не са поканени от МОН.
Направи усещане, че множеството поканени цивилен организации бяха с видно " обичаен " и закостенял уклон - и предстоящо подкрепяха предлагането на МОН.
Министърът: " Не предлагаме наложителен час по вяра "
" Не предлагаме наложителен час по вяра – това ще бъде доста повече час по образование в положително ", акцентира за следващ път просветният министър Красимир Вълчев. " Предметът ще е недогматичен, с плуралистичен метод, съчетаващ етични, метафизичен, културни и хуманистични детайли със познания за религиите. "
Според него задачата на системата не е единствено да приготвя можещи и знаещи възпитаници, а и " положителни хора ". Българското обучение било " срамежливо " в своята възпитателна функционалност, добави той.
" Нашите деца ще живеят в хармонично и щастливо общество единствено в случай че през днешния ден успеем да ги възпитаме в добродетели и зряла ценностна система ", съобщи Вълчев.
Позитивно по тематиката се изрече и проф. Андрей Чорбанов (ИТН), ръководител на Комисията по образованието и науката в Народното събрание.
" Смятам, че въвеждането на подобен наложителен предмет в забележителна степен ще ускори интереса към религиите и ще помогне на учениците да се срещнат с главните добродетели. Това ще разреши на доста деца да намерят пътя към същинската вяра и християнските добродетели, в които нашата нация е образувана в най-голяма степен ", съобщи той.
Патриархът: " Време е българското образование да върне вероизповеданието "
Българският патриарх Даниил предстоящо изрази мощна поддръжка за въвеждането на новия предмет:
" Няма друга институция, която повече от православната черква да цени човешката персона. Време е българското обучение да върне вероизповеданието като централна част от образователната стратегия ", съобщи той.
Патриархът акцентира, че обичайните български добродетели са в действителност християнски, и направи исторически обзор на ролята на духовенството в просветата и държавността. Според него предметът ще способства за построяването на " грижовни и виновни жители ", а не за религиозна индоктринация.
Той разгласи и БПЦ за " институция с най-вече доверие " в страната, имитация, която провокира смях в залат.
Главният мюфтия Мустафа Хаджи също се включи в полемиката, като уточни религиозното образование за решение на казуса с насилието в учебно заведение:
" Време е да се изясни разбираемо на децата, че религията не желае експанзия, а любов към индивида. Ако преподават хора, които не са религиозни, рискуваме повече щета, в сравнение с изгода. "
" Не желаеме светоглед да се постанова на учениците "
Въпреки че бяха малцинство, някои НПО-та, съумели да се снабдят с покана, изразиха терзание, че програмата може да подмени светския темперамент на образованието.
" Поддържаме потребността от образование в полезности, само че това би трябвало да става посредством разговор, ролеви игри, персонален образец – не посредством налагане на светоглед ", съобщи Георги Богданов от НМД. " Вместо това виждаме промени от забранителен темперамент и предмет, който може да влезе в несъгласие с съществени правила на светската страна. "
" Имаме 50% функционално необразовани деца. Какво вършим с тях в случай, че са препълнени с образователен материал и ние ще им сложим още един предмет, който да учат наложително ", добави още той.
Критично се изрече и философката Ирина Манушева, авторка на петицията срещу въвеждането на религията като наложителен образователен предмет.
" Всичките неясноти трябваше да бъдат изяснени още преди да се афишира, че този предмет ще бъде въведен ", сподели тя.
Д-р Женя Лазарова, невроучен и психолог, посочи, че няма научни доказателства, че религиозното обучение прави хората по-добри.
" От 50 години в Америка и в други страни, където огромна част от обществото е религиозно, учат такива способи. Тяма никакви научни доказателства, че то прави хората по-алтруистични, по-добри, по-склонни да проявят благотворителност, да оказват помощ на някого ", означи тя.
Репликата й провокира бурни мнения от религиозните в залата.
Бившият учебен министър и министър председател акад. Николай Денков акцентира, че сега религията като избираем предмет работи добре:
" Религията към този момент се учи и участва в просветителната система като избираем предмет в три разнообразни разновидността, препоръчани с одобрени учебници от първи до 12-и клас, както и в петте духовни учебни заведения, които страната поддържа от доста години. Всичко това демонстрира, че сега имаме положително съдействие със съответните духовни институции. "
И добави, че в смесените региони като Шумен и Кърджали може да се стигне до етническо напрежение, тъй като там децата в клас ще би трябвало да бъдат разграничени съгласно религията.
" Това ще докара до доста по-тежко разделяне от това, което сме съумели да успокоим досега ", сподели той.
Роберт Джераси, ръководител на Националния съвет на религиозните общности в България (представител на католици, протестанти, евреи и арменци) отбеляза като положителен обстоятелството, че образованието няма да е единствено конфесионално, само че посочи, че видно няма подготвеност то да се вкара съответно - няма учители, няма ясна стратегия, тактика или проект за мониторинг.
Обществото e раздвоено, оповестиха социолозите
Според данни на организация " Тренд ", показани от социолога Димитър Ганев, обществото към момента не е изрично – въпреки че поддръжката пораства.
По техни данни 57% от българите утвърждават въвеждането на предмет по вяра като част от постоянната образователна стратегия в учебните заведения. Малко над една четвърт (26%) са по-скоро или изрично срещу. Идеята предметът да бъде съгласуван с вярата на учениците се възприема по-нюансирано – 44% в някаква степен я поддържат, до момента в който 38% са срещу. Шест от 10 души считат, че образованието по вяра може да способства за построяването на морални полезности у учениците. Това мнение е по-често изразено от дамите и респондентите над 60 години.
Първан Симеонов ( " Мяра " ) съобщи, че тяхно проучване е посочило сходни резултати, само че в този момент хората са сколнни да се търси " междинен вид ":
" Ако става дума за образование – ще бъде разбрано. Ако става дума за индоктриниране – няма. "
Бе показана и информация на практиките в другите европейски страни - само че доста от дискутиращите игнорираха факта, че в множеството от тях децата могат да избират сред вяра или нравственос. Единствено адв. Ангел Бузалов, направил изследване за европейския опит в проучването на религията, означи че в европейските страни единствено в Швеция религията се учи като наложителен предмет, но на научна, а не на верска база.
МОН ще показа публична идея на 8 май
Следващия месец - на 8 май - просветителното министерство към този момент ще има ясна концепция по какъв начин ще наподобява образованието по " Религия и добродетели ", разгласи министърът.
Първоначално предметът ще бъде въведен в първи клас, без оценки. Ще преподават началните учители.
Родителите ще имат право на избор сред конфесионален и всемирски модул - само че какво ще съдържат те и дали ще бъдат просто копие на сегашните модули в свободноизбираемия предмет, не е ясно
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ