Българска учителка, избягала от Афганистан, разказва за ужаса на талибаните
Над 100 са починалите след атентата на летището в Кабул. Само няколко дни по-рано на същото място, където десетки хора губят живота си, една българка, като по знамение, съумява да избави своя. Три опита за бягство посред удари, патрони, закани, безпорядък и непостижимо тежкия товар от разлъка със живота, който толкоз дълго време си търсил.
Ева Пилософ живее в Дубай, има другари и висока позиция в областта на образованието. Тогава получава покана да отиде в Кабул като съветник в интернационално учебно заведение, само че единствено за малко.
„ Всички ми се смееха и ми споделяха, че ще остана в Кабул. Казвах им, че няма да стане никога”, споделя пред Ева. Но става. Фалшивият искра на Емирствата последователно угасва, с цел да възпламени пламъка на нещо по-ярко.
" За мен постоянно е било доста значимо концепцията за това, че образованието е право, а не привилегия, и може би това е нещото, с което най-вече постоянно съм желала да се боря и това е и една от главните аргументи да отида в Афганистан, където грамотността е 14% ", изясни българката.
Поема поста научен шеф на група учебни заведения в Кабул.
" Все още всичко ми е доста прясно и ми е мъчително. Когато се реалокирах там бях в потрес от цялата конюнктура. Фактът, че тока стопира непрестанно, дневно има ток към 8 часа и нормално това е през нощта. Но животът ми там беше супер, още първия ден, в който се нанесохме, при нас пристигнаха съседските деца, които не приказваха никакъв британски и започнаха да ни оказват помощ да си отваряме кашоните и да ги подреждаме, започнаха да ме учат на всякакви думи на подари, аз ги учех на същите думи на британски, доста беше хубаво ", описа Ева.
С годините от ден на ден обиква локалните и, когато схваща за настъпването на талибаните, отхвърля да повярва, че армията на страната ще се откаже по този начин елементарно. Нашите, споделя тя, са към 300 000, другите - 4 пъти по-малко.
" В събота вечерта си стояхме в учебно заведение, както постоянно, и в неделя всичко се обърна с главата надолу. Аз отидох на работа, приключихме изпита на децата извънредно бързо, почнахме да ги изнасяме, целият град се задръсти, армията и полицията изчезнаха, по този начин и не разбрахме къде отидоха. Колите им бяха там, а униформите на земята. Беше някакъв цялостен безпорядък. От учебно заведение двама сътрудници пристигнаха у дома, с цел да ни пазят ", изясни учителката.
Отказва да одобри, че би трябвало да си тръгне, само че околните й я убеждават, че няма време за губене. " Всички ме предупреждаваха и ми споделяха, че талибаните не са страшни, казусът е този интервал на безправителственост, тъй като тогава всеки си прави каквото си желае, влиза ти в къщата, ограбва и други по-лоши неща ".
Първият опит за бягство е до Пакистан, защото брачният партньор й е от там. " От пакистанското посолство му споделиха, че на идващия ден ще има полет, само че непрестанно му отказваха, защото не съм пакистански жител. Ние тръгнахме към летището с концепцията, че в случай че мен не ме качат на самолета, той ще си замени мястото с мен, ще ме качи мен, а той ще остане ".
Живеят на 2 км от летището, само че даже не съумяват да стигнат до него. " Беше претъпкано с хора, опитваха се да се катерят по оградата, стрелят се един различен в битка за място по-близо до оградата. Ние от самото начало гледахме и осъзнахме, че няма никаква администрация и не може да се влезне в това летище. " Вторият опит е бягство с кола по сухопътната граница с Пакистан. Тогава Ева търси контакт на българското посолство. От там получава безапелационен отговор, че тръгне ли на там не е ясно дали ще стигне крайната си цел, граничните пунктове са в ръцете на талибаните.
Научава, че и България провежда евакуации и то след няколко часа и вземат решение да опитат по този начин, за трети път. " Ние се обадихме на притежателя на компанията, в която работехме, и му казахме, че ни би трябвало сигурна кола, тъй като отиваме към летището. След известно време в колата трябваше да тръгнем пешком и стигнахме до първия чек-пойнт на талибаните и това беше първия път, в който се срещнах лице в лице с тях, от близко с тази животинска свирепост, в която не им пука за никой и за нищо. Затичаха се към нас, започнаха да крещят и аз замръзнах. Нашия другар се опита да приказва с тях и те го дръпнаха и започнаха да го бият. Единственото, което той ни сподели, беше да тръгваме и ние продължихме напред ". С всеки идващ пропускателен пункт става все по-лошо, а те са доста, през 100 метра.
Помага им едно младо момиче, което приказва на британски, и изяснява, че всичко ще е наред. " Тя откри мощност, с цел да се изправи и да стартира да приказва с талибаните, лице в лице. Започна да спори с тях и да им изяснява яростно, че има паспорт, името й е в листата и би трябвало да я пуснат. В един миг ме хваща за ръката и потегля. Видяхме бойците от НАТО, само че трябваше да стигнем до тях. Те са зад едни бетонни стени и доста бодлива тел, а пред тях има навалица от хора, няма никаква изясненост кой на какъв полет би трябвало да е. Моят брачен партньор съумя по някакъв метод да притегли вниманието на един от бойците и той изиска паспорт. Съпругът ми се опита да го даде на бойците и сега, в който те видяха, че е в различен цвят, ме извикаха. В момента, в който другите схванаха, че ме викат, започнаха да ме дърпат, да ми бутат бебета в ръцете, да ме дърпат за косата, да ми се хващат за краката, и аз не можех да мръдна. Съпругът ми съумя да пробие тълпата и ме бутна върху бодливата тел. Войниците ме попитаха кой е с мен и аз им споделих брачният партньор ми и момичето, което ме избави. Аз не я познавам, само че аз нямаше да съм тук в случай че не беше тя ", описа Ева.
От няколко дни е на лагер в Доха с десетки хиляди чужденци и афганистанци, на които Америка е предложила заслон поради помощта, която в миналото са оказвали на нейните военни дипломати. В същото време в Кабул има доста хора, които са заключени, а би трябвало да излязат. Посолството ни й оказва помощ и тя към този момент е на несъмнено място. " Аз към момента се надявам, че цялата обстановка там ще се успокои след евакуацията, към момента се надявам, че те ще съумеят да сложат всичко в ред и в действителност ще следват платформата, която споделят пред интернационалното общество, само че не съм сигурна, че ще съумеят. Ако го създадат аз ще се върна незабавно, няма да се възнамерявам, доста желая да се върна там, макар, че масата от хората, с които работех, към този момент не са там ", безапелационна е Ева.
Ева Пилософ живее в Дубай, има другари и висока позиция в областта на образованието. Тогава получава покана да отиде в Кабул като съветник в интернационално учебно заведение, само че единствено за малко.
„ Всички ми се смееха и ми споделяха, че ще остана в Кабул. Казвах им, че няма да стане никога”, споделя пред Ева. Но става. Фалшивият искра на Емирствата последователно угасва, с цел да възпламени пламъка на нещо по-ярко.
" За мен постоянно е било доста значимо концепцията за това, че образованието е право, а не привилегия, и може би това е нещото, с което най-вече постоянно съм желала да се боря и това е и една от главните аргументи да отида в Афганистан, където грамотността е 14% ", изясни българката.
Поема поста научен шеф на група учебни заведения в Кабул.
" Все още всичко ми е доста прясно и ми е мъчително. Когато се реалокирах там бях в потрес от цялата конюнктура. Фактът, че тока стопира непрестанно, дневно има ток към 8 часа и нормално това е през нощта. Но животът ми там беше супер, още първия ден, в който се нанесохме, при нас пристигнаха съседските деца, които не приказваха никакъв британски и започнаха да ни оказват помощ да си отваряме кашоните и да ги подреждаме, започнаха да ме учат на всякакви думи на подари, аз ги учех на същите думи на британски, доста беше хубаво ", описа Ева.
С годините от ден на ден обиква локалните и, когато схваща за настъпването на талибаните, отхвърля да повярва, че армията на страната ще се откаже по този начин елементарно. Нашите, споделя тя, са към 300 000, другите - 4 пъти по-малко.
" В събота вечерта си стояхме в учебно заведение, както постоянно, и в неделя всичко се обърна с главата надолу. Аз отидох на работа, приключихме изпита на децата извънредно бързо, почнахме да ги изнасяме, целият град се задръсти, армията и полицията изчезнаха, по този начин и не разбрахме къде отидоха. Колите им бяха там, а униформите на земята. Беше някакъв цялостен безпорядък. От учебно заведение двама сътрудници пристигнаха у дома, с цел да ни пазят ", изясни учителката.
Отказва да одобри, че би трябвало да си тръгне, само че околните й я убеждават, че няма време за губене. " Всички ме предупреждаваха и ми споделяха, че талибаните не са страшни, казусът е този интервал на безправителственост, тъй като тогава всеки си прави каквото си желае, влиза ти в къщата, ограбва и други по-лоши неща ".
Първият опит за бягство е до Пакистан, защото брачният партньор й е от там. " От пакистанското посолство му споделиха, че на идващия ден ще има полет, само че непрестанно му отказваха, защото не съм пакистански жител. Ние тръгнахме към летището с концепцията, че в случай че мен не ме качат на самолета, той ще си замени мястото с мен, ще ме качи мен, а той ще остане ".
Живеят на 2 км от летището, само че даже не съумяват да стигнат до него. " Беше претъпкано с хора, опитваха се да се катерят по оградата, стрелят се един различен в битка за място по-близо до оградата. Ние от самото начало гледахме и осъзнахме, че няма никаква администрация и не може да се влезне в това летище. " Вторият опит е бягство с кола по сухопътната граница с Пакистан. Тогава Ева търси контакт на българското посолство. От там получава безапелационен отговор, че тръгне ли на там не е ясно дали ще стигне крайната си цел, граничните пунктове са в ръцете на талибаните.
Научава, че и България провежда евакуации и то след няколко часа и вземат решение да опитат по този начин, за трети път. " Ние се обадихме на притежателя на компанията, в която работехме, и му казахме, че ни би трябвало сигурна кола, тъй като отиваме към летището. След известно време в колата трябваше да тръгнем пешком и стигнахме до първия чек-пойнт на талибаните и това беше първия път, в който се срещнах лице в лице с тях, от близко с тази животинска свирепост, в която не им пука за никой и за нищо. Затичаха се към нас, започнаха да крещят и аз замръзнах. Нашия другар се опита да приказва с тях и те го дръпнаха и започнаха да го бият. Единственото, което той ни сподели, беше да тръгваме и ние продължихме напред ". С всеки идващ пропускателен пункт става все по-лошо, а те са доста, през 100 метра.
Помага им едно младо момиче, което приказва на британски, и изяснява, че всичко ще е наред. " Тя откри мощност, с цел да се изправи и да стартира да приказва с талибаните, лице в лице. Започна да спори с тях и да им изяснява яростно, че има паспорт, името й е в листата и би трябвало да я пуснат. В един миг ме хваща за ръката и потегля. Видяхме бойците от НАТО, само че трябваше да стигнем до тях. Те са зад едни бетонни стени и доста бодлива тел, а пред тях има навалица от хора, няма никаква изясненост кой на какъв полет би трябвало да е. Моят брачен партньор съумя по някакъв метод да притегли вниманието на един от бойците и той изиска паспорт. Съпругът ми се опита да го даде на бойците и сега, в който те видяха, че е в различен цвят, ме извикаха. В момента, в който другите схванаха, че ме викат, започнаха да ме дърпат, да ми бутат бебета в ръцете, да ме дърпат за косата, да ми се хващат за краката, и аз не можех да мръдна. Съпругът ми съумя да пробие тълпата и ме бутна върху бодливата тел. Войниците ме попитаха кой е с мен и аз им споделих брачният партньор ми и момичето, което ме избави. Аз не я познавам, само че аз нямаше да съм тук в случай че не беше тя ", описа Ева.
От няколко дни е на лагер в Доха с десетки хиляди чужденци и афганистанци, на които Америка е предложила заслон поради помощта, която в миналото са оказвали на нейните военни дипломати. В същото време в Кабул има доста хора, които са заключени, а би трябвало да излязат. Посолството ни й оказва помощ и тя към този момент е на несъмнено място. " Аз към момента се надявам, че цялата обстановка там ще се успокои след евакуацията, към момента се надявам, че те ще съумеят да сложат всичко в ред и в действителност ще следват платформата, която споделят пред интернационалното общество, само че не съм сигурна, че ще съумеят. Ако го създадат аз ще се върна незабавно, няма да се възнамерявам, доста желая да се върна там, макар, че масата от хората, с които работех, към този момент не са там ", безапелационна е Ева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ