Да се сдобрим, а не постоянно да се караме. Интелектуалци създодаха Клуб за българо-македонско приятелство |
Над 100 са членовете на Клуба за българо-македонско другарство, заяви историкът Стефан Дечев при представянето на самодейността през днешния ден в Българска телеграфна агенция.
Сред учредителите на Клуба са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, публицистите Бойко Станкушев, Иво Беров и Димитър Кенаров, специалистът по защита Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, тенисистката Мануела Малеева, историкът Драган Зайковски, някогашните македонски министър председатели Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
Историческа комисия в сянка
В рамките на Клуба ще бъдат основани работни групи от специалисти и експерти за доближаване в разнообразни области – просвета, обучение, просвета, киберсигурност, отбрана и битка с дезинформацията, гражданско общество, стопанска система. Ще бъде основана и историческа комисия в сянка сред историци от двете страни, съобщи Атанас Шарков, един от учредителите на Клуба.
Шарков напомни, че по време на комунизма тоталитарните режими и в двете страни са провели доста тежка пропагандна война между тях, а след 1990 година тази война действително продължава с друг интензитет.
С включване по Zoom от Скопие някогашният македонски министър председател Владо Бучковски изрази удовлетворение, че е част от новия клуб за българо-македонско другарство и уточни, че в тези сериозни времена, когато виждаме, че политическата воля на едната или другата страна не е задоволителна, с цел да се стигне до компромисно решение и да се отстрани блокадата, която от ноември 2020 година нанесе съществени вреди и на така и така нежните връзки сред двете страни, гражданските общества би трябвало да положат повече старания, с цел да се построи среда на взаимно съгласие и почитание.
Искаме, с наша поддръжка, двете държавни управления да стигнат до трайно решение, при което и едната, и другата страна да не се усещат унизени, прикани Бучковски.
След всяка среща на комисията по историческите въпроси обществата желаят отговори, само че те би трябвало да знаят, че отговорите на тези въпроси не могат да бъдат черно-бели. Историята е просвета, която е работи по авансово одобрена методология, тя има за цел да направи вероятни качествени познания за предишното, за събитията и за личностите, които са били част от тези събития. Много неправилно е, в случай че тълкуваме сегашните събития и процеси през призмата на историята. Особено рисково е, в случай че основаваме настоящите политики на актуализация на нещата, които са се случили или ние мислим, че са се случили в предишното. Много от тези процеси са приключили от дълго време и е доста неправилно да търсим оправдание в тях и изключително във подправено създаваните исторически разкази, да ги слагаме във функционалност на пояснение на модерни събития и процеси, съобщи историкът Драган Зайковски.
Затова ние, историците от двете страни на границата, би трябвало да кажем ясно това, което в останалата част на Европа към този момент не е предмет на полемика, а това е, че историята, като просвета за предишното, би трябвало да научи и двете общества за аргументите и събитията, които са довели до спорове в предишното, и несъмнено, за последствията от тези спорове. Само тогава историята като просвета ще извърши публичната си роля – да еманципира обществото, в тази ситуация и македонското, и българското, сподели Зайковски.
Той предлага след всяка среща на съвместната комисия по историческите въпроси Клубът да провежда някакъв тип кръгла маса, на която да предложения и историци от прилежащите страни и от Европа, и на тези маси да се дискутират същите въпроси, които са били обсъждани в историческата комисия.
Клеймото " предатели " - в София и в Скопие
От Скопие онлайн се включи и Катерина Колозова, професор по философия и шеф на основания в Скопие Институт за обществени и филантропични науки. Тя се спря на, чиято цел е „ намиране на решение за излизане от задънената улица, “ до което се е стигнало поради блокираните от България договаряния на Скопие за присъединение към Европейски Съюз.
По думите й рекомендациите, които са били завършени, от работата по този план, не са били чути в действителност от държавните управления на двете страни.
И двете страни се придържат към метода на говорене, който е доминантен в техните общества, сподели Колозова, като означи, че и от двете страни има източници на поляризация.
По думите й участниците в плана са стигнали до заключението, че когато поляризацията се дължи на „ страните и елитите, най-малко обществата не би трябвало да разрешават да се случва тази поляризация, а в противен случай, да основат един развой на непрекъснато доближаване и взаимно съгласие. “
Колозова означи, че участниците в плана са били определяни в обществените мрежи като предатели на съответната страна, а в действителност съгласно нея такива хора построяват мостове.
Тя акцентира, че участниците в самодейността са хора, които не подлагат на подозрение дали става дума две народи в две страни в тази ситуация с България и Северна Македония, само че тези народи, като всички балкански народи имат и споделена, обща история.
Македония несъмнено дели история и със Сърбия, Гърция, Албания. Мисля, че това някак ни е по-лесно да го признаем, в сравнение с споделената история с България и в това истерично отказване на споделената или обща история с България има един признак, а този признак е резултат на градена ксенофобия, която ние би трябвало да преодолеем от наша страна, България - от своя, само че ние считаме, че в тази самодейност всеки би трябвало да поеме отговорност за грешките, греховете на личната страна, сподели Колозова.
Твърдението за " измислена нация "
Проф. Александър Кьосев, учител по съвременна културна история в СУ „ Св. Климент Охридски “, чиито корени са от Дойран, уточни, че българските държавни управления през последните 10 години са създали по този начин, че българофобията в Северна Македония се е нараснала по 10.
Според него би трябвало да се вгледаме в дребните неща, които ни свързват, а не в това, което ни разделя.
Когато българските политици споделят, че една нация е измислена, няма по какъв начин връзките сред двете страни да са положителни, сподели Кьосев.
Сред учредителите на Клуба са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, публицистите Бойко Станкушев, Иво Беров и Димитър Кенаров, специалистът по защита Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, тенисистката Мануела Малеева, историкът Драган Зайковски, някогашните македонски министър председатели Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
Историческа комисия в сянка
В рамките на Клуба ще бъдат основани работни групи от специалисти и експерти за доближаване в разнообразни области – просвета, обучение, просвета, киберсигурност, отбрана и битка с дезинформацията, гражданско общество, стопанска система. Ще бъде основана и историческа комисия в сянка сред историци от двете страни, съобщи Атанас Шарков, един от учредителите на Клуба.
Шарков напомни, че по време на комунизма тоталитарните режими и в двете страни са провели доста тежка пропагандна война между тях, а след 1990 година тази война действително продължава с друг интензитет.
С включване по Zoom от Скопие някогашният македонски министър председател Владо Бучковски изрази удовлетворение, че е част от новия клуб за българо-македонско другарство и уточни, че в тези сериозни времена, когато виждаме, че политическата воля на едната или другата страна не е задоволителна, с цел да се стигне до компромисно решение и да се отстрани блокадата, която от ноември 2020 година нанесе съществени вреди и на така и така нежните връзки сред двете страни, гражданските общества би трябвало да положат повече старания, с цел да се построи среда на взаимно съгласие и почитание.
Искаме, с наша поддръжка, двете държавни управления да стигнат до трайно решение, при което и едната, и другата страна да не се усещат унизени, прикани Бучковски.
След всяка среща на комисията по историческите въпроси обществата желаят отговори, само че те би трябвало да знаят, че отговорите на тези въпроси не могат да бъдат черно-бели. Историята е просвета, която е работи по авансово одобрена методология, тя има за цел да направи вероятни качествени познания за предишното, за събитията и за личностите, които са били част от тези събития. Много неправилно е, в случай че тълкуваме сегашните събития и процеси през призмата на историята. Особено рисково е, в случай че основаваме настоящите политики на актуализация на нещата, които са се случили или ние мислим, че са се случили в предишното. Много от тези процеси са приключили от дълго време и е доста неправилно да търсим оправдание в тях и изключително във подправено създаваните исторически разкази, да ги слагаме във функционалност на пояснение на модерни събития и процеси, съобщи историкът Драган Зайковски.
Затова ние, историците от двете страни на границата, би трябвало да кажем ясно това, което в останалата част на Европа към този момент не е предмет на полемика, а това е, че историята, като просвета за предишното, би трябвало да научи и двете общества за аргументите и събитията, които са довели до спорове в предишното, и несъмнено, за последствията от тези спорове. Само тогава историята като просвета ще извърши публичната си роля – да еманципира обществото, в тази ситуация и македонското, и българското, сподели Зайковски.
Той предлага след всяка среща на съвместната комисия по историческите въпроси Клубът да провежда някакъв тип кръгла маса, на която да предложения и историци от прилежащите страни и от Европа, и на тези маси да се дискутират същите въпроси, които са били обсъждани в историческата комисия.
Клеймото " предатели " - в София и в Скопие
От Скопие онлайн се включи и Катерина Колозова, професор по философия и шеф на основания в Скопие Институт за обществени и филантропични науки. Тя се спря на, чиято цел е „ намиране на решение за излизане от задънената улица, “ до което се е стигнало поради блокираните от България договаряния на Скопие за присъединение към Европейски Съюз.
По думите й рекомендациите, които са били завършени, от работата по този план, не са били чути в действителност от държавните управления на двете страни.
И двете страни се придържат към метода на говорене, който е доминантен в техните общества, сподели Колозова, като означи, че и от двете страни има източници на поляризация.
По думите й участниците в плана са стигнали до заключението, че когато поляризацията се дължи на „ страните и елитите, най-малко обществата не би трябвало да разрешават да се случва тази поляризация, а в противен случай, да основат един развой на непрекъснато доближаване и взаимно съгласие. “
Колозова означи, че участниците в плана са били определяни в обществените мрежи като предатели на съответната страна, а в действителност съгласно нея такива хора построяват мостове.
Тя акцентира, че участниците в самодейността са хора, които не подлагат на подозрение дали става дума две народи в две страни в тази ситуация с България и Северна Македония, само че тези народи, като всички балкански народи имат и споделена, обща история.
Македония несъмнено дели история и със Сърбия, Гърция, Албания. Мисля, че това някак ни е по-лесно да го признаем, в сравнение с споделената история с България и в това истерично отказване на споделената или обща история с България има един признак, а този признак е резултат на градена ксенофобия, която ние би трябвало да преодолеем от наша страна, България - от своя, само че ние считаме, че в тази самодейност всеки би трябвало да поеме отговорност за грешките, греховете на личната страна, сподели Колозова.
Твърдението за " измислена нация "
Проф. Александър Кьосев, учител по съвременна културна история в СУ „ Св. Климент Охридски “, чиито корени са от Дойран, уточни, че българските държавни управления през последните 10 години са създали по този начин, че българофобията в Северна Македония се е нараснала по 10.
Според него би трябвало да се вгледаме в дребните неща, които ни свързват, а не в това, което ни разделя.
Когато българските политици споделят, че една нация е измислена, няма по какъв начин връзките сред двете страни да са положителни, сподели Кьосев.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ