Над 100 милиона потребители на Netflix са гледали „Игра на

Над 100 милиона консуматори на Netflix са гледали „Игра на калмари“ (Squid Game) – южнокорейски сериал със подиуми на много неприкрито принуждение. Популярността му стана мотив още веднъж да се заприказва за какво хората обичат да гледат принуждение във филми. Поднови се разногласието до каква степен това е задоволително проучено, тъй като е известно, че сходно държание може да има негативни последствия, само че не и за какво.

Саймън Маккарти-Джоунс, експерт по клинична логика на психиката и невропсихология в дъблинския „Тринити колидж“, напомня, че от епохи тълпата е била привличана от гибел, кръв и принуждение – от гладиаторските борби в Колизея до обществените изтезания в съвременността. Куентин Тарантино е признавал, че „насилието в киното е яко“ и че го харесва.

И мнозина от нас биха се съгласили, добавя Маккарти-Джоунс в коментара си за платформата The Conversation. Проучване демонстрира, че в 90% от филмите с огромни доходи основният воин взе участие в принуждение. Хорър филмите остават известни в Съединени американски щати и американците ги гледат по няколко пъти в годината. Доказано е, че мъже, които са нападателни и демонстрират по-малко съпричастност към близките, обичат екранното принуждение повече от останалите. Следват ги екстровертните, търсещи тръпка, както и откритите към разнообразни форми за естетическо прекарване.

Но за какво? Едно теоретично пояснение е, че гледането на принуждение понижава агресивността, само че на процедура това мъчно се потвърждава. Обикновено се получава противоположното – ядосани хора, гледали принуждение, стават гневни.

Проучване на аудиторията на хорър филми, оповестено през лятото на 2021 година, демонстрира, че може да се очертаят три категории, всяка от които има разнообразни претекстове:

Едната е наречена „пристрастени към адреналина“ и представителите ѝ търсят нови и по-силни прекарвания, като гледането на принуждение е изключително вълнуващо. Някои от тях обичат да гледат останалите да страдат. Вероятно става дума за някаква форма на садизъм – положение, при което страданието на близките е считано за нещо обикновено и даже носи развлечение.
Втората група обича да гледа принуждение, тъй като счита, че научава нещо от това, само че има сериозна разлика от първата група. Условно ги дефинират като хора, които обичат да си изкарват акъла от боязън – те харесват мощните страсти, само че не и насилието. Просто го толерират, тъй като си мислят, че това е метод да научат по какъв начин да оцеляват. Което прилича затулен мазохизъм – толерантност към избрана болежка в името на научаване на нещо ново.
В третата група са хората с детайли от първите две групи. Те обичат вълнението от гледане на принуждение и считат, че научават нещо. При хорър жанра ги дефинират като хората, които харесват прекосяването през мрачни и страшни условия.

Зад трите групи стои теорията за преструване на боязън – гледане на принуждение на екрана, т.е. в сигурност, като освен това се заучава нещо. Агресивните млади мъже да вземем за пример може да го харесват, тъй като е доста евентуално да провокират такова принуждение или да бъдат нападнати. Гледането на принуждение от дивана може да е метод да се подготвим за рисковия свят и някои нови наблюдения, че почитателите на хорър истории и гибел на екрана са психически по-стабилни в COVID-19 пандемията, евентуално удостоверяват това.
Друг забавен миг е, че насилието в киното не води единствено по себе си до повече или по-малко харесване на кино лентата. Проучване от 1993 година сподели, че две групи, които са гледали нередактиран филм и версията му с цензурирано принуждение, са го харесали еднообразно. Има и проучвания, твърдящи, че по-малко принуждение на екрана в действителност може да се харесва от повече хора. Мнозина харесват обстановки, съвпадащи с принуждение, а не самото принуждение. Такива обстановки основават напрежение, съспенс и, наподобява, това е прекарването, което феновете търсят повече.

Теория за предаване на възбудата е друго допустимо пояснение – съгласно нея гледането на принуждение провокира възбуденост, която може да бъде поддържана дълготрайно време и по този начин да направи по-успокояващ и прелестен финала на кино лентата.

Психолози сочат и към хипотезата за неразрешения плод, съгласно която подсъзнателно хората желаят нещо, което е недопустимо и се преследва в обществото. Понякога е задоволително единствено да има предизвестие към кино лентата, че не е подобаващ за избрана възраст заради подиуми на принуждение, с цел да се ускори ползата към него.

Възможно е някои фенове да обичат да гледат филми с принуждение поради справедливото наказване, което получава в края им насилникът. Анализ на телевизионни продукции демонстрира, че в множеството случаи насилието идва от „лошите“, както и че при отмъщение внезапно се задействат центровете в мозъка, реагиращи на приемане на някаква премия.

Киностудиата и медийните компании ни пробутват повече принуждение, в сравнение с се нуждаем. Иначе казано, зад този развой евентуално се крият корпоративни, политически или идеологически претекстове. За Съединени американски щати да вземем за пример се счита, че държавното управление има необикновен интерес и се пробва да влияе на Холивуд в тази посока. Защото по този начин може да се оформя единодушие с държавни политики, одобрение и легитимност на държавната власт и насилието от нея, както и да се дефинира кои са „жертвите, които си струват“.

Но има и други последствия – насилието от екрана може да откъсва хората от действителността. Когато равнището на престъпност понижава, екранното принуждение може да ни убеждава, че то в действителност се усилва. Филмите също по този начин лъжат за действителните последствия върху човешкото тяло от принуждение, тъй като в съвсем 90% от случаите това не се демонстрира. Рядко може да се види и по какъв начин наподобява в реалност насилието над дами и деца.

Самюел Хънтингтън писа преди време: „Западът завладя света не с върховенството на концепциите си, а по-скоро с превъзходството на умеенето да ползва проведено принуждение. Западняците постоянно не помнят този факт, само че хората, които не живеят на Запад – в никакъв случай.“

Думите му са предизвестие да осъзнаваме по какъв начин насилието по нашите екрани оказва помощ на насилието в действителния свят, написа Дневник.