България влиза в епоха на постоянна суша
Над 100 000 души са наранени от воден режим в 60 общини
България навлиза в нов интервал, при който сушата не е особеност, а причинност. Това предизвести проф. Емил Гачев, началник на секция " Води " към Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките, на конференция през вчерашния ден в пресклуба на Българска телеграфна агенция. Събитието, проведено от платформата " Климатека ", показа тревожни данни за водната рецесия в страната.
" Имаме същото или близко количество превалявания, само че разпределени зле - няколко пороя, а след това месеци суша. Това е проблем, изключително за дребните обитаеми места с лимитирани запаси и без различни източници ", изясни проф. Гачев пред медиите.
Актуални числа разкриват размера на рецесията
Според данни на организацията " Зелено придвижване ", показани на конференцията, близо 100 000 души са наранени от воден режим в 60 общини. Това е доста нарастване по отношение на по-ранните оценки и демонстрира задълбочаването на казуса през последните седмици.
Към 1 юли язовирите в страната са запълнени едвам на 63% приблизително, като в Северозападна и Североизточна България равнищата падат под 50%, а тук-там даже и под 25%. От 2022 година насам се следи поредно намаляване на равнището в язовирите в страната.
Климатичните промени трансформират картината
Пролетните превалявания през последните четири години са доста под междинното, а през юни 2025 година са били едвам 30% от нормалните за сезона. Проф. Гачев добави, че повишението на температурите усилва изпаренията, даже и при опазване на същото количество превалявания, крайният резултат е по-малко вода в реките и язовирите.
" България, за жалост, като се изключи че има трайно понижаване на водните запаси, е и една от страните в Европейския съюз с минимум водни запаси, сме и с най-големи загуби ", предизвести специалистът.
Системни проблеми в ръководството
Борислав Сандов, някогашен вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите, разкри съществени структурни проблеми. Според него се следят 500 обитаеми места, които въобще не са обслужвани от ВиК оператор. Около половината от водоизточниците нямат годни санитарно-охранителни зони, а при 34% от тях няма премерване на количеството употребена вода.
" Всяка втора капка общо взето се губи преди да доближи до потребителите ", уточни Сандов, наблягайки мащабите на загубите в мрежата.
Призив за систематичен метод
Експертите приканиха за систематичен, а не реактивен метод към казуса. Нужни са незабавни вложения в замяна на остарялата ВиК мрежа, въвеждане на ефикасни способи за разкриване на течове, както и съгласуваност сред институциите.
" С придвижване на лятото тези числа ще се усилват, не чакаме да понижават ", предизвести проф. Гачев за идното развиване на обстановката.
Засушаването въздейства отрицателно освен върху живота на хората, само че и върху стопанската система - подвига разноските за напояване, утежнява продукцията и основава спомагателни разноски за поправки и повреди.
България навлиза в нов интервал, при който сушата не е особеност, а причинност. Това предизвести проф. Емил Гачев, началник на секция " Води " към Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките, на конференция през вчерашния ден в пресклуба на Българска телеграфна агенция. Събитието, проведено от платформата " Климатека ", показа тревожни данни за водната рецесия в страната.
" Имаме същото или близко количество превалявания, само че разпределени зле - няколко пороя, а след това месеци суша. Това е проблем, изключително за дребните обитаеми места с лимитирани запаси и без различни източници ", изясни проф. Гачев пред медиите.
Актуални числа разкриват размера на рецесията
Според данни на организацията " Зелено придвижване ", показани на конференцията, близо 100 000 души са наранени от воден режим в 60 общини. Това е доста нарастване по отношение на по-ранните оценки и демонстрира задълбочаването на казуса през последните седмици.
Към 1 юли язовирите в страната са запълнени едвам на 63% приблизително, като в Северозападна и Североизточна България равнищата падат под 50%, а тук-там даже и под 25%. От 2022 година насам се следи поредно намаляване на равнището в язовирите в страната.
Климатичните промени трансформират картината
Пролетните превалявания през последните четири години са доста под междинното, а през юни 2025 година са били едвам 30% от нормалните за сезона. Проф. Гачев добави, че повишението на температурите усилва изпаренията, даже и при опазване на същото количество превалявания, крайният резултат е по-малко вода в реките и язовирите.
" България, за жалост, като се изключи че има трайно понижаване на водните запаси, е и една от страните в Европейския съюз с минимум водни запаси, сме и с най-големи загуби ", предизвести специалистът.
Системни проблеми в ръководството
Борислав Сандов, някогашен вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите, разкри съществени структурни проблеми. Според него се следят 500 обитаеми места, които въобще не са обслужвани от ВиК оператор. Около половината от водоизточниците нямат годни санитарно-охранителни зони, а при 34% от тях няма премерване на количеството употребена вода.
" Всяка втора капка общо взето се губи преди да доближи до потребителите ", уточни Сандов, наблягайки мащабите на загубите в мрежата.
Призив за систематичен метод
Експертите приканиха за систематичен, а не реактивен метод към казуса. Нужни са незабавни вложения в замяна на остарялата ВиК мрежа, въвеждане на ефикасни способи за разкриване на течове, както и съгласуваност сред институциите.
" С придвижване на лятото тези числа ще се усилват, не чакаме да понижават ", предизвести проф. Гачев за идното развиване на обстановката.
Засушаването въздейства отрицателно освен върху живота на хората, само че и върху стопанската система - подвига разноските за напояване, утежнява продукцията и основава спомагателни разноски за поправки и повреди.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ