Томислав Дончев: Приех всеки укор и обида като нормален и заслужен
Над 10 години политически опит е и доста, и малко. За българските стандарти е доста. Тук, срокът на валидност е къс. Любовта и вярата елементарно прерастват в ненавист. По същата причина рядко имаме политици с опит, които знаят по какъв начин да работят и на националната, и на интернационалната сцена. А съгласно европейските стандарти се приема, че 10 е едвам началото. Но въпросът беше различен. За 10 години съм видял доста. Явявал съм се на избори, приказвал съм с хиляди жители дневно, приказвал съм на голям брой от хора, възнамерявал съм, убеждавал съм, дискутирал съм, спорил съм с учени, с жители, с съперници, с хора, с които има и няма смисъл да се спори. Обвиняван съм, че съм изрод, апаш, палач. Пияни жители са се опитвали да се бият с мен, прегръщали са ме познати и непознати.
За 10 години съм работил на всички фронтове: на локалната власт, националното ръководство, бил съм в изпълнителната и законодателната власт, в никакъв случай не съм прекъсвал връзката с европейската политика, даже за малко бях в Европейския парламент.
Видял съм всичко. Или съвсем всичко.
Не беше се случвало да ми викат „ оставка “ в лицето.
И го считах за закономерно. Първо, в дебелите книги написа, че в никакъв случай не вървиш там, където ще ти викат „ Ууууу “ и „ Оставка “, а вървиш единствено тук-там, където ще ти се усмихват и ръкопляскат. Аз чета дебелите книги, само че не всеки път върша това, което написа в тях. По-важното е, че съм смятал, че пребивавам и работя по този начин, че не заслужавам да ми викат по този метод. В дебелите книги също е написано, че не всеки път получаваш това, което заслужаваш, и това не е изключение, а причинност. Политиката не е единствено логаритъм и логичност. Тя е страст, пристрастеност, фантазия, от време на време яд, постоянно (за съжаление) ненавист.
От няколко дни политическият ми опит е обогатен. И аз имах опция да чуя „ Ууу “ и „ Оставка “. Не по малкия екран, не под прозорците си, а лице в лице. Това трансформира и индивида и политика Томислав. Не ме връща на земята, тъй като не съм се отлепял от нея (освен в моментите, когато се изучавам да хвърча, само че в дословния смисъл на думата).
Не скърбя, че си го предизвиках. Можеше да го чувам, без да влизам в гнездото на гнева. Можеше да си погалвам мустаците, да си ръфам химикалката и да виждам гневните хора от прозореца. Но съм теоретичен, че когато те вика началникът отиваш, когато има предизвикателство го поемаш.
Беше мощно, доста мощно прекарване. Имах мегафон, само че взех решение, че не трябва да го употребявам, с цел да имам равни шансове да приказвам с хората. Въпреки паниката на служителите на реда, нито за момент не ми хрумна, че някой ще ме удари, събори или нарани.
Приех всеки упрек и засегнатост като естествен и подобаващ. Една от функционалностите на политиците е да бъдат отдушник на националния яд. Това, че нямам виновност, най-малко за повода за гнева, не трансформира нещата.
Единственото, от което ми стана болно, е евентуалната визия, че съм вкопчен в избрана позиция и ще върша всичко да се задържа на нея. Виж, от това боли. Отказвал съм се от доста кариерни благоприятни условия, български и европейски, тъй като ми е било значимо, значимо, забавно това, което върша. Позицията без хрумвания е нищо. Без благоприятни условия е нищо. И без поддръжка е нищо.
В рамките на политическите клишета трябваше да кажа: „ За мен са дали своят вот десетки хиляди, това че 200-300 жители викат „ оставка “, не е драма “. Аритметично е правилно, само че единствено аритметично.
Надявам се да бъда задоволително интелигентен и мощен, с цел да мога да науча всичко, което би трябвало да науча от случилото се. Уважавам всички, които ми викаха „ Оставка “ не по-малко от тези, които ме прегръщат – на сбирки, манифестации или на улицата.
Коментарът е оповестен във Фейсбук профила на вицепремиера Томислав Дончев
По неофициална информация на , в разгара на втория митинг в Габрово към вицепремиера, който е опитал да приказва с хората, е имало следната имитация от по-млада жена: " Ако ей ся ти отвъртя два шамара, ще ме осъдят ли? " Отговорът е бил: " По-добре недей ".
За 10 години съм работил на всички фронтове: на локалната власт, националното ръководство, бил съм в изпълнителната и законодателната власт, в никакъв случай не съм прекъсвал връзката с европейската политика, даже за малко бях в Европейския парламент.
Видял съм всичко. Или съвсем всичко.
Не беше се случвало да ми викат „ оставка “ в лицето.
И го считах за закономерно. Първо, в дебелите книги написа, че в никакъв случай не вървиш там, където ще ти викат „ Ууууу “ и „ Оставка “, а вървиш единствено тук-там, където ще ти се усмихват и ръкопляскат. Аз чета дебелите книги, само че не всеки път върша това, което написа в тях. По-важното е, че съм смятал, че пребивавам и работя по този начин, че не заслужавам да ми викат по този метод. В дебелите книги също е написано, че не всеки път получаваш това, което заслужаваш, и това не е изключение, а причинност. Политиката не е единствено логаритъм и логичност. Тя е страст, пристрастеност, фантазия, от време на време яд, постоянно (за съжаление) ненавист.
От няколко дни политическият ми опит е обогатен. И аз имах опция да чуя „ Ууу “ и „ Оставка “. Не по малкия екран, не под прозорците си, а лице в лице. Това трансформира и индивида и политика Томислав. Не ме връща на земята, тъй като не съм се отлепял от нея (освен в моментите, когато се изучавам да хвърча, само че в дословния смисъл на думата).
Не скърбя, че си го предизвиках. Можеше да го чувам, без да влизам в гнездото на гнева. Можеше да си погалвам мустаците, да си ръфам химикалката и да виждам гневните хора от прозореца. Но съм теоретичен, че когато те вика началникът отиваш, когато има предизвикателство го поемаш.
Беше мощно, доста мощно прекарване. Имах мегафон, само че взех решение, че не трябва да го употребявам, с цел да имам равни шансове да приказвам с хората. Въпреки паниката на служителите на реда, нито за момент не ми хрумна, че някой ще ме удари, събори или нарани.
Приех всеки упрек и засегнатост като естествен и подобаващ. Една от функционалностите на политиците е да бъдат отдушник на националния яд. Това, че нямам виновност, най-малко за повода за гнева, не трансформира нещата.
Единственото, от което ми стана болно, е евентуалната визия, че съм вкопчен в избрана позиция и ще върша всичко да се задържа на нея. Виж, от това боли. Отказвал съм се от доста кариерни благоприятни условия, български и европейски, тъй като ми е било значимо, значимо, забавно това, което върша. Позицията без хрумвания е нищо. Без благоприятни условия е нищо. И без поддръжка е нищо.
В рамките на политическите клишета трябваше да кажа: „ За мен са дали своят вот десетки хиляди, това че 200-300 жители викат „ оставка “, не е драма “. Аритметично е правилно, само че единствено аритметично.
Надявам се да бъда задоволително интелигентен и мощен, с цел да мога да науча всичко, което би трябвало да науча от случилото се. Уважавам всички, които ми викаха „ Оставка “ не по-малко от тези, които ме прегръщат – на сбирки, манифестации или на улицата.
Коментарът е оповестен във Фейсбук профила на вицепремиера Томислав Дончев
По неофициална информация на , в разгара на втория митинг в Габрово към вицепремиера, който е опитал да приказва с хората, е имало следната имитация от по-млада жена: " Ако ей ся ти отвъртя два шамара, ще ме осъдят ли? " Отговорът е бил: " По-добре недей ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ