Губим над милиард лева годишно без сухопътен Шенген
Над 1 милиарда лева е загубата за българската стопанска система от недопускането на страната ни в сухопътния Шенген. Експертният отчет по тематиката, показа в Българска телеграфна агенция Николай Рашков, представител на българския транспортен отрасъл и специалист към Европейската комисия. Данните се отнасят до три от основните гранични пунктове на страната, през които минава товарен трафик. Това са " Дунав мост " 1 и 2 и Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Кулата “.
Само на „ Дунав мост “ 1 загубата на годишна база е 288,5 милиона лв..
Най-натовареният пункт е „ Капитан Андреево “, само че той е изключен от сметките, защото е външна граница на Европейски Съюз, т.е. не попада в Шенгенското пространство, посочи Николай Рашков. По информация на сътрудниците му превозвачи, обаче чакането на този пункт към днешна дата стига до 52 часа.
" Над 1 милиард лева са директните загуби за българската стопанска система и спомагателните разноски за българските транспортни предприятия. Това се отразява на нас като консуматори. Това е повода стоките за бита да са с % завишение, по отношение на всички тези, които можете да купите в Западна Европа. Общият изгубен доход за бюджета на България е малко над 300 млн. лева ", заключи Николай Рашков.
Времето за престой и очакване по граничните пунктове е огромен проблем и поради пропуснатия данък за България под формата на спомагателни километри, които не са осъществени.
„ Наблюдава се и загуба на интерес към шофьорската специалност. Тя става все по-неатрактивна: поради интервалите на огромно изчакване, съчетано с липса на базови битови условия за водачите “, уточни още Рашков.
Той изясни и за какво изчакването на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Кулата “ е 2 часа, а на границата с Румъния – 16. „ В единия случай (бел. ред. с Румъния) имаме две европейски страни, които не са част от Шенгенското пространство. В случая с Гърция – една от страните е част от Шенгенското пространство. Натоварването на границата при тях е неправопропорционално и зависи значително в пиковите интервали на пристанищата. На Русе нямаме изчакване под 10 часа и това са осреднени числа за двата пункта с Румъния “.
Подробният анализ ще бъде редуциран до вниманието на Министерство на финансите, Министерството на стопанската система, Министерството на превоза, както и до всички български представители в Европейския парламент. „ Държавната политика би трябвало да е в Брюксел да се изпращат в действителност готови на тематика „ Транспорт “ хора. Транспортът е стратегическа промишленост, от която имаме голяма изгода. Тук ще бъде изборът дали ще развиваме този бизнес в България, или той няма да има почва за развиване “, съобщи Рашков.
„ От тези данни зависи хлябът на над 80 000 фамилии, които би трябвало да защитим. Очакваме дейни дейности от всички институции и от българските представители, които ще отидат в Европарламента. Да припознаят тематиката без разделяне на партиен принцип “, прикани Йордан Арабаджиев.
Той посочи, че показаният от Николай Рашков сюжет е уравновесеният вид. „ Направихме и нападателен сюжет, който съгласно нас, повече се приближава до действителността. Цифрите са извънредно обезпокоителни “, предизвести Арабаджиев.
