Липса на кадри?! Половин милион българи нито учат, нито работя
Над 1 млн. индивида в страната на възраст сред 15 и 64 години не са дейни на пазара на труда, сподели зам.-председателят на Национален статистически институт Свилен Колев по време на форума “Европа е с мен ”, проведен от Министерство на труда и обществената политика. От тях 85,4 хиляди не желаят да работят по разнообразни аргументи. Но 956,6 хиляди индивида биха желали да работят.
Същевременно бизнесът се оплаква от липса на фрагменти. Основният проблем е разликата сред това, което тези хора могат да предложат, и потребностите на бизнеса от личен състав.
От тези близо 1 млн. индивида, които по принцип биха желали да работят, 440 хиляди още учат, 109 хиляди са пенсионери, 260 хиляди имат персонални фамилни проблеми, 131 хиляди имат някакво заболяване, а 16,6 хиляди не търсят работа по друга причина. Оказва се, че над половин милион индивида на възраст сред 15 и 64 години нито учат, нито работят.
Участниците на форума се сплотиха към концепцията, че може да бъдат подхванати разнообразни ограничения, тъй че неработещите хора да се включат на пазара на труда. Например може да има гъвкава форма на труд, сподели Свилен Колев. Това ще помогне на хората с дребни деца да ги водят до детска градина или учебно заведение и да ги прибират по-късно, доста студенти също биха работили при опция за гъвкаво работно време.
По отношение на връщането на българи от чужбина въпросът е дали заплатите са съответни, сподели Свилен Колев. В България междинната заплата е към 2500 лева, само че в София е към 3500 лева, а в останалата част от страната междинните хонорари са доста по-ниски
Важни са и изискванията за живот в страната, което включва обучение, опазване на здравето, непорочност, сигурност, правна рамка за правена на бизнес и за спокоен живот, разяснява Свилен Колев. Според нето е значимо и дали жилищата в страната след години ще бъдат налични за хора, които желаят да се върнат от чужбина. За година заплатите са нарастнали приблизително с към 12%, а жилищата са поскъпнали с 16%, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В Европа най-вече българи има в Германия - 271 хиляди индивида. На идващите места са Испания с 112 хиляди индивида, Нидерландия с 60,5 хиляди и Испания с 48,7 хиляди През предходната година повече хора са се преместили да живеят в България от тези, които са я напуснали, демонстрират данните на Национален статистически институт. През предходната година 13 хиляди индивида са напуснали страната, като множеството са мъже, а 83% от напусналите страната са сред 15 и 64 години. Най-много българи бягат към Германия, Англия и Франция. Същевременно 52 хиляди индивида са пристигнали в България. Над половината от тях са от страни отвън Европейски Съюз, като най-вече хора идват от Турция, Украйна и Сирия. Българите, които са се върнали в страната, са единствено 35 на 100 от пристигналите да живеят тук.
Въпреки че предходната година повече хора са пристигнали в страната от тези, които са я напуснали, това не може да компенсира по-малката раждаемост от смъртността в България.
В резултат популацията продължава да понижава. Населението на страната е 6,437 млн. индивида, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. За последните 40 години популацията е намаляло с близо 2,5 млн. индивида, или с 28 на 100. Прогнозите са, че наклонността за понижаване на популацията ще продължи и през идващите години. Това е измежду главните аргументи за казуса на бизнеса с намирането на фрагменти.
От популацията в страната, на възраст сред 15 и 64 години са 62 на 100, или близо 4 млн. индивида. Проблемът е, че хората до 15 години са единствено 900 хиляди, или 14% от популацията, а над 65 години са 1,5 млн. индивида, или 24% от популацията. Освен това през идващите години доста повече хора ще излизат от пазара на труда, от тези, които ще търсят първата си работа. Затова през идващите години дефицитът на фрагменти ще се усилва.
Същевременно бизнесът се оплаква от липса на фрагменти. Основният проблем е разликата сред това, което тези хора могат да предложат, и потребностите на бизнеса от личен състав.
От тези близо 1 млн. индивида, които по принцип биха желали да работят, 440 хиляди още учат, 109 хиляди са пенсионери, 260 хиляди имат персонални фамилни проблеми, 131 хиляди имат някакво заболяване, а 16,6 хиляди не търсят работа по друга причина. Оказва се, че над половин милион индивида на възраст сред 15 и 64 години нито учат, нито работят.
Участниците на форума се сплотиха към концепцията, че може да бъдат подхванати разнообразни ограничения, тъй че неработещите хора да се включат на пазара на труда. Например може да има гъвкава форма на труд, сподели Свилен Колев. Това ще помогне на хората с дребни деца да ги водят до детска градина или учебно заведение и да ги прибират по-късно, доста студенти също биха работили при опция за гъвкаво работно време.
По отношение на връщането на българи от чужбина въпросът е дали заплатите са съответни, сподели Свилен Колев. В България междинната заплата е към 2500 лева, само че в София е към 3500 лева, а в останалата част от страната междинните хонорари са доста по-ниски
Важни са и изискванията за живот в страната, което включва обучение, опазване на здравето, непорочност, сигурност, правна рамка за правена на бизнес и за спокоен живот, разяснява Свилен Колев. Според нето е значимо и дали жилищата в страната след години ще бъдат налични за хора, които желаят да се върнат от чужбина. За година заплатите са нарастнали приблизително с към 12%, а жилищата са поскъпнали с 16%, демонстрират данните на Национален статистически институт.
В Европа най-вече българи има в Германия - 271 хиляди индивида. На идващите места са Испания с 112 хиляди индивида, Нидерландия с 60,5 хиляди и Испания с 48,7 хиляди През предходната година повече хора са се преместили да живеят в България от тези, които са я напуснали, демонстрират данните на Национален статистически институт. През предходната година 13 хиляди индивида са напуснали страната, като множеството са мъже, а 83% от напусналите страната са сред 15 и 64 години. Най-много българи бягат към Германия, Англия и Франция. Същевременно 52 хиляди индивида са пристигнали в България. Над половината от тях са от страни отвън Европейски Съюз, като най-вече хора идват от Турция, Украйна и Сирия. Българите, които са се върнали в страната, са единствено 35 на 100 от пристигналите да живеят тук.
Въпреки че предходната година повече хора са пристигнали в страната от тези, които са я напуснали, това не може да компенсира по-малката раждаемост от смъртността в България.
В резултат популацията продължава да понижава. Населението на страната е 6,437 млн. индивида, демонстрират последните данни на Национален статистически институт. За последните 40 години популацията е намаляло с близо 2,5 млн. индивида, или с 28 на 100. Прогнозите са, че наклонността за понижаване на популацията ще продължи и през идващите години. Това е измежду главните аргументи за казуса на бизнеса с намирането на фрагменти.
От популацията в страната, на възраст сред 15 и 64 години са 62 на 100, или близо 4 млн. индивида. Проблемът е, че хората до 15 години са единствено 900 хиляди, или 14% от популацията, а над 65 години са 1,5 млн. индивида, или 24% от популацията. Освен това през идващите години доста повече хора ще излизат от пазара на труда, от тези, които ще търсят първата си работа. Затова през идващите години дефицитът на фрагменти ще се усилва.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ