Над 1 милиард от населението на света е с наднормено

Над 1 милиард от популацията на света е с наднормено тегло! 500 милиона от тях са диагностицирани със затлъстяване, а от тях 150 милиона са жителите на Европа! Живеем в свят, в който опасността от затлъстяване на популацията нараства с всяка минала година. За страдание, България също има място в черните статистики, като заема пето място в Европа по детско затлъстяване.

Все по- болно население!

 

Успоредно със затлъстяването на популацията пораства и броя диагностицираните със сърдечно – метаболитни заболявания. Диабет вид 2, метаболитен синдром, инсулинова устойчивост, атеросклероза, хипертония, съдречни инфаркти, мозъчни инсулти, поликистозни яйчници, обструктивна сънна апнея, рак, болест на Алцхаймер са единствено част от болесттите породени от затлъстяването и те покосяват освен възрастни, само че и младежи и даже деца.

Как да спрем пандемията!

 

Именно опасността от всеобщо разболяване на популацията насочи вниманието на учени, лекари и редица експерти в битката с бича на 21- век. Ежедневно се създават медикаменти, стратегии и способи, които да подкрепят неравната борба със затлъстяването. В тази борба, от години се е посветил и доц. доктор Димитър Гугутков, изпълнителен шеф на Медицински комплекс „ Доверие “, който особено за читателите на SafeNews разяснява по какъв начин да подходим към новаторското намаляване с пептиди, което се трансформира в наклонност и предлага нова вероятност за хората, които се стремят към по- здравословен метод на живот.

Какво са пептиди?

 

Пептидите са дребни вериги от аминокиселини, които съставляват градивните детайли на протеините в нашето тяло. Те са органични съединения, които извършват жизненоважни функционалности в организма, като придвижват информация сред клетките и вземат участие интензивно в процесите на регенерация. По конструкция пептидите са формирани от по-малко аминокиселини от протеините, което им разрешава да проникват по-лесно в кожата – по тази причина те се употребяват интензивно в козметиката. Пептидите подтикват образуването на колаген и еластин, подкрепят регенерирането на кожата и дейно се борят с бръчките и фините линии. В взаимозависимост от типа си, те могат да работят като невротрансмитери или да вземат участие в хормонални процеси, което ги прави извънредно скъпи както в козметичната промишленост, по този начин и в медицината.

Пептиди при намаляване

 

Пептидите, употребявани в проучвания за намаляване и липидна регулация, оказват въздействие върху разнообразни биологични пътища, свързани с енергийния баланс, апетита, инсулиновата сензитивност и активизирането на мастна тъкан. Механизмите им на деяние се разграничават според от рецепторната им устременост, само че най-често включват следните процеси: GLP-1 рецепторна стимулация – води до понижено чувство за апетит, забавено стомашно изпразване и по-добър надзор върху кръвната захар. Примери са Semaglutide, Retatrutide и Tirzepatide. Модулация на хормона на растежа (GH) – пептиди като CJC-1295 и Ipamorelin подтикват ендогенната GH секреция, която може да подкрепи липолизата, метаболизма на мазнините и възстановителните процеси, изключително при калориен недостиг. Липолитичен резултат без анаболна активация – пептиди като HGH Frag 176-191 селективно задействат разграждането на мазнини, без да повлияват равнищата на IGF-1, което ги прави изключително подобаващи при проучвания на локализирана мастна редукция, в това число в области с нараснало струпване на подкожни мазнини. В допълнение, някои от тези съединения вземат участие в регулацията на инсулиновата сензитивност, глюкозния метаболизъм и възпалителния отговор, като по този начин способстват за сложен метаболитен резултат, ориентиран към усъвършенстване на телесната комбинация.

Защо лекуването с пептиди не би трябвало да е краткосрочно, споделя доцент доктор Димитър Гугутков, пред SafeNews!

Много хора подхождат към тези лекарства с мисълта: „ Ще ги взимам няколко месеца, ще отслабна и ще ги спра. “ Това мислене обаче е неправилно, когато приказваме за метаболитен синдром, инсулинова устойчивост, преяждане, пристрастяване към храна или прочувствено хранене. Причината е елементарна: казусът не е единствено в килограмите – а в цялата невроендокринна система.

Мозъкът има потребност от “препрограмиране ”!

Мозъкът на човек, който се е хранил безредно години наред, безусловно се приспособява: да усеща апетит по-често от нормалното; да не разпознава задоволеност навреме; да изпитва потребност от храна като отплата за страсти, стрес, досада или табиет. Тези невронни вериги са надълбоко вкоренени. GLP-1, GIP и глюкагон рецепторите в мозъка и храносмилателната система би трябвало да бъдат подтиквани непрекъснато и дълготрайно, с цел да се построи нов модел на хранене.

Колко време лишава същинска смяна?

 

Според най-новите наблюдения и изследвания: За начално намаляване и възстановяване на метаболитните маркери са нужни най-малко 6–12 месеца. За стабилизиране на тежестта, нормализиране на апетита и хормоните на глада (грелин, лептин, инсулин) – нормално са нужни 12–24 месеца. За трайно създаване на нов модел на хранене и метаболизъм, резистентен на прекъсване на медикамента, постоянно са нужни 3 години. Този интервал не е случаен – дава отговор на биологичното време, нужно на мозъка да сътвори нови трайни привички, а на тялото – да преструктурира мастната тъкан, чернодробната функционалност, чувствителността към инсулин и равнищата на инфектиране.

Какво става, в случай че лечението се прекъсне прекомерно рано?

 

При множеството хора, които стопират медикамента след къса приложимост (под 1 година), се следят: Възстановяване на апетита Връщане към старите хранителни навици Повишаване на тежестта (понякога даже над началното ниво) Повишаване на инсулина и кръвната захар Психологичен срив и възприятие за неуспех Причината е, че организмът не е имал време да възвърне салдото си независимо. GLP-1 и GIP не са в естествени равнища, а грелинът (хормон на глада) безусловно „ отмъщава “ след прекъсване.

Кога може да се мисли за понижаване или преустановяване?

 

Спирането или намаляването на дозата може да се разисква единствено при следните условия: Хранителните привички са трайно изменени – т.е. човек самичък се усеща утолен при естествени порции. Психологическият апетит е овладян – няма прочувствено хранене. Кръвната захар, инсулинът, лептинът и холестеролът са в норма. Физическата интензивност е постоянна. Периоди без пептид са били тествани – без мощен рецидив в апетита. Ако някой от тези детайли липсва – намаляването е рисково.

А има ли нещо неприятно в дълготрайната терапия?

 

Истината е, че няма! Както човек с високо кръвно или диабет от време на време приема медикаменти цялостен живот, по този начин и човек с нарушен надзор върху апетита и инсулина може да има потребност от поддържаща доза пептид – и това е изцяло задоволително. Дългосрочната терапия може да бъде с: по-малки дози (напр. половин доза седмично); по-редки инжекции (напр. на 2 или 4 седмици); или циклично (3 месеца банкет – 3 месеца отмора, в случай че всичко е стабилно). Ако задачата ти е не просто да отслабнеш, а вечно да се отървеш от зависимостта към храната, от непрекъснатия апетит и от цикличното напълняване, тогава пептидната терапия би трябвало да се преглежда като дълготрайна инвестиция в пренастройката на мозъка и метаболизма ти – не като краткотрайно „ лекарство за килограми “. И в случай че ти се коства доста – намерения какъв брой години си прекарал в битка с наднормено тегло, вкус, позор, болки в тялото и ограничения. 3 години за метаболитна независимост не са доста. Те са рационалната цена на същинската смяна! Още вести четете в: Здраве, Интервю, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News