Петър Ганев: Засега бюджетът може да се управлява „ръчно“, ще видим догодина
Над 1,5 милиарда лева е остатъкът в бюджета към края на юли 2022 година На пръв взор осъществяването на бюджета върви добре и задава нормалните упования от последните години – огромни разноски в края на годината, заделяне на средства и префинансиране на политики/проекти за идната година и в последна сметка осъществяване, само че не в цялостен размер, на планувания бюджетен недостиг. Въпреки това служебният финансов министър Росица Велкова към този момент изрази опасения, че през идната година се чака сериозен растеж на разноските и надлежно бюджетното салдо ще бъде сложено под сериозен напън, е написал Петър Ганев в последния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Погледът към последната налична средносрочна бюджетна прогноза (април 2022 г.) демонстрира, че предстоящият бюджетен недостиг в интервала 2022-2025 година е за над 21 милиарда лева, като във всяка една година след 2022 година е на равнища от малко над 5 милиарда лева Така написана, прогнозата в действителност последователно консолидира фискалното салдо до недостиг към границата от 3% от Брутният вътрешен продукт. Тази прогноза обаче не регистрира актуализацията от юни 2022 година, която донесе спомагателни разноски, в това число ново нарастване на пенсиите. Актуализацията заложи недостиг за тази година в размер на 6,2 милиарда лева (4,1% от БВП), без да дава нова прогноза за фискалната рамка в средносрочен проект. Очевидно такава се изготвя сега, като поставка на бюджета за 2023 година, и данните не са изключително обнадеждаващи.
Базовият сюжет, без да се регистрират възможни нови политики, залага растеж на разноските от над 6 милиарда лева през 2023 година По думите на финансовия министър това „ слага въпроса да се търси решение за преструктуриране на разноските, с цел да не се отиде на смяна на данъчната политика “. Това изречение е основно, защото демонстрира едно завръщане към бюджетарската традиция в Министерство на финансите от последните най-малко 20 година, която е по-консервативна, държи деликатно фискалното салдо и излъчва сигнали за възпиране на разноските и промени в разнообразни системи. Тази традиция беше леко разтърсена през последната 1-2 години, което докара и до по-сериозен растеж на разноските. Изказаната позиция по принцип приляга и на един длъжностен кабинет, чиято цел би следвало да бъде да опази хазната, а не раздуването на бюджета.
Повдигането на завесата за провокациите пред бюджета за 2023 година демонстрира, че 1) овреме се пресича говоренето за поредна и ненужна актуализация на бюджета за тази година и 2) новото държавно управление ще би трябвало бързо да търси решения в разходната част на бюджета за идната година, защото повдигането на налози надали ще е на дневен ред. Все отново в данъчната сфера ще е настояща тематиката с диференцираните ставки на Данък добавена стойност, които на хартия имат краткотраен темперамент. Както неведнъж сме коментирали обаче, сходни краткотрайни отстъпки постоянно стават непрекъснати, още повече, че смяна при тях ще има отражение върху цените в интервал, в който напъните ще са в посока за битка с инфлацията и съблюдаване на критериите за конвергенция.
Въпреки че чисто техническото разписване на уговорките за идната година допуска сериозен растеж на разноските и най-вероятно по-голям недостиг, това не значи, че фискалното салдо не може да се ръководи политически. Историята демонстрира, че до момента в който сме в интервал на повишаване на приходите – през растеж на стопанската система и на инфлационните процеси, бюджетът предстои на „ ръчно “ ръководство без огромни разтърсвания. Много по-лоши са бюджетните вероятности при нахлуване в криза и заледяване на приходната част, само че все още към момента не сме в този сюжет. При съществуване на политическа воля бюджетното салдо може да бъде държано в рамки, както през структурни промени в разходната част, по този начин и механически през стесняване и/или закъснение на обществените вложения. Последното обаче би лимитирало растежа в дълготраен проект и по-скоро би посочило неспособност за възпиране на настоящите разноски.
През последните месеци ИПИ неведнъж уточни голям брой проблеми пред огромните обществени стратегии у нас, които търсят необятно покритие и реализират доста невисок резултат по отношение на индикаторите за беднотия и неравноправие. Наскоро представихме и хрумвания за промени в обществената политика, които задават преориентиране към най-ефективните стратегии за обществено подкрепяне и реализиране на по-добър резултат с доста по-малко средства. Точно подобен метод би трябвало да се приложи във всяка една сфера, с цел да се обуздаят настоящите разноски.
Погледът към последната налична средносрочна бюджетна прогноза (април 2022 г.) демонстрира, че предстоящият бюджетен недостиг в интервала 2022-2025 година е за над 21 милиарда лева, като във всяка една година след 2022 година е на равнища от малко над 5 милиарда лева Така написана, прогнозата в действителност последователно консолидира фискалното салдо до недостиг към границата от 3% от Брутният вътрешен продукт. Тази прогноза обаче не регистрира актуализацията от юни 2022 година, която донесе спомагателни разноски, в това число ново нарастване на пенсиите. Актуализацията заложи недостиг за тази година в размер на 6,2 милиарда лева (4,1% от БВП), без да дава нова прогноза за фискалната рамка в средносрочен проект. Очевидно такава се изготвя сега, като поставка на бюджета за 2023 година, и данните не са изключително обнадеждаващи.
Базовият сюжет, без да се регистрират възможни нови политики, залага растеж на разноските от над 6 милиарда лева през 2023 година По думите на финансовия министър това „ слага въпроса да се търси решение за преструктуриране на разноските, с цел да не се отиде на смяна на данъчната политика “. Това изречение е основно, защото демонстрира едно завръщане към бюджетарската традиция в Министерство на финансите от последните най-малко 20 година, която е по-консервативна, държи деликатно фискалното салдо и излъчва сигнали за възпиране на разноските и промени в разнообразни системи. Тази традиция беше леко разтърсена през последната 1-2 години, което докара и до по-сериозен растеж на разноските. Изказаната позиция по принцип приляга и на един длъжностен кабинет, чиято цел би следвало да бъде да опази хазната, а не раздуването на бюджета.
Повдигането на завесата за провокациите пред бюджета за 2023 година демонстрира, че 1) овреме се пресича говоренето за поредна и ненужна актуализация на бюджета за тази година и 2) новото държавно управление ще би трябвало бързо да търси решения в разходната част на бюджета за идната година, защото повдигането на налози надали ще е на дневен ред. Все отново в данъчната сфера ще е настояща тематиката с диференцираните ставки на Данък добавена стойност, които на хартия имат краткотраен темперамент. Както неведнъж сме коментирали обаче, сходни краткотрайни отстъпки постоянно стават непрекъснати, още повече, че смяна при тях ще има отражение върху цените в интервал, в който напъните ще са в посока за битка с инфлацията и съблюдаване на критериите за конвергенция.
Въпреки че чисто техническото разписване на уговорките за идната година допуска сериозен растеж на разноските и най-вероятно по-голям недостиг, това не значи, че фискалното салдо не може да се ръководи политически. Историята демонстрира, че до момента в който сме в интервал на повишаване на приходите – през растеж на стопанската система и на инфлационните процеси, бюджетът предстои на „ ръчно “ ръководство без огромни разтърсвания. Много по-лоши са бюджетните вероятности при нахлуване в криза и заледяване на приходната част, само че все още към момента не сме в този сюжет. При съществуване на политическа воля бюджетното салдо може да бъде държано в рамки, както през структурни промени в разходната част, по този начин и механически през стесняване и/или закъснение на обществените вложения. Последното обаче би лимитирало растежа в дълготраен проект и по-скоро би посочило неспособност за възпиране на настоящите разноски.
През последните месеци ИПИ неведнъж уточни голям брой проблеми пред огромните обществени стратегии у нас, които търсят необятно покритие и реализират доста невисок резултат по отношение на индикаторите за беднотия и неравноправие. Наскоро представихме и хрумвания за промени в обществената политика, които задават преориентиране към най-ефективните стратегии за обществено подкрепяне и реализиране на по-добър резултат с доста по-малко средства. Точно подобен метод би трябвало да се приложи във всяка една сфера, с цел да се обуздаят настоящите разноски.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ