Психолог разкри 9-те грешки, които допускаме като възрастни заради родителите си
Начинът, по който вашите родители или близки са се отнасяли към вас в детството, може да има решаващо въздействие върху избора ви и грешките, които повтаряте в зрелост. Това твърди експертът по контузии Крис Мийдън.
„ Отношението, което сте получавали, прекарванията, през които сте минали, и даже дребните моменти, които едвам си спомняте, могат да оставят сериозен отпечатък върху психологичното ви здраве като възрастен “, споделя специалистът пред английското издание „ The Mirror “.
Според Мийдън, компликациите при слагане на персонални граници, както и непрекъснатото предпочитание да угаждате на другите, с цел да избегнете спорове, нормално водят началото си от детството. „ Ако сте израснали в среда, където вашите усеща са били подценявани или ви е внушено, че потребностите ви не са значими, евентуално сте приели, че да удовлетворявате другите е единственият метод да получите обич или утвърждение “, изяснява той.
Хората, които заобикалят спорове, съгласяват се с всичко и не показват личното си мнение, постоянно са израснали в домове с непредсказуема или напрегната атмосфера. Там са научили, че да останат тихи и покорни е най-хубавата тактика за сигурност. „ Тази наклонност може да продължи и в зрелост, затруднявайки ви да отстоявате себе си, да поставяте ясни граници и да защитавате своите ползи “, добавя специалистът.
Постоянният боязън от занемаряване също може да има корени в ранното детство – при прекарвания на неустойчивост, бракоразвод или прочувствено неглижиране. Такива хора могат непрестанно да чакат най-лошото, даже когато действителността им е постоянна и безвредна.
Проблемите със самочувствието пък постоянно произтичат от детски прекарвания на условна обич. В зрелост това води до блян към съвършенство, непрекъсната рецензия към себе си за най-дребни неточности и некадърност да деянията състрадание към себе си. „ Това се случва, когато сте били постоянно подложени на критика от родители, учители или връстници, от които сте очаквали утвърждение “, споделя Мийдън.
Нездравословните модели в сантименталните връзки постоянно са повтаряне на познати от детството обстановки. „ Ако любовта, която сте получавали като дете, е била обвързвана с рецензия, неустойчивост или прочувствена отдалеченост, тези условия могат да ви се костват по-естествени и като възрастен, даже в случай че предизвикват болежка “, добавя експертът.
Ако родителите ви са били безредни или непредвидими, може да сте развили потребност да контролирате всичко, с цел да се чувствате сигурни. Това се отразява по-късно в работата и всекидневието ви – мъчно ви е да делегирате задания, изпадате в суматоха при промени и не можете да се отпуснете, в случай че нещо не е напълно.
Потискането на страстите , което може да докара до меланхолия или компликации във връзките, е още една реакция, построена в детството. Ако сте научени, че проявлението на страсти е симптом на уязвимост, евентуално сте се приспособили, като ги потискате.
„ Силните реакции , които изпитвате в обстановки като рецензия от шефа или предпочитание на колегата за персонално пространство, постоянно са свързани с неразрешени рани от предишното “, изяснява Мийдън. Подозрителността и неналичието на доверие, даже към надеждни хора, също може да произлиза от детския опит на отчаяние и неустановеност от околните.
Добрата вест, съгласно специалиста, е, че в никакъв случай не е прекомерно късно да се справите с тези контузии. „ Лечението на детските рани не значи да обвинявате предишното, а да разберете по какъв начин то ви е оформило, с цел да можете да измененията историята си “, акцентира Мийдън. Той предлага лечения, коучинг, писане на дневник и насърчаване на самосъчувствие като основни стъпки в процеса на излекуване.
„ Вие заслужавате да се излекувате, и по-важното – можете да го извършите “, приключва експертът.
