Начинът, по който разказваха старите хора, е това, от което

" Начинът, по който разказваха старите хора, е това, от което съм се учил ", съобщи в студиото на NOVA писателят Георги Господинов.

" Дадох си сметка колко доста гибел има към нас и какъв брой възкресения би трябвало да има, с цел да може гибелта да се преработи и оцелеем ", разяснява той трагичната гибел на 12-годишната Сияна.

Той разяснява, че и ние сме имали интервал на неодобрение през 2013 година, както в този момент е в Сърбия. По думите му тогава цялата сила на града била по улиците. Според него, неговото потомство не било научено на опозиция, а единствено да марширува.

" Но към този момент и аз не виждам тази опозиция. Памет има, когато хората си приказват. Ако няма памет, всичко е разрешено – и това е ужасно. Ако няма памет, все едно няма Бог “, акцентира писателят.

" Невероятно е, че по време на война в Украйна излизат книги и се събират хора, които разискват книги. Тази война е война за предишното – агресорът желае да се върне към Втората международна война, а моят разказ приключва с това. Не можеш да си избираш време, в което да се окопаеш, и всички да живеят в същото време, в което ти си бил популярен “, сподели Господинов.

Той уточни, че един от най-хубавите му моменти е бил, когато получил писмо от жена, която четяла книгата  " Физика на тъгата “ преди тежка интервенция и споделила, че откакто я прочела, останала с чувството, че ѝ се живее.

" Ако можем да живеем по този начин, все едно отнякъде ни гледа едно дете. И това дете да го запазим живо “, прикани писателят.