Върнете ме в началото на века, част 2
Началото на този роман беше за компанията на Франк Лампард, която просто не желае да одобри, че времената се менят и футболът еволюира. В очите на по-възрастните ентусиасти на терена към този момент ги няма значимите фигури, водачите, импровизацията, съдийските грешки, даже грубостите. Всичко е превзето от технологиите и надали не чакаме изкуственият разсъдък напълно скоро да отиде до наказателното поле и да означи някой надвит гол. В края на първа част направих едно съпоставяне, описвайки протичащото се на от едно от дербитата сред Арсенал и Манчестър Юнайтед при започване на този век, по време на което има 44 нарушавания. Но това е изцяло обикновено за тези години, тъй като откогато Opta следи за всевъзможни налудничави статистики, във Висшата лига е имало 13 мача, в които са осъществени най-малко 46 фаула. И всеки един от тях е сред 2003 и 2007. Да забележим къде ще ни води нататък нашият роман...
Фил Невил – част от „ алените дяволи “ в златната епоха на Манчестър Юнайтед, споделя, че дуелът сред Арсенал и Манчестър Сити през сегашния сезон, завършил при тъждество 2:2, най-сетне му е напомнил за огромните мачове от предишното. Имаше от всичко – драма до последно, мач, отговарящ на големите упования, много голове, нечисти дейности като това на Холанд при изравнителния гол. „ Това беше като един от мачовете, в които ние играехме! “ – радостно разказа дуела Невил. Фигури към страничната линия, фигури на игрището! Нормално. Артета и Гуардиола може и да са надалеч от съперничеството сред сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер, само че най-малко откъм тактически хрумвания могат да се похвалят с необикновен ресурс от оръжия, както и с цялостна футболна бойна подготвеност да се вкопчат в люта борба.
Понякога самите срещи падат в клопката на колосалните упования на хората. В началото на века мачовете сред Арсенал и Манчестър Юнайтед постоянно бяха заложници на прекомерната неучтивост, като в два от мачовете на „ Олд Трафорд “ през 2003 и 2004 фокусът съвсем напълно беше върху нефутболните причини на двата тима. А да се приказва, че сега футболът робува на тактичност и не обръща внимание на заниманието, също не е правилно. В интервала август 2004 – август 2007, когато отпред на Челси и Ливърпул са надлежно Жозе Моуриньо и Рафаел Бенитес, „ сините “ от Лондон и мърсисайдци се срещат общо 16 пъти. В 10 от случаите в мача има един или по-малко голове. Съмнява ме това да е дефиницията за развлечение, нали? Един от огромните футболни романтици Хорхе Валдано тогава дефинира извънредно нецензурно качеството на мачовете сред Челси и Ливърпул, пишейки за испанското издание Марка, че „ това е най-точният образец за неверната посока, в която върви футболът. Тактика, физика, пряк метод? Да. Но финтове, промяна на скоростта, двойно подаване, пробутване на топката сред краката на противника, пас с петичка? Забравете за тези красиви осъществявания. “ – тюхкаше се Валдано по отнощение на продукцията, която предоставяха тогава Моуриньо и Бенитес.
Сезон 2007/2008 евентуално е най-силният за британската Висша лига. Или хайде – един от най-силните. Тогава като че ли това състезание стигаше до апогея си. Два британски тима – Манчестър Юнайтед и Челси стигнаха до финала в Шампионската лига в Москва; в края на тази година Кристиано Роналдо завоюва първата си Златна топка, а играчи като Рио Фердинанд, Неманя Видич, Уейн Рууни, Стивън Джерард, Франк Лампард и Фернандо Торес бяха на върха на кариерите си. Съвсем инцидентно (или пък не), това беше сезонът, в който броят на подаванията във Висшата лига падна до 717 на среща, най-ниския индикатор, откогато Opta пресмята и този съставен елемент. Да не приказваме, че в оня сезон процентът на точните пасове е приблизително 69.8%, а в сегашния сезон е 83.7% все още. И тук се появява въпросът – еволюира ли играта в вярната посока или критиците са слепи за хубавите промени и отхвърлят да одобряват, че през днешния ден футболът е по-съвършен отвсякога, въпреки и да е свел импровизацията до най-малко?
През актуалната акция Евертън е тимът с най-нисък % на точните подавания – 74.8%. Само 4 тима са имали по-високо индикатори от 74.8% през 2006/2007.
И може би отговрът на всички полемики се крие в личността. Защото е много подозрително, че сегашните играчи не разполагат с техническите умения, с които да забавляват или трогват аудиторията. По-скоро липсва онази характерна аура, онази харизма, по която се прехласват по-възрастните фенове на играта. Виера, Анри, Дробга, Джерард, Кийн и Рууни може и да имаха разнообразни качества и позиции, само че всеки от тях изпъкваше най-много поради своя темперамент и стряскащо съперника наличие на терена. Днес играчите във водещите клубове ненапълно се трансформират в следващия механизъм в системата, без да желаят да притеглят ненужно внимание върху себе си по време на мачовете. Да, постоянно ще има големи звезди като Мохамед Салах и Ерлинг Холанд, само че водещите полузащитници във Висшата лига са всичко друго, само че не и магнит за внимание, за неспортстменски прояви, за хитринки по игрището – Родри, Бернардо Силва, Алексис МакКалистър, Мойсес Кайседо, Мартин Йодегоор, Деклан Райс са все прелестни играчи, само че последователите като че ли не виждат в тях водачи.
Времената се трансформират. И футболът никога не е застинал на едно място и продължава да ражда превъзходни играчи. Букайо Сака – на 23 години - към този момент има два сезона зад тила си, в които е вкарвал 2 пъти повече голове, в сравнение с Райън Гигс в най-хубавия си сезон за Манчестър Юнайтед. Мохамед Салах вкарва с периодичност, с която преди години надалеч не можеха да се похвалят в същото състезание Кристиано Роналдо или Робер Пирес. Някои ще кажат – „ елементарно е, когато съдиите те пазят и не разрешават на бранителите да те ритат и блъскат като в предишното. “. И може и да имат право. Но и би трябвало да отчетат, че през днешния ден се вкарват много повече голове, което би трябвало да спомогне за атракцията, за която се оплакват някои, че отсъства. През предходната акция в Англия се вкараха приблизително по 3.28 гола на мач – най-високите равнища от средата на 60-те години на предишния век. Това към този момент е дефиницията на веселба. А и настрана – Кийн, Джерард и Лампард, с който започнахме тази история, не могат да се похвалят с „ Златната топка “ в сбирката си. Каквато има Родри. Нищо, че не наподобява по този начин яростен.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Фил Невил – част от „ алените дяволи “ в златната епоха на Манчестър Юнайтед, споделя, че дуелът сред Арсенал и Манчестър Сити през сегашния сезон, завършил при тъждество 2:2, най-сетне му е напомнил за огромните мачове от предишното. Имаше от всичко – драма до последно, мач, отговарящ на големите упования, много голове, нечисти дейности като това на Холанд при изравнителния гол. „ Това беше като един от мачовете, в които ние играехме! “ – радостно разказа дуела Невил. Фигури към страничната линия, фигури на игрището! Нормално. Артета и Гуардиола може и да са надалеч от съперничеството сред сър Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер, само че най-малко откъм тактически хрумвания могат да се похвалят с необикновен ресурс от оръжия, както и с цялостна футболна бойна подготвеност да се вкопчат в люта борба.
Понякога самите срещи падат в клопката на колосалните упования на хората. В началото на века мачовете сред Арсенал и Манчестър Юнайтед постоянно бяха заложници на прекомерната неучтивост, като в два от мачовете на „ Олд Трафорд “ през 2003 и 2004 фокусът съвсем напълно беше върху нефутболните причини на двата тима. А да се приказва, че сега футболът робува на тактичност и не обръща внимание на заниманието, също не е правилно. В интервала август 2004 – август 2007, когато отпред на Челси и Ливърпул са надлежно Жозе Моуриньо и Рафаел Бенитес, „ сините “ от Лондон и мърсисайдци се срещат общо 16 пъти. В 10 от случаите в мача има един или по-малко голове. Съмнява ме това да е дефиницията за развлечение, нали? Един от огромните футболни романтици Хорхе Валдано тогава дефинира извънредно нецензурно качеството на мачовете сред Челси и Ливърпул, пишейки за испанското издание Марка, че „ това е най-точният образец за неверната посока, в която върви футболът. Тактика, физика, пряк метод? Да. Но финтове, промяна на скоростта, двойно подаване, пробутване на топката сред краката на противника, пас с петичка? Забравете за тези красиви осъществявания. “ – тюхкаше се Валдано по отнощение на продукцията, която предоставяха тогава Моуриньо и Бенитес.
Сезон 2007/2008 евентуално е най-силният за британската Висша лига. Или хайде – един от най-силните. Тогава като че ли това състезание стигаше до апогея си. Два британски тима – Манчестър Юнайтед и Челси стигнаха до финала в Шампионската лига в Москва; в края на тази година Кристиано Роналдо завоюва първата си Златна топка, а играчи като Рио Фердинанд, Неманя Видич, Уейн Рууни, Стивън Джерард, Франк Лампард и Фернандо Торес бяха на върха на кариерите си. Съвсем инцидентно (или пък не), това беше сезонът, в който броят на подаванията във Висшата лига падна до 717 на среща, най-ниския индикатор, откогато Opta пресмята и този съставен елемент. Да не приказваме, че в оня сезон процентът на точните пасове е приблизително 69.8%, а в сегашния сезон е 83.7% все още. И тук се появява въпросът – еволюира ли играта в вярната посока или критиците са слепи за хубавите промени и отхвърлят да одобряват, че през днешния ден футболът е по-съвършен отвсякога, въпреки и да е свел импровизацията до най-малко?
През актуалната акция Евертън е тимът с най-нисък % на точните подавания – 74.8%. Само 4 тима са имали по-високо индикатори от 74.8% през 2006/2007.
И може би отговрът на всички полемики се крие в личността. Защото е много подозрително, че сегашните играчи не разполагат с техническите умения, с които да забавляват или трогват аудиторията. По-скоро липсва онази характерна аура, онази харизма, по която се прехласват по-възрастните фенове на играта. Виера, Анри, Дробга, Джерард, Кийн и Рууни може и да имаха разнообразни качества и позиции, само че всеки от тях изпъкваше най-много поради своя темперамент и стряскащо съперника наличие на терена. Днес играчите във водещите клубове ненапълно се трансформират в следващия механизъм в системата, без да желаят да притеглят ненужно внимание върху себе си по време на мачовете. Да, постоянно ще има големи звезди като Мохамед Салах и Ерлинг Холанд, само че водещите полузащитници във Висшата лига са всичко друго, само че не и магнит за внимание, за неспортстменски прояви, за хитринки по игрището – Родри, Бернардо Силва, Алексис МакКалистър, Мойсес Кайседо, Мартин Йодегоор, Деклан Райс са все прелестни играчи, само че последователите като че ли не виждат в тях водачи.
Времената се трансформират. И футболът никога не е застинал на едно място и продължава да ражда превъзходни играчи. Букайо Сака – на 23 години - към този момент има два сезона зад тила си, в които е вкарвал 2 пъти повече голове, в сравнение с Райън Гигс в най-хубавия си сезон за Манчестър Юнайтед. Мохамед Салах вкарва с периодичност, с която преди години надалеч не можеха да се похвалят в същото състезание Кристиано Роналдо или Робер Пирес. Някои ще кажат – „ елементарно е, когато съдиите те пазят и не разрешават на бранителите да те ритат и блъскат като в предишното. “. И може и да имат право. Но и би трябвало да отчетат, че през днешния ден се вкарват много повече голове, което би трябвало да спомогне за атракцията, за която се оплакват някои, че отсъства. През предходната акция в Англия се вкараха приблизително по 3.28 гола на мач – най-високите равнища от средата на 60-те години на предишния век. Това към този момент е дефиницията на веселба. А и настрана – Кийн, Джерард и Лампард, с който започнахме тази история, не могат да се похвалят с „ Златната топка “ в сбирката си. Каквато има Родри. Нищо, че не наподобява по този начин яростен.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Гледайте НА ЖИВО спорт гратис на:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ