Защо телевизията на Слави започна с Мая Манолова?
Началото на телевизия 7/8, която разгласи, че стартира самостоятелен курс по смяна, истина и опозиция, стартира с посещение на Мая Манолова, незабавно след изборите. Действително, всяка телевизия, в това число и тази на Трифонов, попада в обстановката на " доста фотографи, малко маймуни ", при която броят на забавни и известни посетители е не изключително огромен, че и на всичкото от горната страна за тях се конкурират от ден на ден медии. В същото време обаче има нещо смущаващо, не на място. Първоначално се прави декларация за радикална опция, нещо от другата страна на спуснатия цип сред олигархия, политика и техни представителни лица, за това, което социолози с не доста по-богат речник от футболни коментатори назовават " антисистемен състезател ".
И тъкмо тогава първият ти посетител е Мая Манолова. Защо, по каква причина? Трифонов съзнателно забави началото на малкия екран и я пусна след локалните избори, с цел да не наподобява, че поддържа този или оня и с цел да си спести съмненията за присъединяване в мръсната игра по кметския избор. Но когато ден след изборите и то при повторния хъшовски дебют първият посетител е претендент за кмет, стартира да наподобява необичайно. Навремето, когато стартира " Шоуто на Слави " отварящото предаване бе с Кеворк Кеворкян - и то в случай, че тогава в Трифонов нямаше тези политически упоритости, които се развиха с годините. Ако не искаше да натрупа първични подозрения - а първичните са прекомерно значими - екипът трябваше да премисли добре госта си и да опитва с човек, който не е обраснал със подозрително политическо минало и който не е бил основното настоящо лице в избори, свършили часове преди да се появи в студиото. Въпреки че откогато пое поста на омбудсман съумя да замаже загатна от безцеремонната поддръжка за Делян Пеевски и кабинета на Орешарски, това изобщо не е задоволително.
Какъв знак бе гостуването на Манолова? Ако Трифонов фактически мислeше да прокара демаркационна линия сред страната и няма такава страната - първото, едно корумпирано, прогизнало от опротивели одиозни фигури място, а второто, хъшовска химера, която ще обира наказателни вотове, това беше безумна неточност, още при старта. На всичкото от горната страна сценаристите не се държаха неприветливо към Манолова, всичко мина от малко малко приветливо. А в случай че изобщо през предаването ще минават познати политически фигури, то единственият смисъл е всеки от тях да бъде смазван под пресечен огън (нещо, което към този момент нито има изгледи да става, нито е ставало в предишното, изключително в серията изявленията, които предходната година включиха Борисов, Цацаров, Караянчева). Тоест, в случай че 7/8 трябваше да е място на гневна и самостоятелна политическа рецензия, стартира прекомерно неубедително.
Има обаче и различен вид, който наподобява доста по-вероятен. Той допуска, че в действителност огромният прелом, към който ще се стремят партията и малкия екран на Трифонов, няма да разчита само на личните им лица, а ще събира към себе си тези фигури, които са се поотъркали в огромния бардак, само че нямат пожизнено непокътната спарена спалня, а понякога или вършат, или симулират известни упоритости да излизат отвън него. В този случай " Няма такава страна " ще вземе някои фигури от Има-такава-държавата, ще се опита да ги препере и поизлъска, да позаглади някои неприятни мемоари и да ги конфигурира отначало, единствено че посредством през себе си.
И в двата случая има риск: в първия, партията на Трифонов да остане в полето на наивистичната опозиция, в която в никакъв случай да не влезе нито един специалист и умел човек, като при възможен триумф това да лъснат смайващо ясно неща, които и Борисов от дълго време загатва - че сред съпротива и ръководство има разлика и тя е в лекотата на първото и компликацията на второто (друг е въпросът, че това е хитра операция, с която може да се дискредитира всеки съперник, който желае да стартира на чисто). Вторият риск е обаче различен: " Няма такава страна " да употребява наемници, които да се продадат таман когато би трябвало и да се повторят нормалните параболи. Има такава опция и с този първи посетител, немалка.
Автор: Райко Байчев
И тъкмо тогава първият ти посетител е Мая Манолова. Защо, по каква причина? Трифонов съзнателно забави началото на малкия екран и я пусна след локалните избори, с цел да не наподобява, че поддържа този или оня и с цел да си спести съмненията за присъединяване в мръсната игра по кметския избор. Но когато ден след изборите и то при повторния хъшовски дебют първият посетител е претендент за кмет, стартира да наподобява необичайно. Навремето, когато стартира " Шоуто на Слави " отварящото предаване бе с Кеворк Кеворкян - и то в случай, че тогава в Трифонов нямаше тези политически упоритости, които се развиха с годините. Ако не искаше да натрупа първични подозрения - а първичните са прекомерно значими - екипът трябваше да премисли добре госта си и да опитва с човек, който не е обраснал със подозрително политическо минало и който не е бил основното настоящо лице в избори, свършили часове преди да се появи в студиото. Въпреки че откогато пое поста на омбудсман съумя да замаже загатна от безцеремонната поддръжка за Делян Пеевски и кабинета на Орешарски, това изобщо не е задоволително.
Какъв знак бе гостуването на Манолова? Ако Трифонов фактически мислeше да прокара демаркационна линия сред страната и няма такава страната - първото, едно корумпирано, прогизнало от опротивели одиозни фигури място, а второто, хъшовска химера, която ще обира наказателни вотове, това беше безумна неточност, още при старта. На всичкото от горната страна сценаристите не се държаха неприветливо към Манолова, всичко мина от малко малко приветливо. А в случай че изобщо през предаването ще минават познати политически фигури, то единственият смисъл е всеки от тях да бъде смазван под пресечен огън (нещо, което към този момент нито има изгледи да става, нито е ставало в предишното, изключително в серията изявленията, които предходната година включиха Борисов, Цацаров, Караянчева). Тоест, в случай че 7/8 трябваше да е място на гневна и самостоятелна политическа рецензия, стартира прекомерно неубедително.
Има обаче и различен вид, който наподобява доста по-вероятен. Той допуска, че в действителност огромният прелом, към който ще се стремят партията и малкия екран на Трифонов, няма да разчита само на личните им лица, а ще събира към себе си тези фигури, които са се поотъркали в огромния бардак, само че нямат пожизнено непокътната спарена спалня, а понякога или вършат, или симулират известни упоритости да излизат отвън него. В този случай " Няма такава страна " ще вземе някои фигури от Има-такава-държавата, ще се опита да ги препере и поизлъска, да позаглади някои неприятни мемоари и да ги конфигурира отначало, единствено че посредством през себе си.
И в двата случая има риск: в първия, партията на Трифонов да остане в полето на наивистичната опозиция, в която в никакъв случай да не влезе нито един специалист и умел човек, като при възможен триумф това да лъснат смайващо ясно неща, които и Борисов от дълго време загатва - че сред съпротива и ръководство има разлика и тя е в лекотата на първото и компликацията на второто (друг е въпросът, че това е хитра операция, с която може да се дискредитира всеки съперник, който желае да стартира на чисто). Вторият риск е обаче различен: " Няма такава страна " да употребява наемници, които да се продадат таман когато би трябвало и да се повторят нормалните параболи. Има такава опция и с този първи посетител, немалка.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ