Какви са обичаите и поверията за Баба Марта?
Началото на месец март не е просто един елементарен ден от календара, а знак на смяна, жадност за живот и ново начало. Всички с боязън чакат празника, на който се подаряват най-разнообразни и истински мартеници.
Какви са обичаите и поверията за Баба Марта?
Променливият темперамент на Баба Марта
Легендите, свързани с облика на Баба Марта, са многочислени, написа az-jenata.bg. Променливият темперамент на месец март се отъждествява с настроенията на положителната бабичка. В легендите Баба Марта излиза от дълбините на гората, с цел да се допре до хората. Според експерти, мартеницата е запазила своята изначална функционалност – да носи здраве, да защищава от уроки, да носи изобилие и шанс.
Освен бял и червен конец в другите елементи на страната са се вплитали и други алегорични детайли – сини мъниста, цветни конци, мидички, конски косъм, пера от петел и други
Поверията за 1 март
Вярвало се е, че Баба Марта обича деца и младежи, по тази причина е било целесъобразно на 1 март възрастните да си остават у дома. Старите дами не би трябвало да излизат рано заран от домовете си, тъй като се считало, че Баба Марта не ги харесва и в случай че ги види, доста ще се разсърди. Според поверията на тази дата би трябвало да се почисти домът и да се изнесат на показ алените облекла, престилки и черги. Тези дейности целят да зарадват Баба Марта, с цел да донесе тя със себе си хубавото време.
На 1 март е било признато да не се перат и простират бели облекла. Това можело да докара до градушки и неприятна година. След появяването на първите цъфнали дървета или прелетни птици, закачането на мартеници върху цъфнали шубраци и плодни дръвчета, показва устрема на човек към другарство с природата и към прераждане.
Първата седмица на месеца се е наричала „ броеница “ и точно по нея се е гадаело каква ще е годината. Хората са наричали един ден и в случай че тогава времето е слънчево, го смятали за знак, че годината ще е добра. Ако е неприятно и тъмно, цялата година ще е тежка.
Хората са отдавали голямо значение и на това къде ще вържат мартеницата си, откакто видят щъркел. Ако решат да я слагат под камък, след време би трябвало да се върнат на същото място и да видят дали има мравки под него. Ако има – годината вещае шанс на животновъдите.
Какъв е произходът на мартеницата?
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.
Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крайници ѝ и се обагрил в кръв – по този начин добил аления си цвят. В последна сметка тя намерила хана и кацнала при него навръх 1 март.
Мартеницата има богата символика. В нея се преплитат аленото и бялото или мъжът и дамата, небето и земята, духът и плътта, любовта и възраждането. Мартеницата е знак на респект към женското начало, към майката, към природата.
Какви са обичаите и поверията за Баба Марта?
Променливият темперамент на Баба Марта
Легендите, свързани с облика на Баба Марта, са многочислени, написа az-jenata.bg. Променливият темперамент на месец март се отъждествява с настроенията на положителната бабичка. В легендите Баба Марта излиза от дълбините на гората, с цел да се допре до хората. Според експерти, мартеницата е запазила своята изначална функционалност – да носи здраве, да защищава от уроки, да носи изобилие и шанс.
Освен бял и червен конец в другите елементи на страната са се вплитали и други алегорични детайли – сини мъниста, цветни конци, мидички, конски косъм, пера от петел и други
Поверията за 1 март
Вярвало се е, че Баба Марта обича деца и младежи, по тази причина е било целесъобразно на 1 март възрастните да си остават у дома. Старите дами не би трябвало да излизат рано заран от домовете си, тъй като се считало, че Баба Марта не ги харесва и в случай че ги види, доста ще се разсърди. Според поверията на тази дата би трябвало да се почисти домът и да се изнесат на показ алените облекла, престилки и черги. Тези дейности целят да зарадват Баба Марта, с цел да донесе тя със себе си хубавото време.
На 1 март е било признато да не се перат и простират бели облекла. Това можело да докара до градушки и неприятна година. След появяването на първите цъфнали дървета или прелетни птици, закачането на мартеници върху цъфнали шубраци и плодни дръвчета, показва устрема на човек към другарство с природата и към прераждане.
Първата седмица на месеца се е наричала „ броеница “ и точно по нея се е гадаело каква ще е годината. Хората са наричали един ден и в случай че тогава времето е слънчево, го смятали за знак, че годината ще е добра. Ако е неприятно и тъмно, цялата година ще е тежка.
Хората са отдавали голямо значение и на това къде ще вържат мартеницата си, откакто видят щъркел. Ако решат да я слагат под камък, след време би трябвало да се върнат на същото място и да видят дали има мравки под него. Ако има – годината вещае шанс на животновъдите.
Какъв е произходът на мартеницата?
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич.
Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крайници ѝ и се обагрил в кръв – по този начин добил аления си цвят. В последна сметка тя намерила хана и кацнала при него навръх 1 март.
Мартеницата има богата символика. В нея се преплитат аленото и бялото или мъжът и дамата, небето и земята, духът и плътта, любовта и възраждането. Мартеницата е знак на респект към женското начало, към майката, към природата.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ