Проклятията на Ердоган - икономиката и собствената му партия
Началото на края на президента Реджеп Тайип Ердоган, рокади в кабинета, предварителни избори - успеха на опозиционния претендент Екрем Имамоглу на повторните избори в Истанбул отприщи доста еуфория, спекулации и сюжети. Някои наблюдаващи отиват още по-далеч и гледат на Имамоглу като на евентуален противник на Ердоган на президентските избори - изключително в случай че те се състоят по график и той има няколко години да се утвърди.
Други са по-скептични. Опозицията и преди показваше признаци на единение против Ердоган, само че той печелеше избори макар акцията, която поведе след неуспелия опит за прелом преди съвсем три години. Продължилото дълго изключително състояние, хилядите арести и погромът против деятели за човешки права, дружно с спор за връщане на смъртното наказване и основаване на атмосфера на боязън, не разубедиха поддръжниците му. Тази седмица стартира и процесът поради митингите в парка " Гези " - бизнесмени, учени и създатели са упреквани, че възнамерявали да смъкват президента (тогава - премиер) през 2013 година
Сега той би трябвало да се изправи против други условия - продължаваща рецесия в стопанската система, опция за ново напрежение със Съединени американски щати и брожения в организацията, поддържала триумфа му през цялото време - ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР).
Нови благоприятни условия вдясно
Само на изборите в Истанбул ПСР загуби 230 хиляди гласа от поддръжници на партията или съдружниците националисти. Партията на щастието - ислямистка организация - също поддържа Имамоглу. Турски и западни анализатори означиха, че това частично се дължи на решението за повторни избори, изглеждащо като неправда и налагащо партията да бъде осъдена. Депутатът от ПСР Мустафа Йенероглу написа точно по този мотив в " Туитър ", че партията му " морално е изгубила изборите " и по тази причина ѝ се е изплъзнал и Истанбул и вярата може да се върне единствено след " откровена самооценка ".
Разгромът на ПСР обаче отприщи спор, който нормално се води главно преди избори в Турция и не продължава и след тях - има ли място за нова консервативна мощ в Турция, дали недоволство в редиците на ПСР ще я сътвори и дали имена, спрягани дълги години като евентуални противници на Ердоган след напускането на политиката, ще оглавят тази опозиция.
Така още веднъж се появиха имената на президента преди Ердоган, Абдуллах Гюл, някогашния министър председател Ахмет Давутоглу и някогашния стопански министър Али Бабаджан. След спекулации, траяли няколко месеца (на които Ердоган отговаряше, че който се изправи против него, е " изменник " ), Гюл отиде да гласоподава с обръщение, напомнящо лозунга " всичко ще е наред ", употребен от самия Имамоглу през цялата акция. " Нядавам се, че всичко ще е красиво, " сподели той.
Гюл приказва рядко пред медиите, откогато спря да бъде президент през 2014 година - тогава министър председателят Ердоган зае мястото му. През април той наруши мълчанието си, с цел да разяснява протичащото се с истанбулските избори след първото им осъществяване на 31 март: " Точката, до която се стигна, в действителност ме натъжава. Когато сме мощни, не трябва да повтаряме против другите злините, които ни бяха породени в предишното, " сподели той.
© Associated Press
Неочаквано за някои бе и завръщането на някогашния вицепремиер Бюлент Арънч в ПСР преди към месец. Съосновател на партията, той подлага на критика " едноличния режим ", открит при Ердоган, и я напусна през 2015 година, откакто се смяташе за съществена фигура в нея. Според турски издания той е станал член на консултативния съвет на президента.
Не всички одобряват съществено това изказване - за " завръщане " на Гюл се приказва преди всички избори в опит да се активизира електоратът на Ердоган. В мощно проправителствени турски медии мненията за еветуален план на Гюл и Давутоглу зачестиха в дните откакто бе оповестено повтарянето на изборите, въпреки информацията да се загатваше и от непознати медии като Би Би Си и " Уолстрийт джърнъл ", които не приказват със същия звук за управляващите в Анкара. Би Би Си цитира и Фехми Кору - публицист, непосредствен другар на Гюл - съгласно който желанията са съществени. Плановете на Гюл включват и някогашния финансов министър Али Бабаджан, заемал поста до август 2015 година (година преди Давутоглу да напусне). Причината Гюл да е решил да работи е " изключителното му безпокойствие поради обстановката " в Турция.
По същото време се говореше за партия на Давутоглу, считан в миналото за " проектант " на турската външна политика и свързван с така наречен неоосманизъм и концепциите за завръщане на Турция стопански и културно във всички райони, където има завещание от Османската империя. Дори всички клюки за противници на Ердоган от личните му редици да се окажат правилни, партиите може и да са две, а не една - Давутоглу и Гюл от години не се схващат.
Турскоезичната редакция на " Дойче веле " писа през май, че някогашният министър председател и професор по политология и межународни връзки Давутоглу ще се концентрира върху съответен електорат - консервативни кюрди. Прогнозата на " Дойче веле " обаче не се реализира - съгласно обявата новият политически план се очакваше да се учреди в Диарбекир, в югоизточна Турция, по време на свещения месец Рамазан, и е поканил Бабаджан в нея, само че последният отказал. По това време Давутоглу, разделил се с поста си след напрежение с Ердоган, подхрани слуховете, като написа в " Туитър ", че решението за повторни избори е нарушило в Истанбул е нарушаване на интернационалното право.
Дали скоро след изборите или през септември (или по-късно), разочарованието на гласоподавателите може и да отвори ново пространство вдясно, в което партията на Ердоган към този момент не би имала монопол. За това дадоха удостоверение даже изборите преди съвсем тъкмо една година - тогава Ердоган имаше потребност от поддръжката на националистите в границите на т. нар избирателен съюз, с цел да резервира болшинството си в Народното събрание.
Кой ще заплати сметката
Фигурата на Имамоглу измести и казуса, поради който милиони турци в действителност нанесоха удар на ръководещите в огромните градове. Анкара дълго поддържаше решения на икономическите и финансови проблеми, включващи същите ограничения, водили до десетилетие на стремителен растеж. Ниските лихви, които Ердоган твърдеше, че ще смъкват инфлацията, помогнаха (заедно с напрежението сред Анкара и Вашингтон) да се обезцени лирата предходната година - валута, изгубила над една трета от цената си по отношение на $ от 2018 година насам.
За 16 години на власт Ердоган " още веднъж и още веднъж изпълняваше обещанието за мощен стопански напредък, " написа " Ню Йорк таймс ". В тази задача обаче той приличаше на спортист, избрал да усъвършенства представянето си с допинг, защото " осъществяваше разширение, като прибягваше нападателно до дълг, " написа вестникът. Кредитите за недвижимите парцели и строителството, където господстват близки до него предприемачи (изпълнили Истанбул с огромни проекти) бяха елементарно налични.
Дългът на фирмите (основно деноминиран в долари и по този начин обвързван с обезценяването на лирата) обаче се натрупваше последните години, достигайки към две трети от общо 328 милиарда $ турски дълг (към края на 2018 г.) - без значение от уверенията на Ердоган, че произлизащите от него проблеми са просто резултат от скрит план против Турция.
Тези изказвания се отнасяха и за инфлацията (над 18% през май), в това число за скока в цената на храните, по-скъпите торове и горива за земеделците (чиито проблеми се натрупват от години), увеличените цени на електрониката и други съставни елементи, с които би трябвало да се преценяват фабриките. Безработицата доближи 14%. След рецесията през втората половината предходната година растежът при започване на тази може и да се изяснява с обществените разноски, направени предизборно от Ердоган.
Особено мъчителна става обстановката поради зависимостта на страната от импорт и заеми в непозната валута, изяснява още " Ню Йорк таймс ". С отхвърляното от Ердоган повишение на лихвите заемите стават по-скъпи за потребителите и бизнеса, понижават продажбите на коли и ентусиазмът за нови стопански инициативи. Според вестника, каквото и доверие да са имали вложителите му в независимостта на централната банка, назначението на шурей му Берат Албайрак за финансов министър предходната година (след прекосяването към президентска република) го е раздрусало. Според икономиста от " Блубей асет мениджмънт " Тимъти Аш последните 18 месеца са " пагубни за турската парична политика " и управлението не е съумяло да реагира след всеобщи предизвестия, че стопанската система прегрява и лихвите би трябвало да бъдат нараснали.
Заплахата поради С-400
Инвеститорите чакат среща сред президентите на Съединени американски щати и Турция, Реджеп Тайип Ердоган и Доналд Тръмп, на Г-20 тази седмица. Анкара намерено признава, че се готви за опция за наказания от Вашингтон поради покупката на съветски ракетни комплекси С-400. Възможно е страната да бъде изключена и от програмата за изтребители F-35, а съгласно поръчки на американски чиновници - даже да се работи за " понижаване на ролята ѝ " в НАТО.
От една страна съгласно основания във Вашингтон анализатор Илхан Танир Ердоган може да потърси помощ от Тръмп в лицето на вътрешнопартийната съпротива. От друга Анкара към този момент потърси помощ от опозиционните партии в турския парламент. Министърът на защитата Хулуси Акар се срещна с съвсем всички опозиционни партии тази седмица, с цел да показа позициите, които ще изложи Ердоган.
Турските управляващи си спомнят предходния път, когато набъбна напрежението със Съединени американски щати и турската лира бе още по-силно наранена. Сегашният вътрешнополотически миг е прекомерно внимателен, с цел да си разрешат неприятности и на открито.
Козовете още са у Ердоган
Президентът към този момент съвсем година концентрира по закон цялата власт, която в миналото упражняваше неофициално, като президент в парламентарна република. Тези времена отминаха и той държи лостовете, които са му нужни, с цел да ръководи - от сигурността до икономическата политика - посредством разнообразни ограничения от рокади до напън. Умеещ да разделя обществото.
Той ще би трябвало да търси малки врати към кюрдите, чиито гласове бяха мощно решаващи за успеха на Имамоглу (но и за положителните резултати на опозицията в другите огромни градове) и който партията на кмета на Истанбул не всеки път съумява да притегли на своя страна.
Трудната борба за него обаче ще е да върне доверието на изгубените консервативните гласоподаватели и онази част от междинната класа, просперирала през първото десетилетие и половина на властта му, а в този момент навлязла в сложни времена. Ако не успее, други ще изискат да опитат на негово място.
Други са по-скептични. Опозицията и преди показваше признаци на единение против Ердоган, само че той печелеше избори макар акцията, която поведе след неуспелия опит за прелом преди съвсем три години. Продължилото дълго изключително състояние, хилядите арести и погромът против деятели за човешки права, дружно с спор за връщане на смъртното наказване и основаване на атмосфера на боязън, не разубедиха поддръжниците му. Тази седмица стартира и процесът поради митингите в парка " Гези " - бизнесмени, учени и създатели са упреквани, че възнамерявали да смъкват президента (тогава - премиер) през 2013 година
Сега той би трябвало да се изправи против други условия - продължаваща рецесия в стопанската система, опция за ново напрежение със Съединени американски щати и брожения в организацията, поддържала триумфа му през цялото време - ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР).
Нови благоприятни условия вдясно
Само на изборите в Истанбул ПСР загуби 230 хиляди гласа от поддръжници на партията или съдружниците националисти. Партията на щастието - ислямистка организация - също поддържа Имамоглу. Турски и западни анализатори означиха, че това частично се дължи на решението за повторни избори, изглеждащо като неправда и налагащо партията да бъде осъдена. Депутатът от ПСР Мустафа Йенероглу написа точно по този мотив в " Туитър ", че партията му " морално е изгубила изборите " и по тази причина ѝ се е изплъзнал и Истанбул и вярата може да се върне единствено след " откровена самооценка ".
Разгромът на ПСР обаче отприщи спор, който нормално се води главно преди избори в Турция и не продължава и след тях - има ли място за нова консервативна мощ в Турция, дали недоволство в редиците на ПСР ще я сътвори и дали имена, спрягани дълги години като евентуални противници на Ердоган след напускането на политиката, ще оглавят тази опозиция.
Така още веднъж се появиха имената на президента преди Ердоган, Абдуллах Гюл, някогашния министър председател Ахмет Давутоглу и някогашния стопански министър Али Бабаджан. След спекулации, траяли няколко месеца (на които Ердоган отговаряше, че който се изправи против него, е " изменник " ), Гюл отиде да гласоподава с обръщение, напомнящо лозунга " всичко ще е наред ", употребен от самия Имамоглу през цялата акция. " Нядавам се, че всичко ще е красиво, " сподели той.
Гюл приказва рядко пред медиите, откогато спря да бъде президент през 2014 година - тогава министър председателят Ердоган зае мястото му. През април той наруши мълчанието си, с цел да разяснява протичащото се с истанбулските избори след първото им осъществяване на 31 март: " Точката, до която се стигна, в действителност ме натъжава. Когато сме мощни, не трябва да повтаряме против другите злините, които ни бяха породени в предишното, " сподели той.
© Associated Press
Неочаквано за някои бе и завръщането на някогашния вицепремиер Бюлент Арънч в ПСР преди към месец. Съосновател на партията, той подлага на критика " едноличния режим ", открит при Ердоган, и я напусна през 2015 година, откакто се смяташе за съществена фигура в нея. Според турски издания той е станал член на консултативния съвет на президента.
Не всички одобряват съществено това изказване - за " завръщане " на Гюл се приказва преди всички избори в опит да се активизира електоратът на Ердоган. В мощно проправителствени турски медии мненията за еветуален план на Гюл и Давутоглу зачестиха в дните откакто бе оповестено повтарянето на изборите, въпреки информацията да се загатваше и от непознати медии като Би Би Си и " Уолстрийт джърнъл ", които не приказват със същия звук за управляващите в Анкара. Би Би Си цитира и Фехми Кору - публицист, непосредствен другар на Гюл - съгласно който желанията са съществени. Плановете на Гюл включват и някогашния финансов министър Али Бабаджан, заемал поста до август 2015 година (година преди Давутоглу да напусне). Причината Гюл да е решил да работи е " изключителното му безпокойствие поради обстановката " в Турция.
По същото време се говореше за партия на Давутоглу, считан в миналото за " проектант " на турската външна политика и свързван с така наречен неоосманизъм и концепциите за завръщане на Турция стопански и културно във всички райони, където има завещание от Османската империя. Дори всички клюки за противници на Ердоган от личните му редици да се окажат правилни, партиите може и да са две, а не една - Давутоглу и Гюл от години не се схващат.
Турскоезичната редакция на " Дойче веле " писа през май, че някогашният министър председател и професор по политология и межународни връзки Давутоглу ще се концентрира върху съответен електорат - консервативни кюрди. Прогнозата на " Дойче веле " обаче не се реализира - съгласно обявата новият политически план се очакваше да се учреди в Диарбекир, в югоизточна Турция, по време на свещения месец Рамазан, и е поканил Бабаджан в нея, само че последният отказал. По това време Давутоглу, разделил се с поста си след напрежение с Ердоган, подхрани слуховете, като написа в " Туитър ", че решението за повторни избори е нарушило в Истанбул е нарушаване на интернационалното право.
Дали скоро след изборите или през септември (или по-късно), разочарованието на гласоподавателите може и да отвори ново пространство вдясно, в което партията на Ердоган към този момент не би имала монопол. За това дадоха удостоверение даже изборите преди съвсем тъкмо една година - тогава Ердоган имаше потребност от поддръжката на националистите в границите на т. нар избирателен съюз, с цел да резервира болшинството си в Народното събрание.
Кой ще заплати сметката
Фигурата на Имамоглу измести и казуса, поради който милиони турци в действителност нанесоха удар на ръководещите в огромните градове. Анкара дълго поддържаше решения на икономическите и финансови проблеми, включващи същите ограничения, водили до десетилетие на стремителен растеж. Ниските лихви, които Ердоган твърдеше, че ще смъкват инфлацията, помогнаха (заедно с напрежението сред Анкара и Вашингтон) да се обезцени лирата предходната година - валута, изгубила над една трета от цената си по отношение на $ от 2018 година насам.
За 16 години на власт Ердоган " още веднъж и още веднъж изпълняваше обещанието за мощен стопански напредък, " написа " Ню Йорк таймс ". В тази задача обаче той приличаше на спортист, избрал да усъвършенства представянето си с допинг, защото " осъществяваше разширение, като прибягваше нападателно до дълг, " написа вестникът. Кредитите за недвижимите парцели и строителството, където господстват близки до него предприемачи (изпълнили Истанбул с огромни проекти) бяха елементарно налични.
Дългът на фирмите (основно деноминиран в долари и по този начин обвързван с обезценяването на лирата) обаче се натрупваше последните години, достигайки към две трети от общо 328 милиарда $ турски дълг (към края на 2018 г.) - без значение от уверенията на Ердоган, че произлизащите от него проблеми са просто резултат от скрит план против Турция.
Тези изказвания се отнасяха и за инфлацията (над 18% през май), в това число за скока в цената на храните, по-скъпите торове и горива за земеделците (чиито проблеми се натрупват от години), увеличените цени на електрониката и други съставни елементи, с които би трябвало да се преценяват фабриките. Безработицата доближи 14%. След рецесията през втората половината предходната година растежът при започване на тази може и да се изяснява с обществените разноски, направени предизборно от Ердоган.
Особено мъчителна става обстановката поради зависимостта на страната от импорт и заеми в непозната валута, изяснява още " Ню Йорк таймс ". С отхвърляното от Ердоган повишение на лихвите заемите стават по-скъпи за потребителите и бизнеса, понижават продажбите на коли и ентусиазмът за нови стопански инициативи. Според вестника, каквото и доверие да са имали вложителите му в независимостта на централната банка, назначението на шурей му Берат Албайрак за финансов министър предходната година (след прекосяването към президентска република) го е раздрусало. Според икономиста от " Блубей асет мениджмънт " Тимъти Аш последните 18 месеца са " пагубни за турската парична политика " и управлението не е съумяло да реагира след всеобщи предизвестия, че стопанската система прегрява и лихвите би трябвало да бъдат нараснали.
Заплахата поради С-400
Инвеститорите чакат среща сред президентите на Съединени американски щати и Турция, Реджеп Тайип Ердоган и Доналд Тръмп, на Г-20 тази седмица. Анкара намерено признава, че се готви за опция за наказания от Вашингтон поради покупката на съветски ракетни комплекси С-400. Възможно е страната да бъде изключена и от програмата за изтребители F-35, а съгласно поръчки на американски чиновници - даже да се работи за " понижаване на ролята ѝ " в НАТО.
От една страна съгласно основания във Вашингтон анализатор Илхан Танир Ердоган може да потърси помощ от Тръмп в лицето на вътрешнопартийната съпротива. От друга Анкара към този момент потърси помощ от опозиционните партии в турския парламент. Министърът на защитата Хулуси Акар се срещна с съвсем всички опозиционни партии тази седмица, с цел да показа позициите, които ще изложи Ердоган.
Турските управляващи си спомнят предходния път, когато набъбна напрежението със Съединени американски щати и турската лира бе още по-силно наранена. Сегашният вътрешнополотически миг е прекомерно внимателен, с цел да си разрешат неприятности и на открито.
Козовете още са у Ердоган
Президентът към този момент съвсем година концентрира по закон цялата власт, която в миналото упражняваше неофициално, като президент в парламентарна република. Тези времена отминаха и той държи лостовете, които са му нужни, с цел да ръководи - от сигурността до икономическата политика - посредством разнообразни ограничения от рокади до напън. Умеещ да разделя обществото.
Той ще би трябвало да търси малки врати към кюрдите, чиито гласове бяха мощно решаващи за успеха на Имамоглу (но и за положителните резултати на опозицията в другите огромни градове) и който партията на кмета на Истанбул не всеки път съумява да притегли на своя страна.
Трудната борба за него обаче ще е да върне доверието на изгубените консервативните гласоподаватели и онази част от междинната класа, просперирала през първото десетилетие и половина на властта му, а в този момент навлязла в сложни времена. Ако не успее, други ще изискат да опитат на негово място.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ