Началото на България е през 632 г., а не 681

Началото на България е през 632 година, а не 681 година
Кристиян Шкварек във Facebook: 

Призив към историците и институциите в България

От години, когато с историци, археолози и най-общо откриватели на предишното заговорим за началото на българската държавност, те непроменяемо споделят, че то е било сложено не през 681-ва, а през 632 година Аз самият с изненада открих, че това от дълго време не е някакво екстравагантно и новаторско “историческо изобретение ”, а общоприетата от науката интерпретация на обстоятелствата, която само заради инерцията в просветителната система и в публичното мнение, към момента не е наложена изцяло. Така, с течение на времето се роди и концепцията през 2032 година България да чества своята 1400 годишнина.

Защото България НЕ Е учредена през 681 година Това е просто годината, в която се подписва кротичък контракт сред две към този момент съществуващи страни. Едната - Източната Римска Империя, а другата - основаната 50 години по-рано България. Въпросната България, учредена през 632 година от Кубрат, не изчезва в нито един миг. Няма интервал, в който тя да не съществува, преди вълшебен да се пръкне още веднъж на юг от Дунава. България на Кубрат просто мести границите си на запад, последователно и типично за множеството страни в историята. Няма спиране, камо ли отделящо двете страни със забележителен времеви, географски или различен интервал. Всъщност идентични образци на изместване на една страна от земите върху които поражда — на друга територия, може да се даде с още доста страни като ранносредновековните кралства на вестготи, остготи и лангобарди, като Унгария и даже като прилежаща Сърбия, която в началото израства в земите на днешните Косово и Черна гора. По същия метод впрочем, средновековна България се измества на запад и при Самуил, последователно губейки съвсем всичките си територии в днешна България и изграждайки новия си политически център в днешна Северна Македония (Охрид), Гърция (Преспа) и Албания (Берат). Тогава, за какво не се съгласяваме със Скопие и не отписваме тази страна като нещо друго от Първото Българско Царство? Ами, тъй като тя просто не е друга страна, същата си е, преместила се на запад. Така става и с България на Аспарух по отношение на България на Кубрат.

Но да се върнем на главната концепция на този текст… От всичко казано до тук излиза, че тъкмо след 8 години ще се навършат 14 века от първата поява на политическата карта на Европа на суверенна страна, наречена България. Готвим ли се да пропуснем този миг, заети да гоним мафията, Путин, Пеевски, джендърите и патрЕотите и да обсъждаме Ергена и националния тим по футбол? Не е ли време да излезем за малко от злобата на деня, да благодарим за стореното на предците си и да помислим какъв исторически роман ще завещаем на децата си? Не е ли време да стартираме да се приготвяме за отбелязване на приближаващата годишнина, давайки си сметка, че даже предходното такова отбелязване през 1981 година, при цялата му идеологическа обремененост на комунистическия режим, въпреки всичко остави дълбока следа в българската просвета и което е още по-важно - в културната и историческата памет на българина. Всъщност в света могат да се дадат и доста други сходни образци за годишнини, консолидирали обществата на съответната страна - 1000 години от основаването на Унгария през 1896 г.; празнуването на Хилядолетието на Полската страна през 1960-те години; празнуването на 1000-годишнината на Капетингската династия във Франция през 1987 година и така нататък В момента сходни тържества вървят в Хърватия, която тази година отбелязва 1100 години Хърватска държавност. Във всеки от тези случаи, около честванията се построяват удивително доста неща, основават се филми, организират се акции на интернационално равнище. Подобно честване през 2032 година, в случай че е в действителност добре квалифицирано, може да ни даде изключителната опция да " презаредим ” духа и мотивацията на българското общество. От него може да останем с нови културни здания, монументи, площади, филми и сериали, интернационален престиж, и най-много — с възприятието за нова, национална цел.

За да се случи това, обаче, в България първо би трябвало да бъде реализиран необятен консенсус за датата и честването. Тъкмо заради тази причина отхвърлих предложение на историци моята фондация " Консервативно Общество " да разгласи самодейност в тази тенденция, давайки си сметка, че въпреки и да не се занимавам професионално с политика, въпреки всичко деля хората. А на нас ни би трябвало противоположното — събиране и сливане. Консенсус не може да бъде реализиран, в случай че идеята бъде брандирана като " консервативна " или " демократична ", като " лява " или " дясна ", като " наша " или " ваша ". Тя няма да успее, в случай че тръгне от инфлуенсъри, политици или хора на държавни постове. Тя би трябвало да стане безусловно и консенсусно публично приета.

За тази цел, тя би трябвало да тръгне от историците. Професионалните такива. Затова приканвам тук всички вас - професионалните историци, с доста от които сме си говорили години наред по тематиката и знам, че споделяте идеята, само че ви е боязън да я подемете обществено поради тежкия отпор, който всяка една смяна поражда в обществото. Призовавам ви да излезете, обясните историческата истина на тази трактовка, и понесете знамето на това страната ни да подготви подобаваща акция и честване на 1400 години България през 2032-ра. Сигурен съм, че останалите - общественици, инфлуенсъри, политици, държавници и елементарни жители ще застанем зад вас, тъй като това е необичаен късмет на същинско обединяване и нова национална цел, който НЕ би трябвало да се пропуща!