Асад е в икономически ступор и търси нови спонсори
началото на 2021 е мъчно да се сетим за Сирия и продължаващия спор там. Всички интернационалните вести, кавги и следствия отклониха погледа от най-тежкия спор в наши дни, до момента в който интернационалните наблюдаващи предизвестяват, че и през тази година регионът ще остава предизвикателство както за сигурността, по този начин и за миграцията и интернационалната политика.
За разлика от западните медии, съветските са изпълнени с вести за Сирия и това не е изненадващо, като се има поради ролята на Москва и вложенията, които направи там Кремъл от интервенцията си през 2015 насам. Сирия остава приоритет и за локалните сили като Иран.
Техеран укрепи своите позиции в името на борбата с Израел и намиращите се на сирийска територия американски сили в поддръжка на кюрдите. Израелците пък разгласиха отчет в самия завършек на 2020, съгласно който излиза наяве, че над Сирия са осъществени над 50 удара по ирански цели и над 1000 разследващи задачи от въздух – всичко това на фона на очевидна ескалация с иранците, която заплашва да засегне и Европа.
На целия този декор Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) също насочиха взор към опциите, които Сирия дава, а последните данни демонстрират, че е доста допустимо Русия да работи дружно с страните от Залива поради икономическия срив в териториите, следени от режима на Башар Асад.
Special Envoy for Heads to,
— Asharq Al-Awsat English (@aawsat_eng)
През декември, в израелските медии се появиха данни за претрупан с долари сирийски „ Туполев “, кацнал на пистата на военновъздушната база „ Ал Маззе “ в покрайнините на столицата Дамаск. Същият аероплан идва от ОАЕ и съгласно новините, пуснати в арабската преса, пратката е осъществена благодарение на Бушра ал Асад - сестрата на сирийския президент. Жителка на Дубай, Бушра Асад е вдовица на някогашния началник на разузнаването Асеф Шаукат, който почина при солидна детонация в Дамаск през 2012.
Нещо повече, тя е близка другарка на Дахи Халфан, който командва дубайската полиция и дава отговор за вътрешната сигурност в емирството. Именно Халфан, съгласно арабските медии, е съгласувал и следил осъществяването на пратката с валута за Сирия. Според наличните данни, самолетът каца в Дамаск и товарът му е подет от бойци от националната армия, които го отнасят в Централната банка. Няколко дни по-късно, банката стартира да наводнява пазара с долари за да стопира колапса на локалната сирийска лира, чиято стойност сега е близо 3000 за $.
Епизодът с пристигналия от ОАЕ в Сирия аероплан е индикативен и значим за новата динамичност на сирийския спор. Началото на 2021 в интернационалната геополитика е белязано от упованието Джо Байдън да започва мандата си в края на януари. Също по този начин, покачването на риска от борба с Иран кара европейските и близкоизточни страна да са нервни: Европейски Съюз, поради многочислените търговски контакти с Техеран и нуклеарната договорка, а арабските страни поради опцията да бъдат въвлечени в районен спор.
Разбира се, международни сили с ползи като Русия и Съединени американски щати, а от ден на ден и Китай, имат поради тези фактори и взимат защитни ограничения. Сирия се чака да бъде едно от полетата за борба и замяна на огън – без значение дали става за наказания, военни интервенции или разследващи акции. Москва знае добре, че би трябвало да стабилизира колкото може силите на Асад, с цел да изтласка въздействието на Иран, с който имат все по-различни цели.
Русия също по този начин съобщи изрично, че няма да взе участие в реконструкцията на Сирия, а още по-малко може да си разреши финансова помощ за Дамаск. Изпратената финансова поддръжка от ОАЕ евентуално е контрактувана точно през Кремъл, въпреки съветските управляващи да не признават това обществено – публично страните в Залива и Москва имат разнообразни позиции по отношение на Сирия.
While in, Special Envoy for Syria Joel Rayburn spoke to regional media about the United States’ commitment to work with international partners on the economic and political pressure campaign against the Assad regime and its enablers, 1/2
— US Mission to UAE (@USAinUAE)
Емирствата имат свои лични цели и за това приказва освен даването на финансова помощ, само че и тренирането на сирийски водачи и разследващи сътрудници на територията на ОАЕ. Тези дейности станаха причина Съединени американски щати да реагират остро и даже със закана предходната година, че компании и лица от Емирствата могат да бъдат глобени, защото Абу Даби нарушава глобите, наложени от Вашингтон върху режима на Асад, известни като Акт за отбрана на цивилното население или Акт „ Цезар “. Според тези наказания, съдействието с Асад в който и да е бранш и изключително във военния, предстои на рестрикции.
А режимът на Асад се нуждае незабавно от пари. До този миг, сериозна помощ идваше и продължава да идва от Иран. Според другите оценки, защото Техеран пази действителните данни в загадка, иранците са изпратили сред 30 и 100 милиарда $ в Сирия от 2011 година насам. Голяма част от тези прехвърляния минават през заеми, директни заплащания в кеш и доставки на гориво. Въпреки това, средствата потъват най-вече в държавните организации и силите за сигурност, включително многочислените милиции, опериращи в следените от Асад територии. До цивилното население доближава минимална част.
Ето за какво се основава обстановка, в която има субсидирани цени, само че поради наказания и корупция съвсем нищо не може да се закупи. Граждани, изпаднали в потребност, получават карти, с които да закупят гориво, а огромна част от главните артикули публично са субсидирани. Проблемът е, че липсват артикули, защото Асад зависи от донори, а нито Иран, нито Русия могат и желаят да навлизат още по-дълбоко в поддръжката си. Ситуацията несъмнено е тежка – по този начин да вземем за пример, всеки жител има право на към 100 литра гориво на месец (в по-малките селища това количество е 25 литра); даже това ограничаване не е задоволително, поради недостига на гориво като цяло в държавните територии.
Сцените на чакащи в дълги опашки поданици обиколиха света предходната есен и това състояние продължава – постоянно срещан случай е чакането на бензиностанции с дни. Всеки гражданин също по този начин има право на два литра олио, когато го има в магазините, и един кг ориз. Голяма част от потребителските артикули са продавани от държавни организации, които вместо да оказват помощ, работят като конкурентен детайл на пазара.
По този метод, да вземем за пример, държавното управление задава цена на месото към 3000 сирийски лири за кг и за всяко отклоняване месарите се чака да заплащат строги санкции. В същото време, режимът разрешава на комерсиалните си организации, които управляват към 60 % от пазара на месо, да го продават на цена от 13 000 сирийски лири за кг.
Цените на главните артикули провокират мощно неодобрение, само че не са единствената причина за паника. Изследване на дупките сред филантропичните потребности и действителното финансиране, извършено от сирийската медия „ Айнаб Балади “, демонстрира, че са пристигнали единствено към 1,9 милиарда $ от 3,4 милиарда, нужни за финансиране на филантропични интервенции.
Най-голямата разлика е в региона на продоволствената сигурност, над 50%, следвана от финансирането на битката с следствията от пандемията от Ковид-19, за която са пристигнали 179 милиона $ от почти 205 милиона $ нужни за това. Около две трети от жителите на регионите под контрола на държавното управление живеят под прага на бедността.
Официалните данни демонстрират, че разноските за живот са се повишили с към 74% през 2020 г, като едно семейство се нуждае от към 304 $ на месец, с цел да се оправи, а междинната месечна заплата на близо двата милиона държавни чиновници, е към 24 $. Трудно е да си показа някой по какъв начин такова семейство съумява да живее даже една седмица. Ситуацията варира в другите провинции, като в северните региони, следени от опозицията и кюрдите, животът е по-организиран, а храната и горивото се оферират в рационални количества.
Това са и провинциите, в които се създава нефт, част от който пък се продава на държавното управление и това го слага в неизгодна позиция по отношение на опозиционните сили и кюрдските структури.
Националният бюджет на Сирия за 2021 година е закрепен на 2,7 милиарда $ - с към 83% по-малък от бюджета за 2011 година и най-ниският през последното десетилетие. Около една трета от него е предопределена за облекчения и дотации, друга забележителна част е предопределена за заплати, а останалата част за погашение на вътрешни и външни задължения. На процедура в държавната каса не остават задоволително пари за възобновяване на разрушени домове, ремонт на пътища или поддръжка на учебни заведения.
Реконструкцията е едно от най-големите обещания на Асад, дадени след военните интервенции през 2017-2018 в подмяна на поддръжка за държавните сили. Грандиозните проекти за възобновяване на страната изискват стотици милиарди долари и е невероятно да се предскаже кой ще се съгласи да даде тези пари на сирийския режим, изключително когато на хоризонта няма очевидно дипломатическо решение.
Бъдещето на страната също е ипотекирано, откакто съветски компании получиха великодушни контракти за рандеман на фосфати, газ и петрол в подмяна на военната поддръжка на Кремъл; секторът с недвижими парцели пък е под контрола на Иран, с което се обслужва дълга на Асад към Техеран.
Изглежда, че ужасната филантропична обстановка в Сирия не съставлява интерес за никого. Досега новоизбраният президент на Съединени американски щати Джо Байдън не е показал никакъв проект за деяние или каквото и да е желание за интервенция в Сирия, с изключение на опозицията по отношение на изтеглянето на американските сили, ситуирани там в поддръжка на кюрдите. Единственият избавителен път за Асад сега, в действителност са страните от Персийския залив като Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, които преглеждат рецесията в Сирия като опция да откъснат сирийския режи от зависимостта му от Иран.
Това би било иронично, защото в продължение на години пропагандата на сирийското държавно управление беше отправена против арабските монархии.
Сирия е геополитическа каша и не за първи път дейности на районни сили предизвикват земетресения. Епизод от началото на 2020 е добър образец, който служи за увещание, че нещата могат доста бързо да ескалират. В началото на предходната година, с цел да отклони вниманието на Турция от Либия, ОАЕ предложиха пари на режима на Асад, с цел да продължи офанзивата си в Идлиб. Вбесени, руснаците се намесиха, с цел да попречат на Асад да одобри офертата и да поддържа договорката. Всичко това се случи на фона на тежки боеве в Северна Сирия, в резултат на която близо два милиона души бяха сложени на прага на филантропична злополука.
Вероятно помощта, част от която Асад получи с идването на самолета с долари предишният ноември от Емирствата, е част от същия проект, към който саудитският принц Мохамед бин Салман може да се причисли, с цел да помогне за възстановяване на връзките му със Съединени американски щати, изключително във връзка с Байдън, който не крие отвращението си към престолонаследника. Ако това е тяхното желание, те могат да намерят въодушевен сътрудник в лицето на Русия, която желае да възвърне легитимността на Асад в арабската общественост и по този метод неговата интернационална легитимност, а по този начин дефинитивно да позволи рецесията и да изтегли гълтащите средства войски в Сирия.
На думи наподобява постижимо и елементарно за осъществяване, само че както до момента е показвала войната в Сирия, тя постоянно може да ескалира във всеки един миг, а предпоставки за това има във всички региони на страната.
За разлика от западните медии, съветските са изпълнени с вести за Сирия и това не е изненадващо, като се има поради ролята на Москва и вложенията, които направи там Кремъл от интервенцията си през 2015 насам. Сирия остава приоритет и за локалните сили като Иран.
Техеран укрепи своите позиции в името на борбата с Израел и намиращите се на сирийска територия американски сили в поддръжка на кюрдите. Израелците пък разгласиха отчет в самия завършек на 2020, съгласно който излиза наяве, че над Сирия са осъществени над 50 удара по ирански цели и над 1000 разследващи задачи от въздух – всичко това на фона на очевидна ескалация с иранците, която заплашва да засегне и Европа.
На целия този декор Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) също насочиха взор към опциите, които Сирия дава, а последните данни демонстрират, че е доста допустимо Русия да работи дружно с страните от Залива поради икономическия срив в териториите, следени от режима на Башар Асад.
Special Envoy for Heads to,
— Asharq Al-Awsat English (@aawsat_eng)
През декември, в израелските медии се появиха данни за претрупан с долари сирийски „ Туполев “, кацнал на пистата на военновъздушната база „ Ал Маззе “ в покрайнините на столицата Дамаск. Същият аероплан идва от ОАЕ и съгласно новините, пуснати в арабската преса, пратката е осъществена благодарение на Бушра ал Асад - сестрата на сирийския президент. Жителка на Дубай, Бушра Асад е вдовица на някогашния началник на разузнаването Асеф Шаукат, който почина при солидна детонация в Дамаск през 2012.
Нещо повече, тя е близка другарка на Дахи Халфан, който командва дубайската полиция и дава отговор за вътрешната сигурност в емирството. Именно Халфан, съгласно арабските медии, е съгласувал и следил осъществяването на пратката с валута за Сирия. Според наличните данни, самолетът каца в Дамаск и товарът му е подет от бойци от националната армия, които го отнасят в Централната банка. Няколко дни по-късно, банката стартира да наводнява пазара с долари за да стопира колапса на локалната сирийска лира, чиято стойност сега е близо 3000 за $.
Епизодът с пристигналия от ОАЕ в Сирия аероплан е индикативен и значим за новата динамичност на сирийския спор. Началото на 2021 в интернационалната геополитика е белязано от упованието Джо Байдън да започва мандата си в края на януари. Също по този начин, покачването на риска от борба с Иран кара европейските и близкоизточни страна да са нервни: Европейски Съюз, поради многочислените търговски контакти с Техеран и нуклеарната договорка, а арабските страни поради опцията да бъдат въвлечени в районен спор.
Разбира се, международни сили с ползи като Русия и Съединени американски щати, а от ден на ден и Китай, имат поради тези фактори и взимат защитни ограничения. Сирия се чака да бъде едно от полетата за борба и замяна на огън – без значение дали става за наказания, военни интервенции или разследващи акции. Москва знае добре, че би трябвало да стабилизира колкото може силите на Асад, с цел да изтласка въздействието на Иран, с който имат все по-различни цели.
Русия също по този начин съобщи изрично, че няма да взе участие в реконструкцията на Сирия, а още по-малко може да си разреши финансова помощ за Дамаск. Изпратената финансова поддръжка от ОАЕ евентуално е контрактувана точно през Кремъл, въпреки съветските управляващи да не признават това обществено – публично страните в Залива и Москва имат разнообразни позиции по отношение на Сирия.
While in, Special Envoy for Syria Joel Rayburn spoke to regional media about the United States’ commitment to work with international partners on the economic and political pressure campaign against the Assad regime and its enablers, 1/2
— US Mission to UAE (@USAinUAE)
Емирствата имат свои лични цели и за това приказва освен даването на финансова помощ, само че и тренирането на сирийски водачи и разследващи сътрудници на територията на ОАЕ. Тези дейности станаха причина Съединени американски щати да реагират остро и даже със закана предходната година, че компании и лица от Емирствата могат да бъдат глобени, защото Абу Даби нарушава глобите, наложени от Вашингтон върху режима на Асад, известни като Акт за отбрана на цивилното население или Акт „ Цезар “. Според тези наказания, съдействието с Асад в който и да е бранш и изключително във военния, предстои на рестрикции.
А режимът на Асад се нуждае незабавно от пари. До този миг, сериозна помощ идваше и продължава да идва от Иран. Според другите оценки, защото Техеран пази действителните данни в загадка, иранците са изпратили сред 30 и 100 милиарда $ в Сирия от 2011 година насам. Голяма част от тези прехвърляния минават през заеми, директни заплащания в кеш и доставки на гориво. Въпреки това, средствата потъват най-вече в държавните организации и силите за сигурност, включително многочислените милиции, опериращи в следените от Асад територии. До цивилното население доближава минимална част.
Ето за какво се основава обстановка, в която има субсидирани цени, само че поради наказания и корупция съвсем нищо не може да се закупи. Граждани, изпаднали в потребност, получават карти, с които да закупят гориво, а огромна част от главните артикули публично са субсидирани. Проблемът е, че липсват артикули, защото Асад зависи от донори, а нито Иран, нито Русия могат и желаят да навлизат още по-дълбоко в поддръжката си. Ситуацията несъмнено е тежка – по този начин да вземем за пример, всеки жител има право на към 100 литра гориво на месец (в по-малките селища това количество е 25 литра); даже това ограничаване не е задоволително, поради недостига на гориво като цяло в държавните територии.
Сцените на чакащи в дълги опашки поданици обиколиха света предходната есен и това състояние продължава – постоянно срещан случай е чакането на бензиностанции с дни. Всеки гражданин също по този начин има право на два литра олио, когато го има в магазините, и един кг ориз. Голяма част от потребителските артикули са продавани от държавни организации, които вместо да оказват помощ, работят като конкурентен детайл на пазара.
По този метод, да вземем за пример, държавното управление задава цена на месото към 3000 сирийски лири за кг и за всяко отклоняване месарите се чака да заплащат строги санкции. В същото време, режимът разрешава на комерсиалните си организации, които управляват към 60 % от пазара на месо, да го продават на цена от 13 000 сирийски лири за кг.
Цените на главните артикули провокират мощно неодобрение, само че не са единствената причина за паника. Изследване на дупките сред филантропичните потребности и действителното финансиране, извършено от сирийската медия „ Айнаб Балади “, демонстрира, че са пристигнали единствено към 1,9 милиарда $ от 3,4 милиарда, нужни за финансиране на филантропични интервенции.
Най-голямата разлика е в региона на продоволствената сигурност, над 50%, следвана от финансирането на битката с следствията от пандемията от Ковид-19, за която са пристигнали 179 милиона $ от почти 205 милиона $ нужни за това. Около две трети от жителите на регионите под контрола на държавното управление живеят под прага на бедността.
Официалните данни демонстрират, че разноските за живот са се повишили с към 74% през 2020 г, като едно семейство се нуждае от към 304 $ на месец, с цел да се оправи, а междинната месечна заплата на близо двата милиона държавни чиновници, е към 24 $. Трудно е да си показа някой по какъв начин такова семейство съумява да живее даже една седмица. Ситуацията варира в другите провинции, като в северните региони, следени от опозицията и кюрдите, животът е по-организиран, а храната и горивото се оферират в рационални количества.
Това са и провинциите, в които се създава нефт, част от който пък се продава на държавното управление и това го слага в неизгодна позиция по отношение на опозиционните сили и кюрдските структури.
Националният бюджет на Сирия за 2021 година е закрепен на 2,7 милиарда $ - с към 83% по-малък от бюджета за 2011 година и най-ниският през последното десетилетие. Около една трета от него е предопределена за облекчения и дотации, друга забележителна част е предопределена за заплати, а останалата част за погашение на вътрешни и външни задължения. На процедура в държавната каса не остават задоволително пари за възобновяване на разрушени домове, ремонт на пътища или поддръжка на учебни заведения.
Реконструкцията е едно от най-големите обещания на Асад, дадени след военните интервенции през 2017-2018 в подмяна на поддръжка за държавните сили. Грандиозните проекти за възобновяване на страната изискват стотици милиарди долари и е невероятно да се предскаже кой ще се съгласи да даде тези пари на сирийския режим, изключително когато на хоризонта няма очевидно дипломатическо решение.
Бъдещето на страната също е ипотекирано, откакто съветски компании получиха великодушни контракти за рандеман на фосфати, газ и петрол в подмяна на военната поддръжка на Кремъл; секторът с недвижими парцели пък е под контрола на Иран, с което се обслужва дълга на Асад към Техеран.
Изглежда, че ужасната филантропична обстановка в Сирия не съставлява интерес за никого. Досега новоизбраният президент на Съединени американски щати Джо Байдън не е показал никакъв проект за деяние или каквото и да е желание за интервенция в Сирия, с изключение на опозицията по отношение на изтеглянето на американските сили, ситуирани там в поддръжка на кюрдите. Единственият избавителен път за Асад сега, в действителност са страните от Персийския залив като Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, които преглеждат рецесията в Сирия като опция да откъснат сирийския режи от зависимостта му от Иран.
Това би било иронично, защото в продължение на години пропагандата на сирийското държавно управление беше отправена против арабските монархии.
Сирия е геополитическа каша и не за първи път дейности на районни сили предизвикват земетресения. Епизод от началото на 2020 е добър образец, който служи за увещание, че нещата могат доста бързо да ескалират. В началото на предходната година, с цел да отклони вниманието на Турция от Либия, ОАЕ предложиха пари на режима на Асад, с цел да продължи офанзивата си в Идлиб. Вбесени, руснаците се намесиха, с цел да попречат на Асад да одобри офертата и да поддържа договорката. Всичко това се случи на фона на тежки боеве в Северна Сирия, в резултат на която близо два милиона души бяха сложени на прага на филантропична злополука.
Вероятно помощта, част от която Асад получи с идването на самолета с долари предишният ноември от Емирствата, е част от същия проект, към който саудитският принц Мохамед бин Салман може да се причисли, с цел да помогне за възстановяване на връзките му със Съединени американски щати, изключително във връзка с Байдън, който не крие отвращението си към престолонаследника. Ако това е тяхното желание, те могат да намерят въодушевен сътрудник в лицето на Русия, която желае да възвърне легитимността на Асад в арабската общественост и по този метод неговата интернационална легитимност, а по този начин дефинитивно да позволи рецесията и да изтегли гълтащите средства войски в Сирия.
На думи наподобява постижимо и елементарно за осъществяване, само че както до момента е показвала войната в Сирия, тя постоянно може да ескалира във всеки един миг, а предпоставки за това има във всички региони на страната.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ