Забавната история на храната в Европа
Начало на нашата епоха.
Жителите на Римската империя:
– Ах, тези глупави немски варвари! Как може да ядат свинско с бира, когато всички порядъчни хора използват самун, зеленчуци и вино!
Германските варвари:
– Ах, тези глупави поданици на Римската империя! Как може да ядат самун, зеленчуци и вино, когато всички порядъчни хора използват свинско с бира!
Няколко века по-късно:
– Няма неприятно, в случай че пробваме хлебчетата. Че и виното…
Жителите на Римската империя (вече разпадаща се):
– Свинското въпреки всичко става… Но бирата е отпадък!
Минават още няколко епохи, Римската империя се разпада дефинитивно, стартира една каша, мор и апетит.
Средновековните християни (бившите поданици на Римската империя + немските и прочие варвари):
– Няма какво да се яде, няма какво да се яде… Зърното не ражда, свинете мрат, високите римски технологии са шит – скоро вероятно ще изпружим крайници. О, кестените порастват! Ще пробваме да ги смелим и изпечем!
Християнската черква:
– Пичове, мелете каквото щете, единствено не забравяйте да отгледате и грозде! Трябва ни вино за причастия.
Средновековните християни в Северна Европа:
– Какъв бахър е у нас – нищо не пораства и се получава единствено някакъв киселяк!
Християнската черква:
– Няма значение. Отглеждайте все нещо.
Християните (пожертвали част от земите си за лозя):
– Няма какво да се яде, няма какво да се яде… Дали да не отидем в гората да половуваме?
Зараждащият се феодализъм:
– Майната ви! Гората е общинска, тъй че пушек да ви няма от нашите гори!
Християните:
– Копелета!!!
Християнската черква:
– И като цяло, месото е нездравословно. В сряда, петък, събота, по време на Великите пости… в резюме, две трети от годината ви забраняваме да го ядете.
Християните и феодалите:
– Копелета!!!
Църквата (западната):
– Затова пък може да ядете яйца!
Църквата (източната):
-Не, не трябва!
Християните и феодалите:
– Да вземете да се разберете между тях, а!
Църквите (западната и източната):
– Никога, измежду нас постоянно има ерес. Впрочем, може да ядете риба – тук и двете църкви сме съгласни.
Феодалите:
– О, йеа! Между другото, християни: езерата и реките също са наши.
Християните:
– Копелета! И ние в този момент какво да ядем?
Феодалите и църквата:
– Как какво? В градината има ряпа, зеле, фасул.. Впрочем, нали някой е измислил да мели кестените в брашно? Това си е тъкмо като за вашите кореми!
Християните тъмно дъвчат самун от кестени дружно със зеленчуците от градината: първо плюят, след това привикват. В протоколите на инквизиционните разпити на жителите на окситанското село Монтаю стартира да се вижда ласкавото послание към обичаната жена: „ зеленце мое “.
Феодалите и зараждащате се комерсиална класа:
– А ние пък ядем месо, а ние пък ядем месо! О, по дяволите, какво ме ужили по крайници?
Бъдещите лекари (злорадо):
– Това, пичове, е подагра! Развива се поради несъразмерна приложимост на месо и незадоволителна приложимост на зеленчуци. Нарича се още „ Кралска болест “.
Феодалите и комерсиалната класа (поласкано):
– Е, щом е кралска, тогава добре. И въпреки всичко смърдим по-зле от бедняците!
Лекарите на бъдещето:
– Те имат дефицит на белтъчини в своята храна. И неприятна годишна продукция 7 пъти за 20 години. Впрочем, скоро ще ви бъде все тая за тези проблеми.
Християните, феодалите и търговците:
– Защо?
Генуезците, носещи на своите кораби от Крим чумни бактерии:
– Ето за какво!!!
Чумата покосява белтъчнонедоимащите сиромаси и подагро-автиаминозните богаташи.
Оцелелите (две трети от населението):
– О, а ресурсите внезапно станаха повече.
Християните и прочие сиромаси:
– А работната ръка по-малко! Така, пичове, слушайте в този момент: желаеме по-висока заплата и земя на аренда на преференциални условия!
Феодалите и търговците:
– А баничка не щете ли?
Християните и бедняците:
– А сърп и чук по главата щете ли?
Започва протест на майотени, тюшени и други чомпи. Въстанието несъмнено е потушено, само че да се живее там става малко по-лесно. Особено на юг.
Сициалинците:
– Момчета, вижте каква красота измислихме – назовава се „ макарони “! Нещо като паста само че засища доста по-дълго!
Цяла останала Италия:
– Пфу, гнусота суха!
– Още не сте пробвали!
Испанците (връщащи се от преди малко открития Нов Свят):
– А ние ви носим картофи и домати.
– И за чий са ни?
Испанците:
– Ми не знаем, гледаме, че индийците ги ядат.
Европа (опитвайки се да дъвче картофените грудки):
– Копелета!!! Това е отровно!
Испанците:
– Нищо-нищо, вие още не сте ги пробвали… Ако пък не ги желаете, ето ви тогава царевица.
Християните от Северна Италия:
– Е, добре, дайте ни, може да ни свърши работа… Ах! Израсна! И роди 10 пъти повече, в сравнение с пшеницата. Сега единствено ще ядем и ще живеем!
Бъдещите лекари:
– О, пичове, не би трябвало единствено нея! В нея също няма никотинова киселина. Добавете и нещо зеленичко.
– Вървете на майната си.
В резултат в Северна Италия избухва зараза на пелагра, провокирана от неналичието на никотинова киселина в порционите.
По същото време в немския Витенберг:
Мартин Лутер (окачвайки 95 тезиса в двора на църквата):
– Чук-чук… Майната му на Рим… Чук-чук… Майната му на папата… Чук-чук… Майната му на цялото това идолопоклонничество.
Германия (оживила се):
– А на постите без месо също ли майната им?
Мартин Лутер:
– Чук-чук… Аха. И на тях също.
Германия:
— Ура!!!
Започват религиозните войни. В резултат половин Европа завършва с католицизма, изкоренявайки лозята в северните региони и разрешавайки да се яде месо през цялата година. Вярно, месото не е по джоба на всеки, по тази причина бедните протестанти би трябвало да ядат зърнени култури, тъкмо като бедните католици. Зърнената годишна продукция продължава да е нищожна и живее народът меко казано, гладуващо, до момента в който през 18 век във Франция…
Фармацевтът и агроном Антоан Огюст Пармантие:
— Европа!!! Чуй ме!!! Направих велико изобретение!!!
Европа:
— А?
Пармантие:
— Помните ли, че испанците докараха картофите от Америка?
Европа:
— Аха. Рядка гнусота. Но прасетата обаче си ядат грудките с кеф – по тази причина и до през днешния ден ги садим поради прасетата.
Пармантие:
– Бях в съветски плен, нямаше нищо за ястие, тъй че ядях тези грудки дружно със свинете. И знаете ли, те са доста вкусни!
Европа (недоверчиво):
— Наистина ли?
Пармантие:
— Елате при мен на обяд да опитате!
Пармантие провежда картофен обед, на който идват всевъзможни звезди от рода на Лавоазие и Бенджамин Франклин.
Европа (след като се убедила, че звездите не са умрели):
– Виж ти, това става за ядене… Да засеем картофи, какво ли?
Ирландците:
– Хайде, хайде! У нас проклетите англичани са взели всичките поля за пасища – най-малко с картофите ще се заситим. Не им би трябвало доста място, а пък раждат доста – ще сеем единствено картофи към този момент!
Агрономите на бъдещето (разтревожено):
– Не, не, единствено не монокултура! Забравихте ли какво стана в Северна Италия?
Ирландците (мрачно):
– Каква, по дяволите, е разликата? И без това нямаме избор – да се яде нещо е повече от нищо!
В средата на 19 век в Ирландия върлува епифитотия и унищожава всички посеви на картофите. Започва Ирландския картофен апетит, вследствие на който умира четвърт от ирландското население…
Малко по-рано (отново) във Франция…
Сладкарят Никола Франсоа Апер:
– Господа! А знаете ли, че в случай че запечатаме храната в стъклени буркани и я сварим, тя ще се резервира многооо дълго?!
Наполеон Бонапарт:— Хм, хм…Това ще реши казуса със снабдяването с хранителни запаси на моите победоносни войски в г*за на географията, където считам да ги пратя… Произвеждайте неотложно!!!
И тук идва натуралната гражданска война в света на плюскането. До изобретението на Апер консервираните артикули трябвало да се съхраняват или осолени, или кисели/опушени. Сега към този момент можело да се запази на практика всяка храна с години, а това значело, че може да се продава на всяко разстояние.
След това храната предсказуемо поевтинява. Широките маси от популацията надали не за пръв път в историята престават постоянно да гладуват, още повече, че напредъкът идва със страшна мощ..
Американецът Джон Гори (1850 год):
— Пичове, изобретих ХЛАДИЛНИКА!!
Американските железопътни компании:
– Ами в случай че го сложим на колела… Уау, ще имаме хладилен вагон! Производители на храни, налитайте! Предлагаме ви железопътни транспорти!
Производителите:
— Готино! А може ли още по-бързо да се транспортира? Със самолети например…
Авиостроителите:
— Не, няма начин…. И в този момент няма начин… И в този момент също няма начин… О, към този момент може! Само че излиза скъпичко.
Производителите:
— Нищо, който може, ще си го разреши.
Населението (което в последните 150 години пораснало с цяла глава и натежало приблизително с 20 кг, гледайки се в огледалото):
– Уф, коства ми се, че би трябвало да отслабнем.
Гламурните списания:
– Да се яде не е съвременно! Яденето не е съвременно! Не е съвременно да се яде!
Производителите:
– Вие какво, оглупяхте ли???
Списанията (изправени):
– Модерно е да се яде единствено на диета! Само растителни храни! Не, единствено протеини! Не, единствено без ГМО! Не, единствено особено създадените в лаборатории от водещите английски учени! Само сурово! Само варено! Само печеното в зехтин, не, единствено в масло от морски зърнастец, не, единствено в кокосовомасло! Само заран! Само на обяд! Само след залез слънце!
Населението (поглъщащо по едно и също време сурово, варено и печено дружно с всички масла от сутриндо вечер):
– Да, да, да… Сега усещам по какъв начин слабея с очите си… Килограмите просто отлитат!… О, падна ми колана?
