5 август 1962 г. - Открит е първият квазар
Наблюдението на отдалечен радио сигнал довежда до разпознаването на първия прочут квази-звезден астрономически обект, прочут като квазар.
До развиването на радио астрономията през 40-те години на XX век, знанието ни за Вселената оттатък нашата Слънчева система бе значително стеснен от обекти, излъчващи светлина във забележимия набор. Именно тогава астрономите стартират да откриват и обекти, които излъчват радио талази.
Те се натъкват и на точки от далечните висини, които излъчват както забележима светлина, по този начин и радио честоти.
Астрономите Алан Сендаж и Томас Матюс следят Вселената през 1960 и откриват наследник звездоподобен обект, който излъчва мощни радио талази. Една в действителност огромна мистерия.
През 1962 година английският радио астроном Сирил Хазард ползва своя способ за наблюдаване над този тайнствен обект. Техниката, наречена лунно затъмнение, употребява добре изчислената орбитална пътека на Луната, с цел да дефинира къде тъкмо се намира обекта, когато спътника ни го закрие (и надлежно блокира емисиите). След това още веднъж се дефинира местоположението му, когато Луната се отмести и сигналът още веднъж се появи.
По това време Хазард е в Университета на Сидни и резервира 65-метровият Parks Radio телескоп, който се намирал на няколкостотин км разстояние от образователното заведение. След като се качва на неверния трен обаче, не съумява да стигне на време и пропуща мощния радио източник в съзвездието Дева.
За негово благополучие обаче шефът на обсерваторията Джон Болтън взима нещата в свои ръце. Въпросният радио източник обаче бил ниско на хоризонта, по тази причина те вземат решение да отрежат няколко дървета и даже отстраняват защитните болтове на радио телескопа. Именно по този метод те наклоняват чинията задоволително ниско и да улови сигналите.
Обектът, към който астрономите проявявали интерес – 3C 273 – излъчвал голямо количество сила с доста необикновен и невъобразим до момента набор.
На идната година Маартен Шмид употребява оптичния телескоп Hale в обсерваторията Mount Palomar в Калифорния, с цел да позволи загадката. Той се натъква на забележима бликам, издигаща се от оптично бледия обект. Нещо сходно на атомна радиолиния.
Когато Шмид проучва спектъра на странните предавания, той осъзнава, че това са водородни радиолинии, клонящи с невероятните 16 % към аления набор. Именно заради тази причина те не са били видяни по-рано. Нещо повече – отклоняване с сходен магнитуд значи, че те се отдалечават от земята с близо 50 км в секунда, или една шеста от скоростта на светлината, и са ситуирани на 3 милиарда светлинни години. По-далече и по-ярки в сравнение с множеството известни галактики.
Астрономите стартират да назовават тези обекти квази-звездни радио източници. Учен от NASA редуцира този термин просто до квазари. Днес те се назовават квази-звездни обекти, защото не всички излъчват радио талази.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1100 г. — Хенри I е коронован за крал на Англия в Уестминстърското абатство.
1716 г. — 40-хилядна австрийска армия отпред с принц Йожен Савойски разгромява 150-хилядната турска войска на паша Дарнад Али в битката при Петервардайн.
1772 г. — Русия, Прусия и Австрия подписват в Петерсбург договор, с който си поделят всички полски територии.
1860 г. — Кралят на Швеция Карл XV е коронован и за крал на Норвегия, като приема името Карл IV.
1882 г. — В Япония е въведено военно състояние.
1884 г. — На остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата.
1890 г. — Англия признава остров Мадагаскар за притежание на Франция.
1900 г. — В Одеса е осъществен всеобщ разгром над евреите.
1912 г. — В Япония са въведени първите таксита.
1914 г. — В Кливланд (Охайо, САЩ) са въведени първите светофари.
1923 г. — На съвещание на ЦК на Българска комунистическа партия, под натиска на Коминтерна, се взема решение за повдигане на Септемврийското въстание.
1924 г. — В Турция се обнародва закон, с който се забранява многоженството.
1938 г. — Подписан е протокол за френски външен заем за Царство България в размер на 375 млн. франка.
1940 г. — Втората международна война: Латвия е анексирана от СССР и става Латвийска руска социалистическа република.
1946 г. — На прохода Хаинбоаз започват работа 2 000 младежи от първата национална младежка строителна бригада Георги Димитров, което е начало на бригадирското движение в Народна република България.
1947 г. — Започва режисиран правосъден развой против лидера на обединената опозиция Никола Петков, упрекнат от комунистите в шпионаж.
1949 г. — При земетресение в Еквадор са разрушени 50 града и умират над 6 000 души.
1958 г. — Плиска, Преслав и Мадара са оповестени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
1960 г. — Буркина Фасо (тогава Горна Волта) получава независимост от Франция.
1962 г. — Нелсън Мандела е задържан от управляващите в ЮАР и остава арестуван до 1990 година.
1965 г. — Започва войната между Индия и Пакистан в спор за щата Кашмир.
1967 г. — Излиза първият албум на британската група Пинк Флойд — The Piper at the Gates of Down.
1969 г. — Програма Маринър: Маринър 7 се приближава оптимално до повърхността на Марс (3 524 км).
1973 г. — СССР изстрелва космическия парат Марс 6, който достига Марс през март 1974 г.
1976 г. — Създаден е Национален аграрно-промишлен комплекс (НАПС) с подразделения по окръзи (ОАПС) и общини (АПК), с което ръководството на земеделието в Народна република България става от кооперативно държавно.
1980 г. — Белгия е разграничена на три провинции по езиков симптом.
1981 г. — Роналд Рейгън уволнява от работа 11 359 стачкуващи контрольори на полети в САЩ, които подценяват неговата заповед да се върнат на работа.
2010 г. — Случва се Миньорската повреда в Копиано, при която 33 чилийски миньори са затрупани на 700 m подземен.
Родени
1461 г. — Александър Ягелончик, популярен княз на Литва († 1506 г.)
1802 г. — Нилс Абел, норвежки математик († 1829 г.)
1815 г. — Едуард Еър, британски откривател († 1901 г.)
1832 г. — Апостол Маргарит, арумънски просветник († 1903 г.)
1834 г. — Евалд Херинг, немски физиолог († 1918 г.)
1844 г. — Иля Репин, съветски художник († 1930 г.)
1850 г. — Ги дьо Мопасан, френски публицист († 1893 г.)
1855 г. — Алфредо Капели, италиански математик († 1910 г.)
1862 г. — Иван Симеонов, български офицер († 1930 г.)
1874 г. — Уесли Клер Мичъл, американски икономист († 1948 г.)
1890 г. — Ерих Клайбер, австрийски диригент († 1956 г.)
1905 г. — Артьом Микоян, съветски авиоконструктор († 1970 г.)
1906 г. — Джон Хюстън, американски режисьор († 1987 г.)
1906 година — Василий Леонтиев, съветски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1999 г.)
1908 г. — Роже Бернар, френски езиковед († 1997 г.)
1911 г. — Григор Угаров, български публицист († 1983 г.)
1916 г. — Садек Чубак, ирански публицист († 1998 г.)
1924 г. — Емил Петров, български артист
1930 г. — Нийл Армстронг, американски космонавт († 2012 г.)
1933 г. — Илия Пенев, български артист († 2006 г.)
1937 г. — Джеймс Карлайл, генерал-губернатор на Антигуа и Барбуда
1940 г. — Ивайло Знеполски, български критик
1940 година — Иван Налбантов, български артист
1941 г. — Елизабет Депардийо, френска актриса
1941 година — Карла Гравина, италианска актриса
1943 г. — Атанас Звездинов, български стихотворец
1943 година — Сами Смит, американска кънтри певица († 2005 г.)
1945 г. — Стойка Миланова, българска цигуларка
1948 г. — Рей Клемънс, британски футболист
1952 г. — Георги Мамалев, български артист
1955 г. — Андрей Райчев, български социолог
1962 г. — Патрик Юинг, американски баскетболист
1964 г. — Зерин Текиндор, турска актриса и художничка
1968 г. — Марин Льо Пен, френски политик
1968 година — Колин МакРей, шотландски рали водач († 2007 г.)
1975 г. — Каджол, индийска актриса
1976 година — Еуджен Трика, румънски футболист
1976 година — Марлене Фавела, мексиканска актриса
1980 година — Уейн Бридж, британски футболист
1983 година — Надежда Цекулова, българска журналистка
1985 година — Саломон Калу, котдивоарски футболист
Починали
882 г. — Луи III, крал на Франция (* 863 г.)
1792 г. — Фредерик Норт, министър-председател на Обединеното кралство (* 1732 г.)
1852 г. — Франтишек Челаковски, чешки стихотворец и славяновед (* 1799 г.)
1895 г. — Фридрих Енгелс, немски мъдрец (* 1820 г.)
1924 г. — Теодор Теодоров, министър-председател на България (* 1859 г.)
1944 г. — Цветан Спасов, български бунтовник (* 1889 г.)
1946 г. — Вилхелм Маркс, канцлер на Германия (* 1844 г.)
1957 г. — Хенрих Виланд, немски химик и биохимик, Нобелов лауреат през 1927 г. (* 1877 г.)
1962 г. — Мерилин Монро, американска актриса (* 1926 г.)
1962 година — Данаил Дечев, български художник (* 1891 г.)
1984 г. — Ричард Бъртън, английски артист (* 1925 г.)
1988 г. — Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор (* 1941 г.)
1991 г. — Соихиро Хонда, създател на едноименната автомобилна компания (* 1906 г.)
1998 г. — Тодор Живков, български деспот (* 1911 г.)
1998 година — Ото Кречмер, немски пълководец на подводница (* 1912 г.)
2000 г. — Алек Гинес, английски артист (* 1914 г.)
2005 г. — Петър Дочев, български художник (* 1934 г.)
Празници
Международен ден на бирата (от 2008 г.)
Професионален празник на железничаря (за 2012 г.) — Отбелязва се през първия неделен ден на м. август (от 1950 г.)
Буркина Фасо — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
Хърватия — Ден на успеха и националната гордост (1995 г.)
Тувалу — Ден на детето
Obekti.bg
До развиването на радио астрономията през 40-те години на XX век, знанието ни за Вселената оттатък нашата Слънчева система бе значително стеснен от обекти, излъчващи светлина във забележимия набор. Именно тогава астрономите стартират да откриват и обекти, които излъчват радио талази.
Те се натъкват и на точки от далечните висини, които излъчват както забележима светлина, по този начин и радио честоти.
Астрономите Алан Сендаж и Томас Матюс следят Вселената през 1960 и откриват наследник звездоподобен обект, който излъчва мощни радио талази. Една в действителност огромна мистерия.
През 1962 година английският радио астроном Сирил Хазард ползва своя способ за наблюдаване над този тайнствен обект. Техниката, наречена лунно затъмнение, употребява добре изчислената орбитална пътека на Луната, с цел да дефинира къде тъкмо се намира обекта, когато спътника ни го закрие (и надлежно блокира емисиите). След това още веднъж се дефинира местоположението му, когато Луната се отмести и сигналът още веднъж се появи.
По това време Хазард е в Университета на Сидни и резервира 65-метровият Parks Radio телескоп, който се намирал на няколкостотин км разстояние от образователното заведение. След като се качва на неверния трен обаче, не съумява да стигне на време и пропуща мощния радио източник в съзвездието Дева.
За негово благополучие обаче шефът на обсерваторията Джон Болтън взима нещата в свои ръце. Въпросният радио източник обаче бил ниско на хоризонта, по тази причина те вземат решение да отрежат няколко дървета и даже отстраняват защитните болтове на радио телескопа. Именно по този метод те наклоняват чинията задоволително ниско и да улови сигналите.
Обектът, към който астрономите проявявали интерес – 3C 273 – излъчвал голямо количество сила с доста необикновен и невъобразим до момента набор.
На идната година Маартен Шмид употребява оптичния телескоп Hale в обсерваторията Mount Palomar в Калифорния, с цел да позволи загадката. Той се натъква на забележима бликам, издигаща се от оптично бледия обект. Нещо сходно на атомна радиолиния.
Когато Шмид проучва спектъра на странните предавания, той осъзнава, че това са водородни радиолинии, клонящи с невероятните 16 % към аления набор. Именно заради тази причина те не са били видяни по-рано. Нещо повече – отклоняване с сходен магнитуд значи, че те се отдалечават от земята с близо 50 км в секунда, или една шеста от скоростта на светлината, и са ситуирани на 3 милиарда светлинни години. По-далече и по-ярки в сравнение с множеството известни галактики.
Астрономите стартират да назовават тези обекти квази-звездни радио източници. Учен от NASA редуцира този термин просто до квазари. Днес те се назовават квази-звездни обекти, защото не всички излъчват радио талази.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1100 г. — Хенри I е коронован за крал на Англия в Уестминстърското абатство.
1716 г. — 40-хилядна австрийска армия отпред с принц Йожен Савойски разгромява 150-хилядната турска войска на паша Дарнад Али в битката при Петервардайн.
1772 г. — Русия, Прусия и Австрия подписват в Петерсбург договор, с който си поделят всички полски територии.
1860 г. — Кралят на Швеция Карл XV е коронован и за крал на Норвегия, като приема името Карл IV.
1882 г. — В Япония е въведено военно състояние.
1884 г. — На остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата.
1890 г. — Англия признава остров Мадагаскар за притежание на Франция.
1900 г. — В Одеса е осъществен всеобщ разгром над евреите.
1912 г. — В Япония са въведени първите таксита.
1914 г. — В Кливланд (Охайо, САЩ) са въведени първите светофари.
1923 г. — На съвещание на ЦК на Българска комунистическа партия, под натиска на Коминтерна, се взема решение за повдигане на Септемврийското въстание.
1924 г. — В Турция се обнародва закон, с който се забранява многоженството.
1938 г. — Подписан е протокол за френски външен заем за Царство България в размер на 375 млн. франка.
1940 г. — Втората международна война: Латвия е анексирана от СССР и става Латвийска руска социалистическа република.
1946 г. — На прохода Хаинбоаз започват работа 2 000 младежи от първата национална младежка строителна бригада Георги Димитров, което е начало на бригадирското движение в Народна република България.
1947 г. — Започва режисиран правосъден развой против лидера на обединената опозиция Никола Петков, упрекнат от комунистите в шпионаж.
1949 г. — При земетресение в Еквадор са разрушени 50 града и умират над 6 000 души.
1958 г. — Плиска, Преслав и Мадара са оповестени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
1960 г. — Буркина Фасо (тогава Горна Волта) получава независимост от Франция.
1962 г. — Нелсън Мандела е задържан от управляващите в ЮАР и остава арестуван до 1990 година.
1965 г. — Започва войната между Индия и Пакистан в спор за щата Кашмир.
1967 г. — Излиза първият албум на британската група Пинк Флойд — The Piper at the Gates of Down.
1969 г. — Програма Маринър: Маринър 7 се приближава оптимално до повърхността на Марс (3 524 км).
1973 г. — СССР изстрелва космическия парат Марс 6, който достига Марс през март 1974 г.
1976 г. — Създаден е Национален аграрно-промишлен комплекс (НАПС) с подразделения по окръзи (ОАПС) и общини (АПК), с което ръководството на земеделието в Народна република България става от кооперативно държавно.
1980 г. — Белгия е разграничена на три провинции по езиков симптом.
1981 г. — Роналд Рейгън уволнява от работа 11 359 стачкуващи контрольори на полети в САЩ, които подценяват неговата заповед да се върнат на работа.
2010 г. — Случва се Миньорската повреда в Копиано, при която 33 чилийски миньори са затрупани на 700 m подземен.
Родени
1461 г. — Александър Ягелончик, популярен княз на Литва († 1506 г.)
1802 г. — Нилс Абел, норвежки математик († 1829 г.)
1815 г. — Едуард Еър, британски откривател († 1901 г.)
1832 г. — Апостол Маргарит, арумънски просветник († 1903 г.)
1834 г. — Евалд Херинг, немски физиолог († 1918 г.)
1844 г. — Иля Репин, съветски художник († 1930 г.)
1850 г. — Ги дьо Мопасан, френски публицист († 1893 г.)
1855 г. — Алфредо Капели, италиански математик († 1910 г.)
1862 г. — Иван Симеонов, български офицер († 1930 г.)
1874 г. — Уесли Клер Мичъл, американски икономист († 1948 г.)
1890 г. — Ерих Клайбер, австрийски диригент († 1956 г.)
1905 г. — Артьом Микоян, съветски авиоконструктор († 1970 г.)
1906 г. — Джон Хюстън, американски режисьор († 1987 г.)
1906 година — Василий Леонтиев, съветски икономист, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1999 г.)
1908 г. — Роже Бернар, френски езиковед († 1997 г.)
1911 г. — Григор Угаров, български публицист († 1983 г.)
1916 г. — Садек Чубак, ирански публицист († 1998 г.)
1924 г. — Емил Петров, български артист
1930 г. — Нийл Армстронг, американски космонавт († 2012 г.)
1933 г. — Илия Пенев, български артист († 2006 г.)
1937 г. — Джеймс Карлайл, генерал-губернатор на Антигуа и Барбуда
1940 г. — Ивайло Знеполски, български критик
1940 година — Иван Налбантов, български артист
1941 г. — Елизабет Депардийо, френска актриса
1941 година — Карла Гравина, италианска актриса
1943 г. — Атанас Звездинов, български стихотворец
1943 година — Сами Смит, американска кънтри певица († 2005 г.)
1945 г. — Стойка Миланова, българска цигуларка
1948 г. — Рей Клемънс, британски футболист
1952 г. — Георги Мамалев, български артист
1955 г. — Андрей Райчев, български социолог
1962 г. — Патрик Юинг, американски баскетболист
1964 г. — Зерин Текиндор, турска актриса и художничка
1968 г. — Марин Льо Пен, френски политик
1968 година — Колин МакРей, шотландски рали водач († 2007 г.)
1975 г. — Каджол, индийска актриса
1976 година — Еуджен Трика, румънски футболист
1976 година — Марлене Фавела, мексиканска актриса
1980 година — Уейн Бридж, британски футболист
1983 година — Надежда Цекулова, българска журналистка
1985 година — Саломон Калу, котдивоарски футболист
Починали
882 г. — Луи III, крал на Франция (* 863 г.)
1792 г. — Фредерик Норт, министър-председател на Обединеното кралство (* 1732 г.)
1852 г. — Франтишек Челаковски, чешки стихотворец и славяновед (* 1799 г.)
1895 г. — Фридрих Енгелс, немски мъдрец (* 1820 г.)
1924 г. — Теодор Теодоров, министър-председател на България (* 1859 г.)
1944 г. — Цветан Спасов, български бунтовник (* 1889 г.)
1946 г. — Вилхелм Маркс, канцлер на Германия (* 1844 г.)
1957 г. — Хенрих Виланд, немски химик и биохимик, Нобелов лауреат през 1927 г. (* 1877 г.)
1962 г. — Мерилин Монро, американска актриса (* 1926 г.)
1962 година — Данаил Дечев, български художник (* 1891 г.)
1984 г. — Ричард Бъртън, английски артист (* 1925 г.)
1988 г. — Колин Хигинс, американски сценарист, продуцент и режисьор (* 1941 г.)
1991 г. — Соихиро Хонда, създател на едноименната автомобилна компания (* 1906 г.)
1998 г. — Тодор Живков, български деспот (* 1911 г.)
1998 година — Ото Кречмер, немски пълководец на подводница (* 1912 г.)
2000 г. — Алек Гинес, английски артист (* 1914 г.)
2005 г. — Петър Дочев, български художник (* 1934 г.)
Празници
Международен ден на бирата (от 2008 г.)
Професионален празник на железничаря (за 2012 г.) — Отбелязва се през първия неделен ден на м. август (от 1950 г.)
Буркина Фасо — Ден на независимостта (от Франция, 1960 г., национален празник)
Хърватия — Ден на успеха и националната гордост (1995 г.)
Тувалу — Ден на детето
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ