Евгений Дайнов: Тези хора не са безобидни. Те са бъдещите ви господари
Наблюдавайте деликатно претендентите за властта в България. Слушайте учтивите и избягвайте тези, които ръсят вулгарности. Не са безобидни. Те са бъдещите ви господари. Ще ви одерат, а след това ще ви продадат за шепа рубли.
В политиката има принцип: оня, който бълва персонални обиди, който употребява вулгарни изрази, който пуска дебелашки шегички - тъкмо той желае да ви зароби, каквото и да е написал в предизборната си стратегия.
Ето по какъв начин наподобява това. Хората са същества, които живеят на групи - образуват общности, общества, страни. В рамките на тези общности ръководството може да се случи по два съществени метода: посредством мощ или посредством политика. В началото е била силата. Хората са имитирали това, което са виждали при останалите животни и са формирали глутници, отпред с най-силния субект. Впоследствие, отдалечавайки се от животните посредством развиването на разсъдъка си, някои човешки общности са почнали да се ръководят не посредством мощ, а посредством политика.
Разликата сред мощ и политика е фундаментална. При силата тъждество няма: прави се това, което споделя мощният. При политиката, изключително в демократичния ѝ вид, жителите са равни между тях. Никой никого не командва и се прави това, което болшинството се съгласява да прави след всеобща полемика.
За да се случва политика, е нужен избран метод на осъществяване на полемиките. След като никой няма правото да наскърбява или командва никого, на всички се дължи еднообразно почитание. Не е инцидентно, че когато измислят удивителната дума „ цивилизация “, античните римляни я градят върху думата „ civil “. Още тогава тя съдържа в себе си най-малко три смисли. Първо: ситуиране на терена на гражданското, а не на военното или комерсиалното право. Второ: ръководство, учредено върху (равните посред си) цивилни, а не върху неравните между тях военни. Трето: междуличностни връзки, учредени върху учтивостта и положителните нрави.
Какво да чакаме от политик, който залага на бруталното говорене
От тези три смисли на думата „ civil “ произтичат трите правилото, върху които стъпва нашата, „ западната “ цивилизация: върховенството на правото, ръководството на цивилните и учтивостта в общуването сред тях. Всеки, който желае да откри ръководство на силата, би трябвало да унищожи и трите правилото. Най-лесно е да се стартира отзад-напред, с унищожаването на учтивостта. Бруталното говорене унищожава гражданското тъждество, преоформяйки хората на правилото стопанин (псуващ) - плебей (псуван).
Затова още преди две-три десетилетия актуалните популисти започнаха своята война против цивилизацията точно с поход против учтивия изказ в политическата сфера.
Владимир Путин беше пръв. През 1999 година, още като министър председател, той разяснява войната в Чечения по следния метод: „... и в кенефа ще ги смачкаме в последна сметка “. За „ смачкаме “ той употребява „ замочим “, което е извънредно недодялан бандитско-затворнически диалект, необработен в никакъв случай преди този момент в общественото говорене.
В идващите години бруталното другарство се популяризира като пожар. В България през 2005 година Волен Сидеров поема уговорката да „ прочисти “ Народното събрание от „ турци, роми и небългари “. У нас, за разлика от Русия, съумяха да сработят защитните механизми на демокрацията и Сидеров беше наказан за такива речи. В Русия бързо минаха от брутална тирада към брутално ръководство.
Но и из Европа бруталното говорене стартира да се излива от всички радикални кьошета в политиката. Лидерите на Унгария и Полша изсипваха вулгарни прилагателни върху всеки несъгласен с тях, в това число в управлението на Европейски Съюз. Техните крайнодесни имитатори из останалата част на Европа подпяваха в хор. У нас дискурсът на Бойко Борисов сложи нови върхове по циничност и пренебрежение. Не след дълго десетки български политици и държавни чиновници потеглиха по този път: към 2020 година протестиращите жители към този момент бяха описвани като „ планктон “, „ кал “, „ тулупи “, „ стадо “. Заразата стигна и оттатък океана с включването във вакханалията на Доналд Тръмп, който бе на косъм да трансформира американската народна власт в ръководство на силата.
Сееше се безпорядък и съсипия, по този начин щото силата да стане главният регулатор на публичните връзки. Както припомня социологът Едуард Шилс: „... учтивостта (civility) е отношение и метод на деяние, което се пробва да реализира баланс сред сблъскващи се претенции и сблъскващи се ползи “. Разрушаването на учтивостта унищожава опцията за сходен баланс. Оттук насетне конфликтите сред претенции и ползи могат да се решат единствено със мощ - т.е., сред не-равни.
Защо е значимо по какъв начин приказват претендентите за властта
Дългогодишната хибридна война на Путин против политическия език на Европа целеше не на последно място установяването на бруталното говорене като норма, която да докара отпред на обособените страни популисти, сходни на него - такива, които презират „ цивилните “, считат равенството за някаква „ джендърска “ измислица и дават обещание установяването на режим на силата. В последна сметка Путин разчиташе на това, че когато в Европа погине политиката и се откри режим на силата, то той, Путин, ще се окаже по-силен от всички. И ще завладее Европа, започвайки от Украйна.
Не стана по този начин, защото и трите съществени стълба на нашата цивилизация - върховенството на правото, ръководството на цивилните и учтивостта в общуването - устояха на натиска. Онези политици, които въпреки всичко не престават да приказват брутални и вулгарни неща, към този момент отдалеч лъсват като кандидат-насилници и съдружници на Путин.
Задават се избори. Наблюдавайте деликатно претендентите за властта в България. Слушайте приличните, учтивите, спретнатите. Онези, които ръсят обиди, бълват вулгарна тирада и показват разпищоленото държание на бандитски главатари - тях ги избягвайте. Те не са безобидни. Те са бъдещите ви господари. Ще ви одерат, а след това ще ви продадат на Путин за шепа рубли или бутилка газ.
В политиката има принцип: оня, който бълва персонални обиди, който употребява вулгарни изрази, който пуска дебелашки шегички - тъкмо той желае да ви зароби, каквото и да е написал в предизборната си стратегия.
Ето по какъв начин наподобява това. Хората са същества, които живеят на групи - образуват общности, общества, страни. В рамките на тези общности ръководството може да се случи по два съществени метода: посредством мощ или посредством политика. В началото е била силата. Хората са имитирали това, което са виждали при останалите животни и са формирали глутници, отпред с най-силния субект. Впоследствие, отдалечавайки се от животните посредством развиването на разсъдъка си, някои човешки общности са почнали да се ръководят не посредством мощ, а посредством политика.
Разликата сред мощ и политика е фундаментална. При силата тъждество няма: прави се това, което споделя мощният. При политиката, изключително в демократичния ѝ вид, жителите са равни между тях. Никой никого не командва и се прави това, което болшинството се съгласява да прави след всеобща полемика.
За да се случва политика, е нужен избран метод на осъществяване на полемиките. След като никой няма правото да наскърбява или командва никого, на всички се дължи еднообразно почитание. Не е инцидентно, че когато измислят удивителната дума „ цивилизация “, античните римляни я градят върху думата „ civil “. Още тогава тя съдържа в себе си най-малко три смисли. Първо: ситуиране на терена на гражданското, а не на военното или комерсиалното право. Второ: ръководство, учредено върху (равните посред си) цивилни, а не върху неравните между тях военни. Трето: междуличностни връзки, учредени върху учтивостта и положителните нрави.
Какво да чакаме от политик, който залага на бруталното говорене
От тези три смисли на думата „ civil “ произтичат трите правилото, върху които стъпва нашата, „ западната “ цивилизация: върховенството на правото, ръководството на цивилните и учтивостта в общуването сред тях. Всеки, който желае да откри ръководство на силата, би трябвало да унищожи и трите правилото. Най-лесно е да се стартира отзад-напред, с унищожаването на учтивостта. Бруталното говорене унищожава гражданското тъждество, преоформяйки хората на правилото стопанин (псуващ) - плебей (псуван).
Затова още преди две-три десетилетия актуалните популисти започнаха своята война против цивилизацията точно с поход против учтивия изказ в политическата сфера.
Владимир Путин беше пръв. През 1999 година, още като министър председател, той разяснява войната в Чечения по следния метод: „... и в кенефа ще ги смачкаме в последна сметка “. За „ смачкаме “ той употребява „ замочим “, което е извънредно недодялан бандитско-затворнически диалект, необработен в никакъв случай преди този момент в общественото говорене.
В идващите години бруталното другарство се популяризира като пожар. В България през 2005 година Волен Сидеров поема уговорката да „ прочисти “ Народното събрание от „ турци, роми и небългари “. У нас, за разлика от Русия, съумяха да сработят защитните механизми на демокрацията и Сидеров беше наказан за такива речи. В Русия бързо минаха от брутална тирада към брутално ръководство.
Но и из Европа бруталното говорене стартира да се излива от всички радикални кьошета в политиката. Лидерите на Унгария и Полша изсипваха вулгарни прилагателни върху всеки несъгласен с тях, в това число в управлението на Европейски Съюз. Техните крайнодесни имитатори из останалата част на Европа подпяваха в хор. У нас дискурсът на Бойко Борисов сложи нови върхове по циничност и пренебрежение. Не след дълго десетки български политици и държавни чиновници потеглиха по този път: към 2020 година протестиращите жители към този момент бяха описвани като „ планктон “, „ кал “, „ тулупи “, „ стадо “. Заразата стигна и оттатък океана с включването във вакханалията на Доналд Тръмп, който бе на косъм да трансформира американската народна власт в ръководство на силата.
Сееше се безпорядък и съсипия, по този начин щото силата да стане главният регулатор на публичните връзки. Както припомня социологът Едуард Шилс: „... учтивостта (civility) е отношение и метод на деяние, което се пробва да реализира баланс сред сблъскващи се претенции и сблъскващи се ползи “. Разрушаването на учтивостта унищожава опцията за сходен баланс. Оттук насетне конфликтите сред претенции и ползи могат да се решат единствено със мощ - т.е., сред не-равни.
Защо е значимо по какъв начин приказват претендентите за властта
Дългогодишната хибридна война на Путин против политическия език на Европа целеше не на последно място установяването на бруталното говорене като норма, която да докара отпред на обособените страни популисти, сходни на него - такива, които презират „ цивилните “, считат равенството за някаква „ джендърска “ измислица и дават обещание установяването на режим на силата. В последна сметка Путин разчиташе на това, че когато в Европа погине политиката и се откри режим на силата, то той, Путин, ще се окаже по-силен от всички. И ще завладее Европа, започвайки от Украйна.
Не стана по този начин, защото и трите съществени стълба на нашата цивилизация - върховенството на правото, ръководството на цивилните и учтивостта в общуването - устояха на натиска. Онези политици, които въпреки всичко не престават да приказват брутални и вулгарни неща, към този момент отдалеч лъсват като кандидат-насилници и съдружници на Путин.
Задават се избори. Наблюдавайте деликатно претендентите за властта в България. Слушайте приличните, учтивите, спретнатите. Онези, които ръсят обиди, бълват вулгарна тирада и показват разпищоленото държание на бандитски главатари - тях ги избягвайте. Те не са безобидни. Те са бъдещите ви господари. Ще ви одерат, а след това ще ви продадат на Путин за шепа рубли или бутилка газ.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ