Изборният пъзел. Как новородени коалиции и малки партии влияят на вота
Наближава следващ избор за нов парламент и обичайно се следи отлюспване и прегрупиране на партии и техни членове. Какво стои зад политическото препозициониране, може ли да се приказва за така наречен политическо инженерство, за какво вземат участие по-малките партии? Въпроси и отговори за изборите на 2 април.
Обикновено преди парламентарни избори, паралелно с главните политически партии и обединения, се нарояват значително на брой по-малки партии за присъединяване във вота. Раждат се нови обединения, по-стари и по-нови политически лица се прегрупират. Предстоящите четвърти подред предварителни избори на 2 април в България не вършат изключение.
Макар че броят на партиите и обединенията, които се записват за присъединяване в избори, последователно понижава през годините - от 45 през 2013 година до 23 в този момент - появяването на политически формати с съответна непосредствена или дълготрайна цел - или така наречен политически инженеринг, поражда въпроси.
Основните участници на идния избор са добре познати политически субекти - като ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия. За новия избор младата партия " Продължаваме промяната " и одобреното обединяване " Демократична България " се събраха в
Участват появилите се също в последните 2 години партии, стигали до Народното събрание " ИТН " на телевизионния водещ Слави Трифонов и " Български напредък " на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев. В листата е и националистическата и съгласно деянията ѝ евроскептична и определяна като русофилска " Възраждане " .
За вота на 2 април се родиха и две по-неочаквани обединявания - назовават се " Левицата " и " Заедно " . Останалите са по-малки обединения - по-стари и по-нови - общо 14 на брой.
Можем ли да приказваме за така наречен политическо инженерство и какви са задачите на прегрупиранията и присъединяване на партиите с пренебрежимо дребен електорат?
Според политолога и изпълнителен шеф на социологическата организация " Галъп интернешънъл " Първан Симеонов новите политически обединения и обединявания са по-скоро играчи, които се появяват, с цел да оберат углавен избор против огромна партия и не е наложително те да са дребни партии.
“В момента това се прави от Политическа партия и Демократична България, които се съединиха, с цел да да вземат добавка “анти ” ГЕРБ ”, сподели той пред Свободна Европа. По думите му това е надалеч от прецизния политически инженеринг, който е неосъществим в българския политически подтекст.
Политическото инженерство към този момент поставя старания към огромни партииГеновева Петрова
На същото мнение е и социологът Геновева Петрова от организация “Алфа Рисърч ”. Според нея политическият инженеринг също не е обвързван с дребните партии, а " с печеливши на избори партии ".
“От 2001 година насам всеки би могъл да се сети най-малко за един сходен образец ”, сподели тя пред Свободна Европа.
" Политическото инженерство към този момент в доста по-голяма степен поставя старания към огромни партии, които могат да бъдат показани в Народното събрание и за какво не и част от ръководещото болшинство ", сподели тя. По думите ѝ през последните две години " всички имахме опция да се уверим, че това е допустимо. "
Кой взе участие в изборите на 2 април
записва Централната изборна комисия (ЦИК) за присъединяване в четвъртите подред предварителни парламентарни избори - за 49-ото Народно заседание (НС)- които ще се проведат на 2 април .
На предходните избори - на 2 октомври 2022 година, участваха 29 обединения. От тях 7 влязоха в Народното събрание.
Според първите две изследвания на настройките за идните избори - на социологическите организации и, в новото Народно събрание ще влязат 5 + 2 партии.
Това ще са новосформираната коалиция " Продължаваме промяната " (ПП) - " Демократична България " (ДБ), ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " Български напредък " (БВ) и " ИТН " (ИТН), като последните две са към 4-процентната преграда и присъединяване им в 49-ия парламент не е несъмнено.
По думите на Първан Симеонов в някои случаи така наречен дребни партии " смазват, улесняват нещата ". Ако БВ влезе в Народно събрание, " даже с поувяхналата си популярност ", може да има значима роля при сформиране на последващо държавно управление, сподели политологът. По думите му тази групировка би могла да поддържа и държавно управление с демократичен, и държавно управление с закостенял уклон и там няма " някакви идеологически угризения ".
За останалите 16 партии и обединения, съгласно прогнозите, ще гласоподават към 4% от решилите да вземат участие във вота. И в случай че се одобри, че нароилите се съответно преди тези избори " отцепници " или " отлюспени " от партии, някогашни членове и нови обединения, биха " крадяли " от нечий избор, то това биха могли да бъдат две от новосформираните обединения.
За какво се борят новородените обединения?
Извън обединяването на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", за което се говореше и преди предходния парламентарен избор, само че тогава не се случи, и чиято цел и политическа логичност е ясна - обединена проевропейска, прозападна и демократична конкуренция на ГЕРБ за първо място в 49-ия парламент, другите две обединявания са по-различни.
Едната нова коалиция - “Левицата ” , би взела гласове от доминираната от Българска социалистическа партия коалиция " Българска социалистическа партия за България ". Участник в нея - лявоцентристката земеделска партия “Земеделски съюз “Александър Стамболийски ”, е някогашен участник в обединението към Българска социалистическа партия.
Останалите в " Левицата " са лявата АБВ (Алтернатива за българско възраждане), учредена от някогашния президент Георги Първанов и водена от някогашния социалист Румен Петков , “Движение 21 ” на Татяна Дончева и " Изправи се, България " на някогашния омбудсман и депутат от Българска социалистическа партия Мая Манолова . Всички изброени дотук са някогашни фигури от Българска социалистическа партия, а към тях се причислиха и лица на социалистическата партия - прясно изгонени от нея или опозиционери на лидерката ѝ Корнелия Нинова.
Втората - новооснованата коалиция от някогашните депутати от Има Такъв Народ Ива Митева и Любомир Каримански коалиция “Заедно ” , би могла да " открадне " гласове от Има Такъв Народ.
В състава на новото обединяване влизат “Партията на зелените ”, която изповядва идеологията на антикапитализъм и антиглобализъм, лявоцентристката “Социалдемократическа партия ”, както и партиите “Справедлива България обединени родолюбци ” (СБОР) и “Движение на непартийните претенденти " (ДНК).
Според Първан Симеонов " по-важни са не люспенията, а евентуалните обединявания на партии ". По думите му Митева и Каримаски вземат участие независимо и към този момент отвън Има Такъв Народ с концепцията, че имат собствен облик, само че " е мъчно за поверие, че ще създадат огромно достижение ".
По-важни са не люспенията, а евентуалните обединенияПърван Симеонов
Коалицията “Левицата ” разчита на бъдещи процеси в лявото пространство, неговото " накъсване " при " вероятно бъдещо неявяване на Корнелия Нинова (председател на БСП) в дейния вътрешнополитически живот ", сподели още Симеонов.
" А раздробяването от време на време е пътят към окрупняването. Защото раздроби ли се нещо, след това по-лесно, под нова шапка се сплотява ", сподели политологът.
Той позволи, че " под тази шапка " може да е президентът Румен Радев или вицепрезидентът Илияна Йотова.
Симеонов обаче не вижда " харизматични благоприятни условия " в събирането на АБВ, Татяна Дончева и Мая Манолова. По думите му тук не се чакат огромни изненади, само че въпреки всичко не изключва опцията за прикрит избор.
" Може доста хора да споделят, че ще гласоподават за Българска социалистическа партия, пък да гласоподават тъкмо за “Левицата ” предвид на процесите, които се случиха в Българска социалистическа партия в последно време ", сподели Първанов.
В листата на ЦИК за присъединяване на 2 април има още две нови обединения - " ВЪН от Европейски Съюз и НАТО " и " Неутрална България " , които явно ще се състезават за националистически и проруски избор. Политолози и социолози позволяват, че е допустимо да вземат нещо от гласовете за " Възраждане ", класифицирана от разнообразни анализатори и медии като антиевропейска, антизападна и проруска.
Коалицията “Вън от Европейски Съюз и НАТО ” включва пропитите от евроскептицизъм и антизападни настроения партии “България на труда и разсъдъка ” (БТР), “Кой - подготвеност, отговорност и истина ” и “Нация ”.
В обединението “Неутрална България ” влизат разнородни партии: “Атака ” на Волен Сидеров, изповядващата комунизъм и марксизъм-ленинизъм крайнолява “Българска комунистическа партия ” (БКП), сходната “Партия на българските комунисти ” и лявата националистическа “Русофили за възобновление на отечеството ”. Последната бе учредена от глобения от Съединени американски щати по закона " Магнитски " и упрекнат в шпионаж в интерес на Русия Николай Малинов.
" Малките партии ". Преброяване на последователите
Общо 12 са така наречен " дребни партии ", които са регистрирани от ЦИК за идния избор. Отзвук получи " завръщането " на Национална движение „Симеон Втори" - партията, учредена през 2002 година от Симеон Сакскобурготски - която 2 пъти взе участие във властта и след 2009 година " изчезна " от огромната сцена.
" Национална движение „Симеон Втори" да вземем за пример ми се коства, че вземат участие основно с концепцията да се преброят, те отхвърлиха всевъзможни обединения, желаят действително да видят какъв брой тежат, какъв брой костват ", сподели Първан Симеонов.
Той добави, че всяка от дребните партии си прави сметката, че скоро ще има нови избори и " просто желае да знае действителната си тежест, на която да встъпва във взаимоотношения по-нататък ".
Самостоятелно във вота се явява Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално придвижване ( ВМРО-БНД) , групировката с почетен водач Красимир Каракачанов - някогашен вицепремиер и министър на защитата в третия кабинет с министър председател Бойко Борисов, няколко пъти народен представител, а и кандидат-президент. Председател сега е евродепутатът Ангел Джамбазки, а партията е част от Партията на европейските консерватори и реформисти.
Миналата седмица водачът на БВ Стефан Янев сподели, че договаря с Вътрешна македонска революционна организация за взаимно явяване на изборите, което би донесло спомагателни гласове за БВ (на последните избори Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ на различен някогашен вицепремиер - Валери Симеонов - завоюва към 76 000 гласа), само че договарянията се провалиха.
Няколко от явяващите се " дребни " се самоопределят в " националистическия " набор. Една от тях е основаната през 2014 година лявоцентристка партия Българско национално обединяване (БНО). Това е групировката, с чиято регистрация на избори се яви - за първи и финален път през 2021 година, учредената от обвинения предприемач в заточение в Дубай и глобен по " Магнитски " Васил Божков групировка " Българско лято ".
Отново се явява и крайнодясна националистическа партия Български народен съюз „ Нова народна власт “ ( БНС – НД ) на Боян Расате.
За извеждане на България от НАТО и “предоговаряне на участието на в Европейския съюз ” е и Социалистическа партия „ Български път “ , също постоянен и несполучлив участник от 2014 година насам.
В листата на ЦИК е и „ Глас национален “ - центристка партия, основана през 2013 година от музиканта Светослав Витков. При появяването си в началото си извоюва над 1% поддръжка и държавна партийна дотация, по-късно е постоянен участник в избори без нов " пробив ".
Основаната през 2020 година Народна партия „ Истината и единствено истината “ към този момент взе участие на изборите предходната година. Тя се афишира против имунизациите против COVID-19, като през декември 2021 година провежда митинг пред Народното събрание.
Българска социалдемокрация (БСД) е социалдемократическа партия, член на Партията на европейските социалисти и непрекъснат избирателен участник от основаването си. Нейно лице е политикът, някогашен народен представител и учител по стопанска система Александър Томов.
Български съюз за директна народна власт ( БСДД ) е взела участие в последните няколко предварителни парламентарни избори. Тя се самоопределя като изповядваща политическата идеология “директна народна власт ”. На уеб страницата си партията написа, че се стреми към “възстановяването на българския народен блян и довеждане до дъно на делото на Дякона ”.
Участвала в изборите през последните две години е и партия “Правото ” . Тя се самоопределя като “партията на бедните и онеправданите ”, която “поставя преди всичко правата на жителите и върховенството на закона ”. Основана е през 2018 година от Мария Колева, а лозунгът й е “От народа за народа ”.
Консервативно обединяване на десницата ( КОД ) е дясна консервативна партия, учредена през 2019 година от някогашния член на ДСБ и някогашен министър на опазването на здравето във втория кабинет " Борисов " Петър Москов. Идеологията, която следва КОД, включва народен консерватизъм, антикомунизъм и русофобия, десен популизъм. Последното обединяване, в което КОД взе участие, бе с " Републиканци за България " на някогашния вицепремиер и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) е учредена през 2018 година с претенцията, че идеологията й е “на свободата и справедливостта ”, както и патриотизмът.
Кой печели и кой губи от " дребните " обединения
Според Геновева Петрова главните изгоди и загуби от присъединяване на " дребните " партии могли да бъдат само за основателите и основателите на тези партии. По думите ѝ " нищо " не става с гласовете, които отиват при партии, които няма да влязат в идващото Народно събрание.
Гласовете за дребни партии си остават гласове за дребни партииГеновева Петрова
" Тезата, че гласувайки за дребна партия, подкрепяш някоя от огромните, е надълбоко неправилна ", сподели Петрова.
" Единственото нещо, което може да стане с гласовете за дребните партии, които не влязат в Народното събрание, е да останат като гласове за дребни партии ", добави тя.
След като вотът завърши, броенето на гласовете стартира единствено за партиите, минали 4-процентната преграда. Те са и тези, които печелят или губят от съответното систематизиране на гласовете.
" В този смисъл посланието, че когато човек гласоподава за дребна партия, дава гласа си за някоя от огромните, за която не желае да го даде, е надълбоко спекулативно ", сподели социологът.
По думите ѝ не е правилно да се приказваме за дребните партии под общ знаменател, а би трябвало да се поясняват съответно. Защото някои от тях съществуват от дълго време в политическия живот и от дълго време се явяват на избори. Други се явяват един път и по-късно изчезват, трети занапред се появяват и така нататък
Има доста условности, хипотези и благоприятни условия, само че в общия случай, в случай че такива обединения са част от политически инженеринг, задачата е или да се разсейват избрани гласове, или " те да бъдат показани в Народното събрание като дребната групировка, която е нужна на огромните, с цел да бъде образувано вероятно болшинство ".
Факт е, че колкото повече участници има на изборите, толкоз по-голяма е вероятността вотът да се фрагментира, сподели социологът и добави:
" Но, както сочат изборните резултати, когато има мощна фрагментация на вота, тя не е заради дребни партии, а заради фрагментация на огромните ".
Геновева Петрова не мисли, че дребните обединения " са казусът на изхода от политическата рецесия ".
Обикновено преди парламентарни избори, паралелно с главните политически партии и обединения, се нарояват значително на брой по-малки партии за присъединяване във вота. Раждат се нови обединения, по-стари и по-нови политически лица се прегрупират. Предстоящите четвърти подред предварителни избори на 2 април в България не вършат изключение.
Макар че броят на партиите и обединенията, които се записват за присъединяване в избори, последователно понижава през годините - от 45 през 2013 година до 23 в този момент - появяването на политически формати с съответна непосредствена или дълготрайна цел - или така наречен политически инженеринг, поражда въпроси.
Основните участници на идния избор са добре познати политически субекти - като ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия. За новия избор младата партия " Продължаваме промяната " и одобреното обединяване " Демократична България " се събраха в
Участват появилите се също в последните 2 години партии, стигали до Народното събрание " ИТН " на телевизионния водещ Слави Трифонов и " Български напредък " на някогашния длъжностен министър председател Стефан Янев. В листата е и националистическата и съгласно деянията ѝ евроскептична и определяна като русофилска " Възраждане " .
За вота на 2 април се родиха и две по-неочаквани обединявания - назовават се " Левицата " и " Заедно " . Останалите са по-малки обединения - по-стари и по-нови - общо 14 на брой.
Можем ли да приказваме за така наречен политическо инженерство и какви са задачите на прегрупиранията и присъединяване на партиите с пренебрежимо дребен електорат?
Според политолога и изпълнителен шеф на социологическата организация " Галъп интернешънъл " Първан Симеонов новите политически обединения и обединявания са по-скоро играчи, които се появяват, с цел да оберат углавен избор против огромна партия и не е наложително те да са дребни партии.
“В момента това се прави от Политическа партия и Демократична България, които се съединиха, с цел да да вземат добавка “анти ” ГЕРБ ”, сподели той пред Свободна Европа. По думите му това е надалеч от прецизния политически инженеринг, който е неосъществим в българския политически подтекст.
Политическото инженерство към този момент поставя старания към огромни партииГеновева Петрова
На същото мнение е и социологът Геновева Петрова от организация “Алфа Рисърч ”. Според нея политическият инженеринг също не е обвързван с дребните партии, а " с печеливши на избори партии ".
“От 2001 година насам всеки би могъл да се сети най-малко за един сходен образец ”, сподели тя пред Свободна Европа.
" Политическото инженерство към този момент в доста по-голяма степен поставя старания към огромни партии, които могат да бъдат показани в Народното събрание и за какво не и част от ръководещото болшинство ", сподели тя. По думите ѝ през последните две години " всички имахме опция да се уверим, че това е допустимо. "
Кой взе участие в изборите на 2 април
записва Централната изборна комисия (ЦИК) за присъединяване в четвъртите подред предварителни парламентарни избори - за 49-ото Народно заседание (НС)- които ще се проведат на 2 април .
На предходните избори - на 2 октомври 2022 година, участваха 29 обединения. От тях 7 влязоха в Народното събрание.
Според първите две изследвания на настройките за идните избори - на социологическите организации и, в новото Народно събрание ще влязат 5 + 2 партии.
Това ще са новосформираната коалиция " Продължаваме промяната " (ПП) - " Демократична България " (ДБ), ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " Български напредък " (БВ) и " ИТН " (ИТН), като последните две са към 4-процентната преграда и присъединяване им в 49-ия парламент не е несъмнено.
По думите на Първан Симеонов в някои случаи така наречен дребни партии " смазват, улесняват нещата ". Ако БВ влезе в Народно събрание, " даже с поувяхналата си популярност ", може да има значима роля при сформиране на последващо държавно управление, сподели политологът. По думите му тази групировка би могла да поддържа и държавно управление с демократичен, и държавно управление с закостенял уклон и там няма " някакви идеологически угризения ".
За останалите 16 партии и обединения, съгласно прогнозите, ще гласоподават към 4% от решилите да вземат участие във вота. И в случай че се одобри, че нароилите се съответно преди тези избори " отцепници " или " отлюспени " от партии, някогашни членове и нови обединения, биха " крадяли " от нечий избор, то това биха могли да бъдат две от новосформираните обединения.
За какво се борят новородените обединения?
Извън обединяването на " Продължаваме промяната " и " Демократична България ", за което се говореше и преди предходния парламентарен избор, само че тогава не се случи, и чиято цел и политическа логичност е ясна - обединена проевропейска, прозападна и демократична конкуренция на ГЕРБ за първо място в 49-ия парламент, другите две обединявания са по-различни.
Едната нова коалиция - “Левицата ” , би взела гласове от доминираната от Българска социалистическа партия коалиция " Българска социалистическа партия за България ". Участник в нея - лявоцентристката земеделска партия “Земеделски съюз “Александър Стамболийски ”, е някогашен участник в обединението към Българска социалистическа партия.
Останалите в " Левицата " са лявата АБВ (Алтернатива за българско възраждане), учредена от някогашния президент Георги Първанов и водена от някогашния социалист Румен Петков , “Движение 21 ” на Татяна Дончева и " Изправи се, България " на някогашния омбудсман и депутат от Българска социалистическа партия Мая Манолова . Всички изброени дотук са някогашни фигури от Българска социалистическа партия, а към тях се причислиха и лица на социалистическата партия - прясно изгонени от нея или опозиционери на лидерката ѝ Корнелия Нинова.
Втората - новооснованата коалиция от някогашните депутати от Има Такъв Народ Ива Митева и Любомир Каримански коалиция “Заедно ” , би могла да " открадне " гласове от Има Такъв Народ.
В състава на новото обединяване влизат “Партията на зелените ”, която изповядва идеологията на антикапитализъм и антиглобализъм, лявоцентристката “Социалдемократическа партия ”, както и партиите “Справедлива България обединени родолюбци ” (СБОР) и “Движение на непартийните претенденти " (ДНК).
Според Първан Симеонов " по-важни са не люспенията, а евентуалните обединявания на партии ". По думите му Митева и Каримаски вземат участие независимо и към този момент отвън Има Такъв Народ с концепцията, че имат собствен облик, само че " е мъчно за поверие, че ще създадат огромно достижение ".
По-важни са не люспенията, а евентуалните обединенияПърван Симеонов
Коалицията “Левицата ” разчита на бъдещи процеси в лявото пространство, неговото " накъсване " при " вероятно бъдещо неявяване на Корнелия Нинова (председател на БСП) в дейния вътрешнополитически живот ", сподели още Симеонов.
" А раздробяването от време на време е пътят към окрупняването. Защото раздроби ли се нещо, след това по-лесно, под нова шапка се сплотява ", сподели политологът.
Той позволи, че " под тази шапка " може да е президентът Румен Радев или вицепрезидентът Илияна Йотова.
Симеонов обаче не вижда " харизматични благоприятни условия " в събирането на АБВ, Татяна Дончева и Мая Манолова. По думите му тук не се чакат огромни изненади, само че въпреки всичко не изключва опцията за прикрит избор.
" Може доста хора да споделят, че ще гласоподават за Българска социалистическа партия, пък да гласоподават тъкмо за “Левицата ” предвид на процесите, които се случиха в Българска социалистическа партия в последно време ", сподели Първанов.
В листата на ЦИК за присъединяване на 2 април има още две нови обединения - " ВЪН от Европейски Съюз и НАТО " и " Неутрална България " , които явно ще се състезават за националистически и проруски избор. Политолози и социолози позволяват, че е допустимо да вземат нещо от гласовете за " Възраждане ", класифицирана от разнообразни анализатори и медии като антиевропейска, антизападна и проруска.
Коалицията “Вън от Европейски Съюз и НАТО ” включва пропитите от евроскептицизъм и антизападни настроения партии “България на труда и разсъдъка ” (БТР), “Кой - подготвеност, отговорност и истина ” и “Нация ”.
В обединението “Неутрална България ” влизат разнородни партии: “Атака ” на Волен Сидеров, изповядващата комунизъм и марксизъм-ленинизъм крайнолява “Българска комунистическа партия ” (БКП), сходната “Партия на българските комунисти ” и лявата националистическа “Русофили за възобновление на отечеството ”. Последната бе учредена от глобения от Съединени американски щати по закона " Магнитски " и упрекнат в шпионаж в интерес на Русия Николай Малинов.
" Малките партии ". Преброяване на последователите
Общо 12 са така наречен " дребни партии ", които са регистрирани от ЦИК за идния избор. Отзвук получи " завръщането " на Национална движение „Симеон Втори" - партията, учредена през 2002 година от Симеон Сакскобурготски - която 2 пъти взе участие във властта и след 2009 година " изчезна " от огромната сцена.
" Национална движение „Симеон Втори" да вземем за пример ми се коства, че вземат участие основно с концепцията да се преброят, те отхвърлиха всевъзможни обединения, желаят действително да видят какъв брой тежат, какъв брой костват ", сподели Първан Симеонов.
Той добави, че всяка от дребните партии си прави сметката, че скоро ще има нови избори и " просто желае да знае действителната си тежест, на която да встъпва във взаимоотношения по-нататък ".
Самостоятелно във вота се явява Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално придвижване ( ВМРО-БНД) , групировката с почетен водач Красимир Каракачанов - някогашен вицепремиер и министър на защитата в третия кабинет с министър председател Бойко Борисов, няколко пъти народен представител, а и кандидат-президент. Председател сега е евродепутатът Ангел Джамбазки, а партията е част от Партията на европейските консерватори и реформисти.
Миналата седмица водачът на БВ Стефан Янев сподели, че договаря с Вътрешна македонска революционна организация за взаимно явяване на изборите, което би донесло спомагателни гласове за БВ (на последните избори Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ на различен някогашен вицепремиер - Валери Симеонов - завоюва към 76 000 гласа), само че договарянията се провалиха.
Няколко от явяващите се " дребни " се самоопределят в " националистическия " набор. Една от тях е основаната през 2014 година лявоцентристка партия Българско национално обединяване (БНО). Това е групировката, с чиято регистрация на избори се яви - за първи и финален път през 2021 година, учредената от обвинения предприемач в заточение в Дубай и глобен по " Магнитски " Васил Божков групировка " Българско лято ".
Отново се явява и крайнодясна националистическа партия Български народен съюз „ Нова народна власт “ ( БНС – НД ) на Боян Расате.
За извеждане на България от НАТО и “предоговаряне на участието на в Европейския съюз ” е и Социалистическа партия „ Български път “ , също постоянен и несполучлив участник от 2014 година насам.
В листата на ЦИК е и „ Глас национален “ - центристка партия, основана през 2013 година от музиканта Светослав Витков. При появяването си в началото си извоюва над 1% поддръжка и държавна партийна дотация, по-късно е постоянен участник в избори без нов " пробив ".
Основаната през 2020 година Народна партия „ Истината и единствено истината “ към този момент взе участие на изборите предходната година. Тя се афишира против имунизациите против COVID-19, като през декември 2021 година провежда митинг пред Народното събрание.
Българска социалдемокрация (БСД) е социалдемократическа партия, член на Партията на европейските социалисти и непрекъснат избирателен участник от основаването си. Нейно лице е политикът, някогашен народен представител и учител по стопанска система Александър Томов.
Български съюз за директна народна власт ( БСДД ) е взела участие в последните няколко предварителни парламентарни избори. Тя се самоопределя като изповядваща политическата идеология “директна народна власт ”. На уеб страницата си партията написа, че се стреми към “възстановяването на българския народен блян и довеждане до дъно на делото на Дякона ”.
Участвала в изборите през последните две години е и партия “Правото ” . Тя се самоопределя като “партията на бедните и онеправданите ”, която “поставя преди всичко правата на жителите и върховенството на закона ”. Основана е през 2018 година от Мария Колева, а лозунгът й е “От народа за народа ”.
Консервативно обединяване на десницата ( КОД ) е дясна консервативна партия, учредена през 2019 година от някогашния член на ДСБ и някогашен министър на опазването на здравето във втория кабинет " Борисов " Петър Москов. Идеологията, която следва КОД, включва народен консерватизъм, антикомунизъм и русофобия, десен популизъм. Последното обединяване, в което КОД взе участие, бе с " Републиканци за България " на някогашния вицепремиер и зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Партия МИР (Морал, Инициативност, Родолюбие) е учредена през 2018 година с претенцията, че идеологията й е “на свободата и справедливостта ”, както и патриотизмът.
Кой печели и кой губи от " дребните " обединения
Според Геновева Петрова главните изгоди и загуби от присъединяване на " дребните " партии могли да бъдат само за основателите и основателите на тези партии. По думите ѝ " нищо " не става с гласовете, които отиват при партии, които няма да влязат в идващото Народно събрание.
Гласовете за дребни партии си остават гласове за дребни партииГеновева Петрова
" Тезата, че гласувайки за дребна партия, подкрепяш някоя от огромните, е надълбоко неправилна ", сподели Петрова.
" Единственото нещо, което може да стане с гласовете за дребните партии, които не влязат в Народното събрание, е да останат като гласове за дребни партии ", добави тя.
След като вотът завърши, броенето на гласовете стартира единствено за партиите, минали 4-процентната преграда. Те са и тези, които печелят или губят от съответното систематизиране на гласовете.
" В този смисъл посланието, че когато човек гласоподава за дребна партия, дава гласа си за някоя от огромните, за която не желае да го даде, е надълбоко спекулативно ", сподели социологът.
По думите ѝ не е правилно да се приказваме за дребните партии под общ знаменател, а би трябвало да се поясняват съответно. Защото някои от тях съществуват от дълго време в политическия живот и от дълго време се явяват на избори. Други се явяват един път и по-късно изчезват, трети занапред се появяват и така нататък
Има доста условности, хипотези и благоприятни условия, само че в общия случай, в случай че такива обединения са част от политически инженеринг, задачата е или да се разсейват избрани гласове, или " те да бъдат показани в Народното събрание като дребната групировка, която е нужна на огромните, с цел да бъде образувано вероятно болшинство ".
Факт е, че колкото повече участници има на изборите, толкоз по-голяма е вероятността вотът да се фрагментира, сподели социологът и добави:
" Но, както сочат изборните резултати, когато има мощна фрагментация на вота, тя не е заради дребни партии, а заради фрагментация на огромните ".
Геновева Петрова не мисли, че дребните обединения " са казусът на изхода от политическата рецесия ".
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ