Наближава краят на годината, а с това и гласуването за

...
Наближава краят на годината, а с това и гласуването за
Коментари Харесай

Той ли трябва да е футболист на годината?

Наближава краят на годината, а с това и гласуването за футболист №1 на България. Със сигурност публицистите още веднъж ще имат усложнение кой да посочат за победител Така е от 4-5 години, общо взето след времето на Димитър Бербатов.

Без доста преиначаване ще посоча Мартин Камбуров за №1 през 2017 година. С ясни причини. През пролетта нападателят вкара 6 гола и оказа помощ на Локомотив Пловдив да бъде измежду първите шест в класирането. След това се случи най-глупавото нещо, което можеше да измисли Христо Крушарски. Да разреши на Камбуров да напусне „ Лаута “. Въпреки това таранът откри нов кей, в който да потвърди опциите си. Това той го е направил неведнъж, само че към момента намира мотивация да продължава. И означи 7 гола за Берое. Повечето от тях решителни. В рамките единствено на четири мача Камбуров донесе 8 точки на старозагорци – с два гола за успехите с по 1:0 против Верея и Пирин, както и по един гол за равенствата 1:1 против Ботев Пловдив и Дунав.

Мартин Камбуров продължава да написа върхове и остава вечно в историята на българския футбол. В момента той има 196 гола в елита и е на второ място във безконечната реализаторска ранглиста. Толкова попадения са на сметката и на Наско Сираков, а водач е Петър Жеков с 253. Камбуров е пет пъти голмайстор №1 на България (2004, 2005, 2009, 2014, 2016). По този индикатор отстъпва единствено на Петър Жеков, който 6 пъти печели наградата за стрелец №1 на шампионата.

И още нещо – всички голове Камбуров съумя да наниже в случай, че съвсем 7 години не игра в България. Нападателят беше два сезона в Ал-Ахли, две години в Астерас и три години в Далиен (Китай). Поглеждайки към Петър Жеков, нищо не се знаеше, в случай че Камбуров бе останал и играл само в България и в тези седем сезона бе вкарвал приблизително по 8-9 гола. Спокойно можеше да доближи и великия нападател на ЦСКА.

Когато приказваме за Камбуров, е редно да отбележим и не по-малко значим факт – през огромна част от кариерата си той игра за Локомотив (Пловдив) – общо девет сезона. И по-малко за Локомотив София – два сезона, Спартак Плевен и няколко мача за ЦСКА. Всички са наясно, че доста по-лесно се става голмайстор в по-силните и огромни клубове, въпреки че Камбуров уцели мощни интервали и на Локо (Пловдив), с който стана първенец, и на Локо София.

Още нещо значимо за Камбуров – нито един селекционер по този начин и не се престраши да залага на него в националния тим въпреки и в по-напреднала възраст. А Мартин не спираше да бележи. И можеше да помогне доста след 2010 година, когато Димитър Бербатов се отхвърли от националния тим. Но постоянно, когато ставаше въпрос да бъде или да не бъде, пристигаше клишето – „ остарял е, а ние вършим подмладяване “. Така изминаха 6-7 години, в които Камбуров означи 60-70 гола, само че не помириса национална фланелка. Това никога не го прави друго равнище футболист. Всъщност, Мартин е друго равнище от години. Радва феновете на футбола с неостаряващия си апетит за голове и прелестна спортна форма. Той е последният, който остана от оня по-романтичен футбол, други като него към този момент няма...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Източник: blitz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР