Великденски концерт Композиторите и вярата, между земното и небесното във Враца
На26 април във Враца от 19.00ч.в градската концертна зала ще звучи изключителната музика наНиколайРимски-Корсаков – „ Руски Великден: Увертюра на Литургични Теми “, оп. 36и ГабриелФоре – Павана, оп. 50и„ Реквием “.
Блестящите солисти:Кристина Олтеан (сопран), Петър Данаилов (баритон)и Общински хор „ Гена Димитрова “ Плевен, сдиригентДиана Русева,заедно съсСимфониета-Врацапод диригентската палка наИван Илиев, ще ни пренесат с впечатляващата стратегия на концерта „ Композиторите и вярата “ сред Земното и Небесното.
Билетите за изключителното музикално събитие на 26.04 от 19.00ч. в градската концертна зала, към този момент са в продажба в „ Гъбката “ до хотел „ Хемус “.
Николай Римски-Корсаков(1844 – 1908) е съветски композитор, възпитател, диригент, държавник, музикален критик, член на Могъщата петорка-творческо обединяване на композиторите Балакирев, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и Кюи.Увертюратаму „ Руски Великден: Увертюра на Литургични Теми “е уникалнатворбаза съветската симфонична музика.Самият Римски-Корсаков дава подробна характерност на творбата в „ Летопис на моя музикален живот “: „ Много дългото постепенно встъпление на Великденската интродукция на тематика „ Да воскреснет Бог “, редуваща се с църковната тематика „ Ангел вопияше “, ми изглеждаше първоначално като знамение на античния Исай за възкресението на Христос…тръбният церемониален архангелски глас се сменяше със звукопроизвеждането на щастлив, съвсем танцов камбанен звън, сменящ се с четенето на евангелското благовестие.Обиходната тематика „ Христос воскресе “, която съставлява втора тематика на увертюрата, се явяваше измежду тръбния глас и камбанния звън, образувайки също по този начин и тържествено умозаключение. “
Композиторът, органист, пианист и педагог-Габриел Фореесред ярките представители на френската музикална просвета от втората половина на XIX и началото на XX век. Елегантната пиесаПавана, оп. 50е основана в оркестрова версия през 1887 година, като след това композиторътдобавя незабележим хор за акомпанимент на оркестъра.
Реквием, оп. 48, ре минор е една от най-известните и изпълнявани произведения на Габриел Форе. Композиторът работи върху това свое произведение в интервала от 1887 до 1900, като основава три авторски версии. Във Враца, на 26.04 ще чуемвтората (в 7 елементи, 1893), за разбъркан хор и камерен оркестър с добавени 2 фагота, 2 корни и 2 тромпета.Счита се, че повода, подтикнала композитора да сътвори реквием, е загубата на неговите родители, както и на композиторите Лист и Франк, които са му оказвали мощно духовно въздействие. Но самият композитор твърди в свое писмо, че претекстът му е чисто креативен.
Лиризмът и интимността, които носи музиката, въплвъплъщават в тон неговата концепция да пресъздаде от началото до края вярата във безконечния покой
Блестящите солисти:Кристина Олтеан (сопран), Петър Данаилов (баритон)и Общински хор „ Гена Димитрова “ Плевен, сдиригентДиана Русева,заедно съсСимфониета-Врацапод диригентската палка наИван Илиев, ще ни пренесат с впечатляващата стратегия на концерта „ Композиторите и вярата “ сред Земното и Небесното.
Билетите за изключителното музикално събитие на 26.04 от 19.00ч. в градската концертна зала, към този момент са в продажба в „ Гъбката “ до хотел „ Хемус “.
Николай Римски-Корсаков(1844 – 1908) е съветски композитор, възпитател, диригент, държавник, музикален критик, член на Могъщата петорка-творческо обединяване на композиторите Балакирев, Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков и Кюи.Увертюратаму „ Руски Великден: Увертюра на Литургични Теми “е уникалнатворбаза съветската симфонична музика.Самият Римски-Корсаков дава подробна характерност на творбата в „ Летопис на моя музикален живот “: „ Много дългото постепенно встъпление на Великденската интродукция на тематика „ Да воскреснет Бог “, редуваща се с църковната тематика „ Ангел вопияше “, ми изглеждаше първоначално като знамение на античния Исай за възкресението на Христос…тръбният церемониален архангелски глас се сменяше със звукопроизвеждането на щастлив, съвсем танцов камбанен звън, сменящ се с четенето на евангелското благовестие.Обиходната тематика „ Христос воскресе “, която съставлява втора тематика на увертюрата, се явяваше измежду тръбния глас и камбанния звън, образувайки също по този начин и тържествено умозаключение. “
Композиторът, органист, пианист и педагог-Габриел Фореесред ярките представители на френската музикална просвета от втората половина на XIX и началото на XX век. Елегантната пиесаПавана, оп. 50е основана в оркестрова версия през 1887 година, като след това композиторътдобавя незабележим хор за акомпанимент на оркестъра.
Реквием, оп. 48, ре минор е една от най-известните и изпълнявани произведения на Габриел Форе. Композиторът работи върху това свое произведение в интервала от 1887 до 1900, като основава три авторски версии. Във Враца, на 26.04 ще чуемвтората (в 7 елементи, 1893), за разбъркан хор и камерен оркестър с добавени 2 фагота, 2 корни и 2 тромпета.Счита се, че повода, подтикнала композитора да сътвори реквием, е загубата на неговите родители, както и на композиторите Лист и Франк, които са му оказвали мощно духовно въздействие. Но самият композитор твърди в свое писмо, че претекстът му е чисто креативен.
Лиризмът и интимността, които носи музиката, въплвъплъщават в тон неговата концепция да пресъздаде от началото до края вярата във безконечния покой
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ