На24 юни честваме един необикновен празник – Еньовден. Няколко години

На24 юни честваме един невероятен празник – Еньовден. Няколко години преди новата епоха е роден Св. Йоан Предтеча – индивидът, предсказал идването на месията. Именно на него е отдаден и празникът, който по българските земи е прочут като Еньовден. Традициите, които виждаме на този ден, са извънредно забавни. Макар да са отдадени на този по този начин значим за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои откриватели честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съответствува с лятното слънцестоене, по тази причина в доста от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските нации постоянно кладат огън, който след това прескачат. Друга легенда споделя, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, надали не чародейна мощ.

Старите българи помнят приказките на своите предшественици. Те им разказвали, че който види по какъв начин слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното величие правила водата лековита, а в утринната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората имат вяра и в друго – че на Еньовден не би трябвало да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари оня, който вместо да го почете, отиде да работи. По този метод в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и митове от от дълго време отминали времена, които са пренесени от езически времена и са изменени в чест на новата християнска вяра. Това надалеч не е единствения празник, който балканския народ празнува по необикновен метод.

Магичната мощ на билките продължава да не се подценява. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце с цел да берат растенията, с цел да вършат с тях вълшебни цярове. Въпреки именития и магичен темперамент на тези предания, доста хора не престават да практикуват брането на сутринта на Еньовден. Известен е и ритуалът Еньова буля, когато дамите в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му поставят алено покривало. Понасят го измежду нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че по този начин молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща у дома при майка си.

На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това би трябвало да стане при цялостна тишина, а водата назовават „ мълчана “. Тя придобива свърхестествена мощ, която обаче ще изчезне, в случай че някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго вярване. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне наследник пламък и всеки може да го откри. Всичко това, несъмнено, е част от националния фолклор. Денят 24 юни продължава да се празнува с сходни мистични и забавни традиции, които постоянно озадачават незапознатите или чужденците. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите епохи на развиване и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите резервират своята мистична хубост и вероятно вечно ще живеят по прелестните земи на майка България. Още един път, цветущ празник, българи!