Шарков: Здравният сектор носи стопанска полза и не трябва да бъде третиран като социална система
На здравния бранш би трябвало да се гледа като на подобен, в който се влага и надлежно извлича стопанска изгода, вместо да бъде третиран като обществена система. Това сподели здравният икономист Аркади Шарков по време на конференцията „ Чрез персонализирани стратегии към дългоденствие и здравословно остаряване “, проведена от Preventica и ADVANTAGE AUSTRIA / Австрийско посолство - Търговски отдел, която се състоя през днешния ден.
„ Всеки „ мъдро “ вложен спомагателен $ в българското опазване на здравето може да донесе възвръщаемост от 3,4 $ посредством по-голяма и по-здрава работна мощ, по-малката потребност за грижи при най-възрастните и нарасналата работливост на хора, които през днешния ден се отнасят към пенсионната възраст. Такава инвестиция може да донесе 37% спад в общото равнище на заболеваемост в България, което се транслира в спомагателни 9% Брутният вътрешен продукт през 2040 година или 7,2 милиарда американски $ за двадесетгодишен интервал “, сподели още Шарков.
По думите му този модел ще докара до унищожаване на 86% от чревните, 67% от респираторните болести, 75% от полово излъчените заболявания, 61% от родилните проблеми и 57% от питателните разстройства до 2040 година
Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дългоденствие към Институт по молекулярна биология на Българска академия на науките, съобщи, че едвам 20% от факторите, които управляват стареенето, са генетични. Останалите 80% зависят от метода ни на живот.
„ Стареенето зависи от метода на живот и навременната профилактика и предварителна защита на болесттите. Перспективите в предварителната защита на здравето включват мултидисциплинарен метод и развиване на технологиите, по-добро схващане на факторите, влияещи върху развиването на заболяванията, и създаването на персонализирани нови диагностични и лечебни тактики “, сподели тя.
Проф. Георгиева се спря и на демографската рецесия, като акцентира, че застаряването на популацията поражда провокации пред пенсионните системи и опазването на здравето. Свързва се с проявяване на съществени хронични незаразни болести.
„ Около 10% в Европа и 8% в България от хората над 65 години страдат от невродегенеративни болести (деменция, Алцхаймер, Паркинсон). Сърдечносъдовите болести са водеща причина за смъртност при възрастните както у нас, по този начин и в Европа. Остеопорозата визира към 27.5 млн. души в Европа и 1 млн. души в България, а честотата на онкологичните болести нараства с възрастта, като 60% от случаите са при хора над 65 години “, сподели тя.
„ Стареенето зависи от метода на живот и навременната профилактика и предварителна защита на биологичното остаряване и обвързваните с него болесттите. То е предотвратимо посредством повишение на здравната просвета, използване на мултидисциплинарен метод, основан на съвременни технологии за надзор на факторите, влияещи върху развиването на заболяванията и създаване на персонализирани нови диагностични и лечебни тактики за предварителна защита “, сподели още проф. Георгиева.
Управляващият шеф на Preventica, медицински съветник и бизнес дивелъпър Томак Новотни сподели, че концепцията и използването на персонализирани превантивни стратегии е забележителна стъпка, осъществена напред в опазването на здравето.
Превенцията усъвършенства здравните резултати и понижаване на разноските в здравната система посредством ранно разкриване на болесттите.
По думите му предварителната защита на здравето включва мултидисциплинарен метод и развиване на технологиите, по-добро схващане на факторите, влияещи върху развиването на заболяванията, и създаването на персонализирани здравни рекомендации и профилактични стратегии.
Снимка: Лилия Йотова
„ Всеки „ мъдро “ вложен спомагателен $ в българското опазване на здравето може да донесе възвръщаемост от 3,4 $ посредством по-голяма и по-здрава работна мощ, по-малката потребност за грижи при най-възрастните и нарасналата работливост на хора, които през днешния ден се отнасят към пенсионната възраст. Такава инвестиция може да донесе 37% спад в общото равнище на заболеваемост в България, което се транслира в спомагателни 9% Брутният вътрешен продукт през 2040 година или 7,2 милиарда американски $ за двадесетгодишен интервал “, сподели още Шарков.
По думите му този модел ще докара до унищожаване на 86% от чревните, 67% от респираторните болести, 75% от полово излъчените заболявания, 61% от родилните проблеми и 57% от питателните разстройства до 2040 година
Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дългоденствие към Институт по молекулярна биология на Българска академия на науките, съобщи, че едвам 20% от факторите, които управляват стареенето, са генетични. Останалите 80% зависят от метода ни на живот.
„ Стареенето зависи от метода на живот и навременната профилактика и предварителна защита на болесттите. Перспективите в предварителната защита на здравето включват мултидисциплинарен метод и развиване на технологиите, по-добро схващане на факторите, влияещи върху развиването на заболяванията, и създаването на персонализирани нови диагностични и лечебни тактики “, сподели тя.
Проф. Георгиева се спря и на демографската рецесия, като акцентира, че застаряването на популацията поражда провокации пред пенсионните системи и опазването на здравето. Свързва се с проявяване на съществени хронични незаразни болести.
„ Около 10% в Европа и 8% в България от хората над 65 години страдат от невродегенеративни болести (деменция, Алцхаймер, Паркинсон). Сърдечносъдовите болести са водеща причина за смъртност при възрастните както у нас, по този начин и в Европа. Остеопорозата визира към 27.5 млн. души в Европа и 1 млн. души в България, а честотата на онкологичните болести нараства с възрастта, като 60% от случаите са при хора над 65 години “, сподели тя.
„ Стареенето зависи от метода на живот и навременната профилактика и предварителна защита на биологичното остаряване и обвързваните с него болесттите. То е предотвратимо посредством повишение на здравната просвета, използване на мултидисциплинарен метод, основан на съвременни технологии за надзор на факторите, влияещи върху развиването на заболяванията и създаване на персонализирани нови диагностични и лечебни тактики за предварителна защита “, сподели още проф. Георгиева.
Управляващият шеф на Preventica, медицински съветник и бизнес дивелъпър Томак Новотни сподели, че концепцията и използването на персонализирани превантивни стратегии е забележителна стъпка, осъществена напред в опазването на здравето.
Превенцията усъвършенства здравните резултати и понижаване на разноските в здравната система посредством ранно разкриване на болесттите.
По думите му предварителната защита на здравето включва мултидисциплинарен метод и развиване на технологиите, по-добро схващане на факторите, влияещи върху развиването на заболяванията, и създаването на персонализирани здравни рекомендации и профилактични стратегии.
Снимка: Лилия Йотова
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ