Спортни хроники: Уреден мач е имало даже между Ливърпул и Юнайтед, но виновниците се реваншират във войната
На Западния фронт точно на Коледа през 1914 година гърмежите ненадейно утихват.
Първата международна война тече към този момент от няколко месеца, само че е време за пауза: германците стартират да украсяват към окопите си, британците също. От двете страни се чуват песни и нощта е празнична, доколкото може да е такава в сходна конюнктура.
Кадър, увековечил величието на футбола в съдбоносно време от човешката история.
Малко повече от 3 месеца след мача на фронта, Англия става очевидец на още едно ненадейно футболно помирение: само че този път в напълно друг подтекст.
По подигравка на ориста е Разпети петък, а противник на Манчестър Юнайтед е… Ливърпул.
След експлоадирането на войната е ясно, че шампионата няма по какъв начин да се доиграе по график. Въпреки обвиняванията, че са антипатриоти и циници, от Футболната асоциация вземат решение, че шампионатът би трябвало да приключи и изготвят стратегия до последния кръг.
От федерацията се оправдават, че мачовете ще оказват помощ на хората да се разсеят от мислите за войната и ще разведрят всекидневието им.
Много от футболистите са поели към фронта и от Асоциацията разрешават на играчите да гастролират и в други тимове, с цел да могат да се събират нужните двайсет и двама за всеки мач.
„ стартира “ още в манчестърския пъб „ Кучето и яребицата “, където футболисти на двата отбора се срещат, с цел да уточнят детайлите. От страната на Ливърпул са капитанът и някогашен състезател на Юнайтед Джеки Шелдън (който по-късно е приет за основател на измамата), Томас Феърфул, Боб Парсъл и Том Милър. Домакините пък са представлявани от Санди Търнбул, Инок Уест и Артър Уоли.
Клубът е в жестока рецесия след напускането на Ърнест Мангнъл – единственият ментор в историята, водил и двата манчестърски тима и оставил голям отпечатък с работата си. Уникалният му принос за Юнайтед е обвързван със завръщането на отбора в елита през 1906-а и историческата му първа купа, а също по този начин Мангнъл е един от уредниците на плана за строителството на „ Олд Трафорд “. Но през 1912-а отива в Сити и пропадането на клуба е също толкоз стремително, колкото и възходът му по времето на Ърнест.
Ливърпул от своя страна е средняк, който макар двете трофеи от първото десетилетие на ХХ век, по това време е надалеч от грандовете. В допълнение, мениджърът на Том Уотсън е с разтърсено здраве и умира единствено месец след въпросния Великден, на 56.
Двата клуба от прилежащи градове имат едвам десетина сезона дружно в най-горния ешелон и за ненавист сред тях и дума не може да става.
На дъждовния 2 април преди повече от 103 години стадионът е цялостен, а феновете на домакините, разумно, са много повече. Те обаче не хранят огромни очаквания предвид на слабата форма на своите. Противно на логиката Юнайтед печели с 2:0 с две попадения на Джордж Андерсън. Но най-странното в срещата е не толкоз резултатът, колкото държанието на играчите на двата тима.
При 1:0 Патрик О`Конъл пропуща дузпа за домакините, само че се смее след пропуща си: „ Спокойно, ще вкараме още “. През второто полувреме Юнайтед в действителност вкарва втори гол, след който играчите стартират да се разхождат по терена. От трибуните недоволстват и освиркват футболистите, а треньорът на домакините Джак Робсън напуща стадиона към четвърт час преди края на мача.
На терена обаче има и футболисти, които не знаят за ангажимента, а в последните минути Фред Пегнъм от Ливърпул едвам не докарва инфаркт на заговорниците, откакто топката разтриса напречната греда след мощен негов шут.
Букитата обаче осъзнават какво се е случило и афишират премия от 50 паунда (доста солидна по това време сума) за оня, който даде достоверна информация за странния мач. Пресата също се включва в абсурда и откакто се подвига голям звук към него, от ФА нямат различен вид, с изключение на да стартират публично следствие. Сформирани са проверяваща и дисциплинарна комисия, които интензивно се залавят със случая.
Фред Пегнъм и голмайсторът Джордж Андерсън свидетелстват против съотборниците си, а именитият футболист на Юнайтед Бил Мередит, една от първите суперзвезди в страната, споделя: „ Много необичайно, че не ми подаваха въобще. Даже и в случаите, в които бях в идеална позиция “.
Така Шелдън, Феърфул, Пърсел, Милър, Търнбул, Уест и Уоли са изхвърлени доживот.
По-късно от ФА измислят по какъв начин виновниците могат да се реваншират – и оферират да анулират наказванията им, в случай че те се причислят към английската войска и отидат на фронта.
От Асоциацията удостоверяват, че ангажимента е сред играчи и клубовете не са глобени.
Победата пък разрешава на Юнайтед да резервира мястото си в елита, откакто отборът изпреварва Челси единствено с една точка. Но лондончани вадят шанс, защото преди възобновяването на шампионата през сезон 1919/20, от федерацията уголемяват формата на Първа дивизия от 20 на 22 тима и „ сините “ също остават в най-горния ешелон.
В началото на 20-те години Ливърпул става два пъти първенец на Англия, а упадъкът на Юнайтед продължава и след подписването на Версайския кротичък контракт.
През 1922 година отборът изпада във Втора дивизия и се мъчи чак до появяването на Мат Бъзби, който стартира революцията си на „ Олд Трафорд “ след Втората международна война.
