Мистерията на кромлеха край Долни Главанак - българският Стоунхендж
На юг от кромлеха са ситуирани и две по-малки уреди от подредени в кръг камъни. И в двете са разкрити следи от детски погребения
В миситичните Източни Родопи, близо до село Долни Главанак, община Маджарово, се намира загадъчен каменен кръг, постоянно именуван българският Стоунхендж. Това е единственият прочут непокътнат кромлех в България - мегалитно оборудване с ритуално значение, което разкрива антични вярвания и обреди. Със своята естествена хубост и историческа полезност, този обект е неповторим монумент, привличащ вниманието на учени, историци и фенове на мистиката.
Кромлехите са мегалитни структури с паметно предопределение, сходни на долмени и менхири. Терминът " кромлех " произлиза от бретонския език (crom - кръг, lech - камък) и се употребява за каменни кръгове в Западна Европа. Те се състоят от огромни каменни блокове, подредени в кръг или няколко концентрични кръга, от време на време с диаметър до 100 метра. Най-известният образец е Стоунхендж в Южна Англия.
Кромлехът край Долни Главанак датира от втората фаза на Ранножелязната ера (VIII-VII в. пр.н.е.).
Съоръжението е намерено през 1998 година от археологически екип, с началник доктор Георги Нехризов от Археологическия институт с музей при Българска академия на науките, проучващ територията на Община Маджарово.
Снимка: ancientbulgaria.bg
Древният обект съставлява паметно оборудване от отвесни пирамидално завършени каменни блокове, описващи окръжност с вътрешен диаметър 10 м. Запазени са 9 блока, три са паднали покрай мястото, което са заемали, още два или три липсват. Блоковете са сложени напряко върху скалата, без да са завършени специфични места за побиването им. Стабилни са поради подобаващата си форма, а някои от тях са били укрепени с по-малки камъни. Средната широчина на каменните блокове е 1 м, дебелината 0,5 м, а височината 1,20 - 1,50 м. Отстоят един от различен на почти равни дистанции от към 90 см.
В по този начин ограденото свещено пространство са били провеждани ритуалните работи, съгласно археолозите, като право да влизат в него и да правят ритуали са имали единствено жреците, написа списание .
При изследването на археологическия обект са открити свидетелства на осъществяваните тук обредни дейности, измежду които елементи от глинени съдове, парчета мазилка и железни предмети, съсредоточени основно към каменните блокове.
Култовото съоръжение е функционирало през дълъг интервал от време. Тук са се правили религиозни обреди и през Късножелязната ера (V - І век пр.н.е.). Единични находки демонстрират, че мястото е било почитано и през Средновековието.
На юг от кромлеха са ситуирани и две по-малки уреди от подредени в кръг камъни. И в двете са разкрити следи от детски погребения, осъществени посредством трупоизгаряне.
Снимка: ancientbulgaria.bg
Кромлехът при Долни Главанак има статут на археологически монумент с национално значение и е предпазен от закона.
У нас са известни още два каменни кръга (кромлеха), които са в неприятно положение - това са кромлехът под Чолакова могила при с. Старо Железаре, Община Хисаря, и в праисторическия паметен комплекс Харман кая в Източните Родопи.
В миситичните Източни Родопи, близо до село Долни Главанак, община Маджарово, се намира загадъчен каменен кръг, постоянно именуван българският Стоунхендж. Това е единственият прочут непокътнат кромлех в България - мегалитно оборудване с ритуално значение, което разкрива антични вярвания и обреди. Със своята естествена хубост и историческа полезност, този обект е неповторим монумент, привличащ вниманието на учени, историци и фенове на мистиката.
Кромлехите са мегалитни структури с паметно предопределение, сходни на долмени и менхири. Терминът " кромлех " произлиза от бретонския език (crom - кръг, lech - камък) и се употребява за каменни кръгове в Западна Европа. Те се състоят от огромни каменни блокове, подредени в кръг или няколко концентрични кръга, от време на време с диаметър до 100 метра. Най-известният образец е Стоунхендж в Южна Англия.
Кромлехът край Долни Главанак датира от втората фаза на Ранножелязната ера (VIII-VII в. пр.н.е.).
Съоръжението е намерено през 1998 година от археологически екип, с началник доктор Георги Нехризов от Археологическия институт с музей при Българска академия на науките, проучващ територията на Община Маджарово.
Снимка: ancientbulgaria.bg Древният обект съставлява паметно оборудване от отвесни пирамидално завършени каменни блокове, описващи окръжност с вътрешен диаметър 10 м. Запазени са 9 блока, три са паднали покрай мястото, което са заемали, още два или три липсват. Блоковете са сложени напряко върху скалата, без да са завършени специфични места за побиването им. Стабилни са поради подобаващата си форма, а някои от тях са били укрепени с по-малки камъни. Средната широчина на каменните блокове е 1 м, дебелината 0,5 м, а височината 1,20 - 1,50 м. Отстоят един от различен на почти равни дистанции от към 90 см.
В по този начин ограденото свещено пространство са били провеждани ритуалните работи, съгласно археолозите, като право да влизат в него и да правят ритуали са имали единствено жреците, написа списание .
При изследването на археологическия обект са открити свидетелства на осъществяваните тук обредни дейности, измежду които елементи от глинени съдове, парчета мазилка и железни предмети, съсредоточени основно към каменните блокове.
Култовото съоръжение е функционирало през дълъг интервал от време. Тук са се правили религиозни обреди и през Късножелязната ера (V - І век пр.н.е.). Единични находки демонстрират, че мястото е било почитано и през Средновековието.
На юг от кромлеха са ситуирани и две по-малки уреди от подредени в кръг камъни. И в двете са разкрити следи от детски погребения, осъществени посредством трупоизгаряне.
Снимка: ancientbulgaria.bg Кромлехът при Долни Главанак има статут на археологически монумент с национално значение и е предпазен от закона.
У нас са известни още два каменни кръга (кромлеха), които са в неприятно положение - това са кромлехът под Чолакова могила при с. Старо Железаре, Община Хисаря, и в праисторическия паметен комплекс Харман кая в Източните Родопи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ