Словото като песен, като стих и като книга
На втория ден на новата година гостуваме на едно своеобразно семейство от Врачанско – бабата е прочут читалищен деятел. Освен това през днешния ден Веселка Янкова е рожденичка – навършва 92 години.
Гледайте кино лентата на Гергана Венкова „ Огнища на общението “ в bTV Репортерите след централната емисия вестиСинът ѝ Иван Христов е самообразован реставратор на редки книги, а внукът, който е единствено на четири, знае наизуст Вазови стихотворения. Рожденичката Веселка Янкова е възпитател, създател и дълготраен началник на женския национален хор в село Дърманци.
Има и основана дарителска акция„ 57 години съм го управлявала без нито една стотинка. Съхранило ме е трудолюбието и любовта към хората “, споделя Веселка Янкова. Споделя още, че ѝ липсва сцената, само че въпреки тялото да изнемогва, душата пее и на 92.
Внукът ѝ Васил, който е дълго чакан, рецитира като същински актьор Вазовото „ Аз съм българче “, а е единствено на четири.
Бащата на момчето пък вдъхва нов живот на старите книги в дребното си ателие.
„ Аз имам към 35 първи издания на Иван Вазов, което е същинско благосъстояние. Самият той е може би българинът, за който в никакъв случай нищо няма написано неприятно и казано. Това е „ Майска китка “ – 1880 година “, прецизира Иван Христов.
Безспорните престижи да не са единствено в предишното и пожарите върху международната рогозка да утихнат – това си пожелават в дома на рожденичката за 2024 година
„ Да е мирна новата година, дано да е плодородна, да са цялостни хамбарите, самун да има и дом за всички “, пожелава старата жена. А най-съкровената бабина фантазия е да види внука възпитаник.
Как стартира разказът на писателя Георги Бърдаров за 2024 година – гледайте във видеото: