На всички ни се е случвало да се обадим някъде

На всички ни се е случвало да се обадим някъде по администрациите и услугите и да ни оставят да чакаме на фона на най-противната музика в историята на човечеството. Това очакване в никакъв случай не е прелестно, само че може да е потребно да знаем за какво музиката провокира такива отрицателни страсти.

„ Тази присъща музика е на процедура звукова репрезентация на времето, което се прекарва без помощ “, споделя доктор Лий ВанХандел, доцент по доктрина на музиката и музикално знание в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада. „ За индивида тя е маркер за времето, което минава, без да има прогрес във връзка с задачата му. Така че, в прочут смисъл, тя прави привидната загуба на време по-ярка, което може да усили фрустрацията и разочарованието му. “

Колкото и да ни разстройва, тя може да е належащо зло. Представете си, че чакате известно време и нямате никаква музика, а единствено звукова празнина. Проблемът с „ тихото очакване “, които са постоянно срещани в първите дни откакто се появява софтуерната опция за задържане на диалозите по телефона, е, че хората след време не знаят дали някой изобщо към момента е на линията и просто затварят.

Но през 1962 година притежателят на фабриката Алфред Леви подава поръчка за патент в Съединени американски щати за „ Програмна система за задържане на телефонни диалози “, която дава метод да се задържи обаждащият се на линията, до момента в който чака да бъде обслужен. Той изяснява: „ Целта на актуалното откритие е да се обезпечи система от описания темперамент, която при задействане на инструмента за задържане, да вземем за пример клавиш или бутон, ще свърже входящото повикване с източник на програмен материал, да вземем за пример музика. “ Концепцията се постанова и тихите арестувания остават в предишното, като са сменени с музика, която единствено леко усъвършенства прекарването на обаждащия се.

По-късно фирмите осъзнават, че могат да запълнят част от времето за задържане на клиенти с брандирани известия или реклами, вместо единствено с музика. Това всъщност е безвъзмезден маркетинг за тях.

Много компании нямат различен избор, с изключение на да държат клиентите си на изчакване в избран миг от телефонното позвъняване. Изборът на подобаваща музика за задържане е комплицирано решение за тях като един от най-важните фактори е жанрът ѝ. „ Не мисля, че има един-единствен род, който би направил чакането на всички по-приятно “, споделя ВанХандел. „ Какъвто и род да изберат компаниите, някои хора ще го харесат, а други ще го намразят. “ Това може би е повода, заради която фирмите избират музика в общо взето неангажиращи жанрове като класика или равномерен джаз – модерна и лесна за слушане музика.

Има и спомагателен фактор, обвързван с авторските права – които могат да бъдат доста скъпи – по тази причина хората са склонни да се извърнат към компании като Mood Media, които са профилирани в основаването на истинска музика за дребни компании.

Продължителността на музикалния цикъл също въздейства върху прага на самообладание на обаждащия се. При къси изчаквания циклите могат да бъдат по-кратки и на къси интервали; при по-дълги, циклите би трябвало да бъдат по-дълги. Повторенията в музиката могат да бъдат неприятни и досадни и да доведат до увеличение на фрустрацията. „ Човешките същества харесват салдото сред повтаряне и оригиналност във всяка среда, в това число и в музиката. “, споделя ВанХандел. „ Ако има единствено 30-секунден цикъл на музика, преустановяван от ротация на едно или две известия, реклами или плъгини за компанията, с която се пробвате да се свържете, това може да стане доста уморително; няма оригиналност, а единствено повтаряне. “ Това притегля вниманието на обаждащия се към миналото време, като го кара да осъзнае какъв брой дълго е чакал, с цел да се свърже с различен човек от другата страна.

Качеството на звука също е от голяма важност. В днешно време хората са привикнали с явен и компактен звук; по тази причина зверското пръщене, който ти пускат някои компании, без значение от типа на музиката, е изключително разочароващо. „ Мисля, че всичко, което усилва болката от чакането… несъмнено може да има значение. И мозъкът ни, и слуховата ни система би трябвало да работят по-усилено, с цел да обработят звуците, когато те са с ниско качество. “