Великите любовни истории на ХХ век: Лора Каравелова и Пейо Яворов – любов, която погубва
На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.
Това е историята на една обречена, трагична и извънредно комплицирана обич, която, въпреки че ражда литературни шедьоври. Това е историята на Яворов и Лора, чиято обич е коктейл от пристрастеност, ревнивост и рискови мисли, а специфичната съставна част в него се споделя Мина.
Лора Каравелова е едвам 27-годишна, когато трагично лишава живота си.
За любовната история сред нея и поета Пейо Яворов се приказва и до през днешния ден и е ясно, че повода за гибелта и на двамата е точно тяхната пламенна обич, граничеща с полуда.
На 21 август 1906 година Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова, щерка на видния политик Петко Каравелов, който с изключение на, че е брат на писателя Любен Каравелов, е бил и четири пъти министър-председател на България. Запознанството сред двамата се реализира по време на излет в Драгалевския манастир и макар че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия другар Петко Тодоров – Мина, откривателите на символиста са безапелационни, че създателят е мощно притеглен от Лора още от тази първа среща. Лора Каравелова е млада, красива и добре образована. Тя учи в чужбина – първо в католическия интернат " Нотър Дам дьо Сион " в Париж, а по-късно в Антверпен, Белгия. Пребиваването и отвън България я среща със западните полезности и изостря свободния ѝ дух. Според доста от съвременниците на Лора обаче животът отвън рамките на родината поражда у нея и разкрепостено държание, което при прибирането ѝ вкъщи се сблъсква с към момента патриархалното в по-голямата си част българско общество.
Тя също му е метнала око, само че изначало връзките им не търпят никакво развиване – първо, тъй като поетът още е влюбен в Мина и второ, тъй като майката на Лора въобще не мисли, че е добра партия на щерка й. Причината да не го харесва е най-много грозотата му (ето отново!), която изключително се набива на очи на фона на свежата и привлекателна осанка на едно 19-годишно момиче. Екатерина Каравелова намира по- “свестен” и обичайно изглеждащ мъж на щерка си в лицето на лекар Иван Дянков. Обаче Лора, каквато е индивидуалистка и не признава тесногръдите български нрави, признава пред своя другарка, че не го обича, тъй като двамата нямат нищо, което да ги свързва. Логично бракът им завършва през юни 1912 година
Понеже разводът е станал по нейна виновност, църковният съд й постанова двугодишно безбрачие.Това какъв брой е разкрепостена за времето си Лора потвърждава като се омъжва за Яворов макар показания й от църквата червен картон.
463 дни и нощи - тъкмо толкоз трае бракът сред Лора Каравелова и Пейо Яворов. Венчават се на 19 септември 1912 година Веднага след церемонията вместо да потеглят на меден месец, Яворов отпътува за Македония. Колкото и парадоксално да звучи, най-щастливи от тези 463 дни са тъкмо дните, през които Яворов е в Македония по революционен бизнес. Писмата, които съпрузите си разменят, са изпълнени с повече обич и фамилиарност, в сравнение с тези в последвалото им физическо общуване. Той я назовава “мила женице” и я целува “хиляди пъти”, а тя му отвръща с “мой благи, скъпий, единствений”. Докато Лора чака с неспокойствие брачният партньор й да се завърне, също като една грижвона птичка стъкмява фамилното гнездо, обзавеждайки със усърдие и усет жилището им на “Раковски” 126. В дните на очакване тя не мечтае за нищо друго с изключение на да се грижи за Пейо и да остареят дружно.
Какво обаче не е наред, когато се събират още веднъж? Причината за непрекъснатите кавги в отвън епистоларните им връзки е чудовищната по размери ревнивост на Лора, която се демонстрира и при най-малкия мотив. В един подобен “повод” се трансформира госпожа Дора Кондова, брачна половинка на писателя Михаил Кремен, която неведнъж си разрешава намерено да флиртува с Пейо. Лора, несъмнено, не желае и да чуе, че “не е това, което изглежда” и при следващия скандал взима пищова на мъжа си и се прострелва в гърдите. Денят е 29 ноември 1913.
Символистът пък пробва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасяващ от вероятността да живее без обичаната си. Кървавата драма в Яворови " подпалва " столицата. Благодарение на пресата множеството софиянци са уверени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Приятелите му отхвърлят тази версия. Междувременно поетът е освен жигосан от обществото, само че и прогресивно ослепява в резултат на несполучливия му опит да постави завършек на живота си. Срещу Яворов стартира срамно дело за ликвидиране и макар множеството доказателства за невинността му той е приет за отговорен. Това в композиция с ослепяването му изцяло отчайват поетът. Загубата на вяра и предпочитание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров: " Ти знаеш ли, че през днешния ден паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И би трябвало да е било занимателна картина за минувачите: виждам ги по какъв начин се хилят... Нищо не очаквам! Ти единствено кажи искаш ли да ми окажеш помощ да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да простирам ръка за лепта от публиката, която излиза от зрелище. Аз отново те апелирам: дай ми от твоите най-сигурни средства - да свърша със себе си... Не, не, ти не разбираш. Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си единствено в случай че се убедя, че ме чака цялостно ослепяване. "
Докато тече срамното дело, Яворов затъва от ден на ден в безпаричие и обезсърчение. Предприема пътешестване до Виена, задачата на което е да се лекува при тамошните очни доктор. Но без резултат. За разлика от зрението му, което последователно изчезва напълно, публичната ненавист към “поета-убиец” се разраства. В студената и неприветлива стая, която населява, го посещават единствено малцината останали близки хора – Тодор Александров, Асен Златаров, доктор Кръстев. Пред тях той споделя, че сънува Лора всяка нощ. Когато на сутринта става и възпламенява цигара, продължава да мисли за нея. А спомените за нея са по-непоносими от всичко останало – от мизерията, омразата, даже от унижението. Какъв… Къде е изходът?
На 16 октомври 1914 година Атанас, братът на Яворов, отива на лекции. Останал самичък в къщата, поетът заключва вратата на стаята си, изпива чаша вода, в която е разтворил отровно прахче, ляга на кушетката и за по-сигурно този път налапва дулото на револвера.
Оставил е няколко предсмъртни писма, в едно от което се извинява, че основава неприятности.
Това е историята на една обречена, трагична и извънредно комплицирана обич, която, въпреки че ражда литературни шедьоври. Това е историята на Яворов и Лора, чиято обич е коктейл от пристрастеност, ревнивост и рискови мисли, а специфичната съставна част в него се споделя Мина.
Лора Каравелова е едвам 27-годишна, когато трагично лишава живота си.
За любовната история сред нея и поета Пейо Яворов се приказва и до през днешния ден и е ясно, че повода за гибелта и на двамата е точно тяхната пламенна обич, граничеща с полуда.
На 21 август 1906 година Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова, щерка на видния политик Петко Каравелов, който с изключение на, че е брат на писателя Любен Каравелов, е бил и четири пъти министър-председател на България. Запознанството сред двамата се реализира по време на излет в Драгалевския манастир и макар че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия другар Петко Тодоров – Мина, откривателите на символиста са безапелационни, че създателят е мощно притеглен от Лора още от тази първа среща. Лора Каравелова е млада, красива и добре образована. Тя учи в чужбина – първо в католическия интернат " Нотър Дам дьо Сион " в Париж, а по-късно в Антверпен, Белгия. Пребиваването и отвън България я среща със западните полезности и изостря свободния ѝ дух. Според доста от съвременниците на Лора обаче животът отвън рамките на родината поражда у нея и разкрепостено държание, което при прибирането ѝ вкъщи се сблъсква с към момента патриархалното в по-голямата си част българско общество.
Тя също му е метнала око, само че изначало връзките им не търпят никакво развиване – първо, тъй като поетът още е влюбен в Мина и второ, тъй като майката на Лора въобще не мисли, че е добра партия на щерка й. Причината да не го харесва е най-много грозотата му (ето отново!), която изключително се набива на очи на фона на свежата и привлекателна осанка на едно 19-годишно момиче. Екатерина Каравелова намира по- “свестен” и обичайно изглеждащ мъж на щерка си в лицето на лекар Иван Дянков. Обаче Лора, каквато е индивидуалистка и не признава тесногръдите български нрави, признава пред своя другарка, че не го обича, тъй като двамата нямат нищо, което да ги свързва. Логично бракът им завършва през юни 1912 година
Понеже разводът е станал по нейна виновност, църковният съд й постанова двугодишно безбрачие.Това какъв брой е разкрепостена за времето си Лора потвърждава като се омъжва за Яворов макар показания й от църквата червен картон.
463 дни и нощи - тъкмо толкоз трае бракът сред Лора Каравелова и Пейо Яворов. Венчават се на 19 септември 1912 година Веднага след церемонията вместо да потеглят на меден месец, Яворов отпътува за Македония. Колкото и парадоксално да звучи, най-щастливи от тези 463 дни са тъкмо дните, през които Яворов е в Македония по революционен бизнес. Писмата, които съпрузите си разменят, са изпълнени с повече обич и фамилиарност, в сравнение с тези в последвалото им физическо общуване. Той я назовава “мила женице” и я целува “хиляди пъти”, а тя му отвръща с “мой благи, скъпий, единствений”. Докато Лора чака с неспокойствие брачният партньор й да се завърне, също като една грижвона птичка стъкмява фамилното гнездо, обзавеждайки със усърдие и усет жилището им на “Раковски” 126. В дните на очакване тя не мечтае за нищо друго с изключение на да се грижи за Пейо и да остареят дружно.
Какво обаче не е наред, когато се събират още веднъж? Причината за непрекъснатите кавги в отвън епистоларните им връзки е чудовищната по размери ревнивост на Лора, която се демонстрира и при най-малкия мотив. В един подобен “повод” се трансформира госпожа Дора Кондова, брачна половинка на писателя Михаил Кремен, която неведнъж си разрешава намерено да флиртува с Пейо. Лора, несъмнено, не желае и да чуе, че “не е това, което изглежда” и при следващия скандал взима пищова на мъжа си и се прострелва в гърдите. Денят е 29 ноември 1913.
Символистът пък пробва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасяващ от вероятността да живее без обичаната си. Кървавата драма в Яворови " подпалва " столицата. Благодарение на пресата множеството софиянци са уверени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Приятелите му отхвърлят тази версия. Междувременно поетът е освен жигосан от обществото, само че и прогресивно ослепява в резултат на несполучливия му опит да постави завършек на живота си. Срещу Яворов стартира срамно дело за ликвидиране и макар множеството доказателства за невинността му той е приет за отговорен. Това в композиция с ослепяването му изцяло отчайват поетът. Загубата на вяра и предпочитание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров: " Ти знаеш ли, че през днешния ден паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И би трябвало да е било занимателна картина за минувачите: виждам ги по какъв начин се хилят... Нищо не очаквам! Ти единствено кажи искаш ли да ми окажеш помощ да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да простирам ръка за лепта от публиката, която излиза от зрелище. Аз отново те апелирам: дай ми от твоите най-сигурни средства - да свърша със себе си... Не, не, ти не разбираш. Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си единствено в случай че се убедя, че ме чака цялостно ослепяване. "
Докато тече срамното дело, Яворов затъва от ден на ден в безпаричие и обезсърчение. Предприема пътешестване до Виена, задачата на което е да се лекува при тамошните очни доктор. Но без резултат. За разлика от зрението му, което последователно изчезва напълно, публичната ненавист към “поета-убиец” се разраства. В студената и неприветлива стая, която населява, го посещават единствено малцината останали близки хора – Тодор Александров, Асен Златаров, доктор Кръстев. Пред тях той споделя, че сънува Лора всяка нощ. Когато на сутринта става и възпламенява цигара, продължава да мисли за нея. А спомените за нея са по-непоносими от всичко останало – от мизерията, омразата, даже от унижението. Какъв… Къде е изходът?
На 16 октомври 1914 година Атанас, братът на Яворов, отива на лекции. Останал самичък в къщата, поетът заключва вратата на стаята си, изпива чаша вода, в която е разтворил отровно прахче, ляга на кушетката и за по-сигурно този път налапва дулото на револвера.
Оставил е няколко предсмъртни писма, в едно от което се извинява, че основава неприятности.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ