На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Най-великият повествовател на ХХ-ти век, Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес, е роден през 1928 година в бедняшкото градче Аракатака, което по-късно ще бъде възпято като обичаното му Макондо. Габо, както го назовават околните му, е отгледан от баба си и дядо си - полковник в оставка, деец от две цивилен войни и златар. Именно той възпитава внука си да следи политиката всеки божи ден, а по-късно ще се трансформира в един от персонажите в " Сто години самотност ". В дома на колоритния полковник се описват стотици евентуални и невероятни истории, които по-късно влизат в писанията на неговия правоприемник.

Габито се отличавал с живо въображение още като малко момче, само че кой знае за какво в началото избрал да следва право, а не литература. Всъщност, по-късно ще признае, че желал да има доходна специалност, с цел да обезпечи щастливо бъдеще на своята Мерседес. Съучениците му го наричали " Старикът " - изглеждал им прекомерно сериозен за възрастта си. Той пък нехаел за мнението им - увлякъл се по книгата на Кафка " Метаморфозите ", която става негов справочник в живота.

Той е притежател на Нойщадската литературна премия през 1972 година и на Нобеловата премия за литература през 1982 година Първата му огромна творба е " Разказ за едно корабокрушение ". Сред най-значимите му творби са романите " Сто години самотност " (1967), " Есента на патриарха " (1975) и " Любов по време на холера " (1985). Често е апетитен за най-известния представител на магическия натурализъм.



Рядко се случва човек още в първите минути на запознанството да разбере, че пред него стои неговата бъдеща съпруга… Особено, в случай че той е на 18 години, а тя – 13. Въпреки това, бъдещият публицист Габриел Гарсия Маркес, притежаващ загадъчен прозорец, видял в това съвсем дете човек, с който ще прекара живота си.

Наистина го създали. Изживели щастливо живота си, без значение от обстоятелството, че са изцяло разнообразни – той е писател-мистик с характер, а тя – хармонична, богатства и спокойна. Мерседес е плод на огромната обич сред колумбийка и египтянин. Вероятно тази генетична " примес " била повода за нейната явно екзотична хубост. " Красота от земята на Нил!... ", обичал да споделя за обичаната си самият Маркес. Гордеел се със брачната половинка си.

Историята на тяхната обич потегля от едно запознанство на танци. Габриел вижда дребната Мече, както я назовават околните й, и е безусловно удивен от нея. Прави й предложение за брак още същата вечер.

" Едва в този момент разбрах, че всички стихотворения, които написах, са за вас. Омъжете се за мен! ", споделя младият Габриел Гарсия Маркес на 13-годишната Мерседес Барча Пардо. " Съгласна съм. Нека обаче завърша учебното заведение ", съществено му дава отговор момичето. Това се случва през 1945 година в градчето Сукре, Колумбия, на танцова веселба, където бъдещият популярен публицист среща дамата, с която прекарва над половин век сватбен живот. Вероятно всички се питат какво са правили през всичките тези години влюбените? - Пишели си писма, възнамерявали бъдещето си, когато Мерседес порасне...Може би тези връзки основават сред тях онази духовна непосредственост, която съхранява съразмерен брака им. Самият Маркес споделя в спомените си, че двамата с Мече в никакъв случай не са имали кавги и раздели.



Вдигат женитба след 13 години. Най-любопитното е, че на венчавката, по-неспокойният е той. Мерцедес закъсняла, а Габито изпаднал в суматоха? Вероятно точно в оня момент на очакване, той осъзнал какво е тя за него. По-късно ще признае, че се изплашил, че може да я изгуби.

" Изплаших се, че тя може да не пристигна!... ", признава Маркес и прибавя: " Но тя пристигна!... " След сватбата, двамата влюбени отпътуват на странствуване във Венецуела.

Авторът на " Любов по време на холера " снизходително приема неналичието на всевъзможни домашен привички у младата си брачна половинка и търпеливо я учи да готви обичаните му ястия. А тя му отвръща с безусловно трепетно отношение към неговото творчество: даже хартията, на която написа, допира деликатно и внимателно, все едно е античен ръкопис, кадърен да се трансформира в прахуляк в ръцете на непосветените.



През 1959 година се ражда синът им Родриго Гарсия. В същата година Маркес е командирован като сътрудник в Европа. Предлагат му и съдействие за в. " Prensa Latina " - Ню Йорк. Навсякъде писателят пътува с жена си и сина си.

Това е интервалът, в който Габриел Гарсия Маркес пътува до Куба и Съюз на съветските социалистически републики и става последовател на комунистическите идеали. Това се трансформира в опасност за фамилията му и писателят търси избавление с бягство в Мексико.

Мерседес приема без опозиция тестванията, на които е подложено фамилията. Влошава се здравето й, само че и това тя приема като тестване, само че не и причина да укори за нещо брачна половинка си.

Вторият им наследник се ражда в Мексико през 1962 година - годината, в която писателят стартира да написа популярния си разказ " Сто години самотност ". Заради романа, продава колата си, залага имущество, пари за бита печели Мерседес.

Мерседес е до Габриел и когато се труди върху " Сто години самотност ", грижи се за фамилията и не престава да има вяра, че мъжът й е талант. След 18 месеца романът е подготвен, само че Маркес няма пари, даже с цел да го изпрати в издателството. Тогава брачната половинка му продава последното, което има - сешоара и миксера си. Много скоро литературният шедьовър донася на Маркес положителни възнаграждения, международно самопризнание и Нобелова премия.

Винаги има жълто лале на бюрото си, до момента в който написа. Казва, че това е цветът, който предизвика въображението му. Когато Маркес умира, в родния град на писателя - Аракатака, дамите раздават по улиците жълти цветя, в негова чест. Маркес бил върл другар на Кастро, което му носи особена злост от другия му латиноамерикански съперник и в следствие също нобелист - Марио Варгас Льоса. В своя публикация перуанецът го назовава " Куртизанката на Кастро ". Маркес отвръща, че другарството му с кубинския водач има литературна основа. " Може да не е необятно публикувана истина, само че Фидел е извънредно образован и просветен човек. С него съм водил едни от най-прекрасните си диалози за книги ", споделя Маркес.

Говори се, че Кастро е бил всекидневен редактор на фамозния публицист Габриел Гарсия Маркес. Ел Команданте съгласно слуховете поправял ред по ред някои места в ръкописите на създателя на " Любов по време на холера ", откакто двамата завързват близко другарство в края на 70-те години.



Зад триумфа на всеки популярен мъж, както е известно, стои мощна жена. Кой знае каква би била ориста на обичаните от целия свят музиканти, художници, режисьори и писатели, в случай че не разчитат на поддръжката на своите мъдри и търпеливи вдъхновителки.

През 90-те години Габриел Гарсия Маркес минава през редица болести и самичък грижите на брачната половинка му удължават дните му и вършат допустимо написването на книгата „ Спомен за моите тъжни проститутки” – любовната история на стареца към младо момиче. Критиците виждат в творбата аналогия със замия Маркес и неговата Мерседец, самопризнание в обич към нея, увековечена в работата му.

През последните две години от живота си писателят страда от заболяването Алцхаймер и почтено не познава никой от околните си, с изключение на Мерседес. И до последния си ден, тя остава вярна и предана брачна половинка.