На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Пабло Неруда, чието същинско име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто, придобил международна популярност като поето още на 16-годишна възраст с публикуването на еpoтичните му стихове „ Двайсет любовни стихотворения и една обезверена ария “.

Но най-хубавите му поеми към момента не били написани.

Те щели да бъдат плод на една бъдеща среща и на една към момента неслучила се обич сред него и Матилде Урутия, певица с чудно хубава алена коса.



Пабло Неруда е най-големият чилийски стихотворец и притежател на Нобелова премия за литература, а " Сто сонета за любовта " е една от най-важните книги в неговото творчество. За Неруда великият испански стихотворец Федерико Гарсия Лорка споделя следното: " Той съзерцава света, превзет от същинско удивление; на него са му непознати два детайла, дали живот на толкоз псевдопоети: омразата и иронията. Когато реши да изиска отмъщение и вдигне шпага, той внезапно открива ранен гълъб в дланта си. " Неруда посвещава сонетите си на последната си, трета и най-любима жена, Матилда Урутия.



Пабло и Матилда се срещат напролет на 1946 година на концерт на Чайковски навън в парка Форестал в Сантяго и остават дружно до гибелта на Неруда. Когато се срещат, тя има упоритости да стане сопрано с интернационална популярност, а той е женен за втората си брачна половинка - аржентинската художничка Делия дел Карил, с която живее близо 20 години. След бурната къса среща на Матилда с Неруда неговите политически и литературни действия и нейните артистични задължения ги отдалечават. схваща за нея единствено две неща – че е чилийка като него и че с изключение на певица, е и физиотерапевт. Двамата се срещат още веднъж в Мексико през 1949 година, когато получава затруднения вследствие продължителен флебит, той я намира – тя е станала към този момент един от най-хубавите терапевти в Латинска Америка – и й предлага да живее в тях известно време и да се грижи за него. По това време Неруда и Делия живеят в Берлин, в тогавашната Германска демократична република, защото той е в заточение поради комунистическите си хрумвания. Любовната история на Неруда и Матилде стартира по този начин, както и преди време връзката му с Делия – под носа на законната брачна половинка.



В продължение на пет години двамата са секрети любовници. Заради Пабло Матилде скъсва с целия си живот до този миг – с музиката, с практиката си на терапевт, с приятелския си кръг. Има единствено една роля – на Любовница и Муза на оня, който Габриел Гарсия Маркес към този момент е нарекъл „ най-големият стихотворец на XX век на всички езици “. Отдава му се напълно, изчезва в него. А Неруда й посвещава всяка своя строфа оттук нататък. Дълги години любовта им е загадка. Двамата влюбени пътуват по света непрестанно - Матилда следва Неруда, когато той е в заточение, а през 1952 година се връщат в Сантяго, Чили.

В книгата си „ Моят живот с Пабло Неруда “ Матилде написа, че освен не го е пришпорвала да официализира връзката им, само че даже се е наслаждавала на ролята си на загадка държанка. „ Вкусът на прегрешението – да лъжеш, да се криеш, беглите погледи – беше най-големият тласък за нашата пристрастеност. Желанието ни погълна и в един миг просто разбрахме, че не можем да живеем разграничени “.



През 1955 година един чиновник на Неруда издава техните извънбрачни връзки и това поставя завършек на брака му с Делия. Едва тогава двамата влюбени стопират да крият своята връзка, макар че не могат да я узаконят и да сключат брак чак до 1966 година
Неруда построява за Матилда къщата, на която дава името Ла Часкона. Поетът назовава и своята обичана Ла Часкона (Рошава), поради буйните й червени коси.

Неруда към този момент бил знаменит и с Матилде били сключили формален брак, когато един ден на прага на Ла Часкона, където се намирали тогава, се появила 22-годишната Алисия, племенница на Матилде, с куфар и дете в ръце. Имала фамилни проблеми и нямало къде да живее. Алисия заживяла с тях в Ла Часкона и историята с изневярата под носа на законната брачна половинка – непрекъснат сюжет в бурния персонален живот на Пабло Неруда – се повторила. Разликата от съвсем 40 години нямала никакво значение за него, нито фактът, че обектът е родственик на жена му. Бедната Алисия Урутия нямала никакъв късмет и по този начин и не съумяла да устои на този толкоз фамозен, толкоз мощен мъж. Матилде го познавала добре и за следващ път приела да бъде на втори проект. Знаела, че е краткотрайно и че това най-вероятно е последната любовна история на Пабло Неруда. Когато усетила, че пристрастеността на Пабло към племенницата й към този момент поутихва, просто я изгонила. После си устроила малко сладко възмездие, като не гласувала за него на изборите, на които той се кандидатирал за президент на Чили и които по този начин и не спечелил.



Матилда се трансформира в източник на ентусиазъм за любовните му стихове. Първоначално поетът я показва като Розарио де ла Серда в " Los versos del capitan ", а след това като дамата с най-красивите ръце в " Las odas elementales ". Докато " 100 сонета за любовта " са напълно отдадени на Матилда.
Неруда изключително е обичал къщата си в Исла Негра. Името, измислено на смешка от самия стихотворец, значи Черен остров. Но няма никакъв остров - единствено черни скали в бурните талази под къщата, която наподобява по едно и също време на транспортен съд и на трен. Помещенията й са прикачени едно към друго като вагончета - поклон на поета към татко му, който бил ватман. В двора има локомотив, а в градината откъм океанската страна - лодка и огромна котва. Неруда умирал за океана, само че му прилошавало на същински кораби. Затова желал домът да му основава и чувството, че се рее из водната простор. В спалнята има голям прозорец - тъкмо против леглото. Пабло и Матилда се будели заран, като че ли потопени в океана.



Неруда си отива, по публична информация, от рак на простатата през септември 1973 година, въпреки че съгласно обновеното през 2013 година следствие се оказва, че е доста допустимо да е бил погубен по политически аргументи.

Последната си нощ дружно двамата с Матилде прекарват в спалнята, надвиснала над черните скали в Исла Негра. Още преди зазоряване той й споделя, че се усеща зле, и кола за спешна помощ ги откарва в болничното заведение в Сантяго, където няколко дни по-късно поетът умира. Тя не се отделя от тялото му в продължение на 12 часа. („ Не желая да пресъхват твоят смях и стъпки... не идвай на гроба ми, аз не съм там. Живей в отсъствието ми като във дом “)

Никога повече през оставащите 10 години от живота й Матилде Урутия няма да прекара и една-единствена нощ в Исла Негра.

Но все пак, Исла Негра е и последният им дом във вечността - там двамата са заровени един до различен.