На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Историята за буйната обич на писателя Антоан дьо Сен-Екзюпери и екзотичната Консуело е ослепителен образец за това по какъв начин ориста от време на време среща противоположностите, с цел да ги сплоти в едно цяло.



Консуело Сънсин се ражда в Ел Салвадор в фамилията на заможни земевладелци. Точно като в приказка, тя е една от общо трите дъщери.

На 19-годишна възраст получава дотация за проучване на британски и отпътува за Сан Франциско. Тук тя се срещна с първия си брачен партньор, мексиканец, елементарен служител от магазин за боядисване. Бракът е несполучлив, двойката скоро стартира да живее настрана, а след това Консуело овдовява - брачният партньор умрял по време на произшествие на железопътната линия.

22-годишната Консуело напуща Сан Франциско. Тя се реалокира в Мексико Сити, записва право, само че заради интереса си към публицистиката, скоро напуща правния факултет. След това отпътува за Франция, където подписва втори брак с гватемалския посланик и прочут тогава латиноамерикански публицист и публицист Енрике Гомес-Карильо. Бракът стартира щастливо, само че по-малко от година след сватбата, Енрике умира от удар, а Консуело става вдовица за повторно.

Тя приема аржентинско поданството и получава добра пенсия поради умрелия си брачен партньор. В допълнение тя наследява имение в Буенос Айрес, където почнала да чете лекции за неговото творчество и живот. Именно на една такава лекция тя се среща с Екзюпери

В спомените си Консуело записва, че първоначално Екзюпери не я пуска да си тръгне, откакто я притиска на един стол, откъдето не й дава да стане и измъква от нея единодушието да лети с него и двама други познати. Вече в самолета той принуждава летеца да прави внезапни завои, които да го наклонят към нея и да изтръгнат целувка. На всичко това Консуело неведнъж отхвърля.

Тогава Екзюпери трансформира тактиката и стартира да плаче и стартира да упреква Консуело, че не желае да го целуне, тъй като е противен. Тогава, евентуално освен от страдание, тя го целува и по този начин стартира една връзка, която с изключение на мъчителна, жестока и провокативна, слага началото и нервните сривове на тази жена, които тя, макар загубите на двама съпрузи, не е познавала до този миг.

Страстта сред двамата избухнала съвсем незабавно. И е толкоз мощна, че единствено 7 дни след тази среща, Екзюпери предлага брак на Консуело. Много от приятелите на Антоан дьо Сент-Екзюпери се чудели на прибързаното му решение и не харесвали бъдещата младоженка.



Още от пръв взор Антоан и Консуело били наясно, че в кабината на самолета се случва знамение - сред двамата прескача искрата на пристрастеността. Първоначално тя му се показала като потомка на благороден испански жанр. Разказът й бил толкоз безапелационен, че Екзюпери даже й повярвал.

Едва по-късно той ще разбере, че нейната фикция ражда с лекост чудновати истории, които тя умее да споделя по този начин, че всички да им имат вяра. Но това явно му се харесвало. Вероятно любовта и писателят в него преборил възприятието му за действителност.

" Харесвам нейните истории ", признал пред другар Екзюпери.

Консуело живеела в собствен фиктивен свят, изцяло откъснат от действителността, само че евентуално точно нейните художествени измислици са привличали писателя Екзюпери?

Двамата си допадали и в друго - Консуело, също като него, непрекъснато изпитвала потребност от нови усещания и завършения. Палела се от всяка рискована концепция. Екзюпери даже я кръстил " моят дребен салвадорски вулкан ".



Наричал я моята " бодлива роза ", което безспорно навежда на мисълта, че първообраз на едноименната героиня в " Малкият принц " е точно Консуело.

Буйният характер на Консуело, обаче, постоянно го заливал с огнена " лава " от яд и възмущение, тъй като хубавицата била раздразнителна по темперамент и обичала да отстоява даже прищевките си.

" Не мога да бъда с теб и да бъда без теб! ", й написа влюбеният Антоан в едно от писмата си, с което намерено признава слабоволието си по отношение на нея.

Дълго време, казано на актуален език, връзката им била " отворена " - и двамата били импулсивни и си изневерявали.

В същото време взаимно и безумно се ревнували. В последна сметка си дали дума, да сложат завършек на опитите с волностите в брака си.

За жал, скоро по-късно, в един ден през 1944-та писателят-летец не се завърнал при своята Консуело...

В края на юли 1944 година майор Антоан дьо Сент-Екзюпери излетява от авиобаза в Корсика. Той би трябвало да направи фотоси в навечерието на десантна интервенция в южната част на Франция. Мисията била загадка, малко на брой знаели за датата на интервенцията. Полетът над Средиземно море лишил няколко часа, а двумоторният аероплан бил невъоръжен.



Тя не желала да повярва, че той е умрял. Продължила да му написа писма, надявайки се...Уверявала приятелките си, че нощем чува стъпките му и усеща дъха му върху лицето си...

Загрижени за психологичното й здраве, околните им я съветвали да продължи живота си, като се опита да превъзмогне тъгата си. Едва тогава за всички станало ясно, че Консуело - тази безумна фантазьорка, която изглеждала толкоз вятърничава ексцентричка, е правдиво влюбена до гроб в своя " принц ".

Двамата с Екзюпери в действителност били станали едно цяло. Единство на противоположностите, които се притеглят. Според биографите на писателя, Консуело изиграва голяма роля в разгръщането на неговия гений.

В едно писмо до другар, Екзюпери оставя прочувствено изречение, отдадено на обичаната му Консуело:

" Когато видя от пилотската кабина светлини в далечината, аз зная, че това е знак - чака ме моята Консуело!... "