На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Тя е на 18 години, красива като привидение – водопад от бухнали коси, извити лястовичи вежди, нацупени черешови устни, основани за целувки.

Момичето с тъжните бадемови очи. Така я разказват мъжете, които са имали шанса да бъдат част от сърцето ѝ. Вглъбена и търсеща, витална и непокорна, нежна и дръзка – такава е поезията на една от най-въздействащите и надарени български поетеси – Яна Язова, роден на днешната дата през 1912 година Талантът блика даже от първите й неумели стихове, които му занася в пет училищен тетрадки.



Колкото възхвалявана поради големия ѝ гений, толкоз и оплювана поради скандалната ѝ обич с един от най-изтъкнатите литературоведи на предишния век – Александър Балабанов. Може би таман заради това нейното творчество остава несправедливо дълго тънещо в давност.

Той е на 51 година невисок и повърхностно облечен, разсеяността му е мотив за десетки вицове, ексцентричното му държание и изострен език са му спечелили безчет фенове и врагове. Но пък е талантлив!

Днес поезията на Язова е приета за едно от най-върховните достижения в българската литературна класика. Нейните стихове се отличават с извънредно високата си художествена стойност. Стихове, които пленяват, превземат мисълта, покоряват до последната писмен знак.
През 1930 година никому незнайната абитуриентка от Първа девическа гимназия в София Люба Ганчева занася стиховете си на интернационално известния академик и интелектуалец Александър Балабанов. Той редактира вещо и с доста обич първата й книга „ Язове”. Измисля и псевдонима Яна Язова. Стихосбирката става сензация, ученичките я рецитират наизуст. Критиците я величаят като „ гениалното дете на българската литература”, а сплетниците са във екстаз от връзката й с професора. Любовта им е буйна, безпощадна и обречена през цялото време. Тя скандализира освен литературния и университетския свят.



Наричат Язова „ единствената правописна неточност на Балабанов”. (Професорът е прочут с предаността си към вярната граматика и нееднократно е бил залавян от полицията да поправя изписани върху стените лозунги – б.а.). Карикатуристите злостно се упражняват върху силуетите им - изящната като тръстика госпожица и валчестия международно прочут академик. Любовта им ескалира до публичен скандал. Едни му се чудят на акъла, други му се подиграват, трети му съчувстват, четвърти завиждат. Понякога в няколко вестника по едно и също време излизат ехидни рисунки: елегантна госпожица с кожа от лисица на изящната си шия се извисява над неугледния професор.

Съпругата му, австрийката Лия, го шантажира с двете им дъщери и излага с гръмовни обществени кавги ученият със международен престиж. Родителите на Яна – скромни учители от положително родословие, са съкрушени. 33-годишната разлика във възрастта им е обичана тематика на столичните злобари, която те с приятност преживят. Дори царският двор е ужасяващ, а по вечерните празненства се шушука за морал и грехопадение. Въпреки голямата си обич, Язова и Балабанов се нараняват взаимно, споделят си непростими неща, разделят се и се събират, терзаят душите си и изгарят в любовен жар. Срещат се по секрети квартири, открадват си няколко дни в провинцията или в чужбина, разменят си тонове любовни писма.

Проф. Александър Балабанов осуетява брака й с милионера Джон Табаков и тушира в зародиш възприятията й към художника Марио Жеков, само че в никакъв случай не събира храброст да се разведе. Странната им обич оцелява 15 години... Ученият и поетесата употребяват антични имена. Тя е Мо, а той е Ра. Двамата дружно са Мойра - старогръцки код за огромна обич и неделимост. През 1932 година излиза стихосбирката „ Пролетта на Мо”, в която прозират възприятията им, а по-късно и прозата „ Мойра”, от която бликат печал и обич.

Отношенията сред Яна Язова и проф. Балабанов и без друго са бурни. От една страна, професорът брани литературното й добро име – същински ослепителен рицар, правилно – пораздърпан, позакръглен, само че с език, изострен като меч. От друга, я ревнува извънредно. Да му влезем в ситуацията. Всеки, изключително мъж, видял Яна в тези години, остава запленен от хубостта й. Тя е като оръжие за всеобщо поразяване с високата си гъвкава фигура, ореола от черна бухнала коса, блестящи присмехулни очи, съвършени цялостни устни и ослепителна усмивка. И поразява освен в София. След нейно посещение в Белград известният интелектуалец Александър Илич я разказва като брезово стръкче, притежаващо нежна и утопична женственост. „ Само ритъмът на екстаза е могъл да извае една по този начин стройна снага “, отбелязва той, наред с качествата й на поетеса. При посещение в Прага е поканена на вечеря в чест на Анри Бордо, прочут за времето си френски публицист. На вечерята обаче всички гледат не мосю Бордо, а Яна Язова. Французинът също не може да смъкна взор от нея. Пита коя е тази хубава жена с чудна коса и я кани да седне до него.

Връзката им се трансформира в типичен любовен триъгълник, когато през 1937 година Яна отпътува за Париж да учи френски. Записва се в Сорбоната и наема квартира покрай Люксембургската градина. Тогава е на 25. Запознават я с висок пъстроок мъж, 34-годишен и доста богат – инженер Игнат Табаков. Той е в Париж, с цел да купи машини за плетачната си фабрика в България. Табаков се влюбва на момента, не след дълго й прави предложение за сватба. Нарича я Джойс, тя него – Джон. Яна се „ жалва “ в писма до своя другарка, че я отрупва със скъпи дарове – палто от черно моаре, рокли по последна парижка мода. Насрочена е дата за сватбата през декември в Рилския манастир. За кум е поканен самият Балабанов. Но професорът не е подготвен да пусне любовницата си. Буквално като воин от Молиерова комедия той измисля какви ли не хитрини и клопки, с цел да раздели Яна от Джон.

Година по-късно Яна е обезверена от неналичието на развиване с развода на мъжа, който обича, по тази причина отпътува при художника Марио Жеков в Созопол, един от многото й ухажори. Повечето мъже, които са я срещали, в спомените си я разказват като момичето с тъжни бадемови очи. Балабанов е откровено покъртен от протичащото се, не стопира да й праща писмо след писмо, само че на нито едно не получава отговор, във всяко едно от тях си проличава нежността, която изпитва към нея: " Целувам всички сребърни звънци в гласа ти. "



Безсилен от ситуацията, подкупва лодкари и наема лодка, с която собственоръчно гребе до Созопол.

И тази нейна връзка е провалена след дълги молебствия и увещания. Ето за какво няколко месеца по-късно скрито се омъжва за Христо Йорданов, швейцарски ученик и шеф на Pадио „ София “. След 16 години брак той умира и Яна Язова остава сама до личната си трагична гибел.


Язова отхвърля да се причисли към писателите, които след 1944 година одобряват социалистическия натурализъм за собствен живописен способ. През 1960 година за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „ Левски “ на издателство „ Народна просвета “, само че поради невписването й в политическия живот той е отритнат. Яна Язова основава и първия исторически разказ с небългарска тема – “Александър Македонски. За задачата тя посещава Сирия, Египет, Палестина и Турция. Книгата е приключена до края на 1944-а, само че от нея са отпечатани единствено 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това забавно произведение.

Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения, тя е изцяло изолирана и отритната от обществото. Предишните й другари я оставят, тъй като се притесняват, че в случай че името им се свързва с нейното, може да ги сполети сходна орис. Намират я при започване на август 1974 година в дребния апартамент, останал завещание от родителите й, на ул. “Раковски” 161 (там през днешния ден има нейна плоча), измъчвана и след това удушена с колана на халата си, вероятно отровена преди този момент. Всичките й движимости са плячкосани – книги, скъпи ръкописи, бижута, цялостен един живот е ограбен и продаден на търг. Литературният историк Петър Величков твърди, че от част от тях се възползва Николай Хайтов и издава нейни произведения от негово име. Това към този момент не е потвърдено на 100%, както и виновникът за гибелта й.