На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Може би всички знаят тази история - за най-малкото от осемте деца на Петко Славейков, за това, за което татко му написал: " Пенчо бре, чети - Пенчо не чете... " ; това, което заспало върху замръзналата река Марица и се разболяло толкоз тежко, че цялостен живот носило последствията. Въпреки недъга си обаче Пенчо имал разностранни ползи, леко възприятие за комизъм и изострен разум, и пишел прелестни поеми. И в живота му имало благополучие. Неговото благополучие си имало име.

Това е Мара Белчева – същинска световна дама. Освен поетеса тя е измежду най-хубавите преводачи на “Тъй рече Заратустра” и на известния драматург Герхард Хауптман. 23-годишна е, когато мъжът й Христо Белчев (финансов министър в държавното управление в Стефан Стамболов), е погубен. Била е придворна дама в двореца на цар Фердинанд. Мълвата твърди, че той самият настойчиво я ухажвал, само че тя внимателно го отблъсквала. Монархът поръчал да създадат гипсова отливка на ръката й, която да държи на нощното си шкафче, с цел да може да я гали и целува.

Всички от двора благоговеят пред обаятелната Мара Белчева, само че тя не се усеща щастлива и на място в княжеското обграждане. Нежната интелектуалка споделя през познати, че е извънредно самотна и изгубена, изцяло отвратена от клюките и празнодумието, с които се откроявали аристократичните среди.



Среща я през 1903-а на една вечеря. когато родственик на Мара довежда Пенчо Славейков на посетители в дома ѝ. От този ден двамата са неразделни.

Мара Белчева и Пенчо Славейков са онази двойка, в която любовта и духът са свързани по един изумителен метод, самоуверено опълчващ се против хорските предубеждения.
Любовта сред тях е мощна, буйна и влияеща извънредно благотворно и на двамата. Неусетно те се трансформират в най-верните другари. Той я среща с най-големите интелектуалци от това време, предизвиква я да написа и превежда, тя пък неразделно бди над него като орлица и безусловно го боготвори. Въпреки физическия му кусур, в резултат на премръзване, за Мара Славейков е най-изключителният човек във всяко едно друго отношение. Това си проличава и в писмата на хубавицата, в който тя с любов декларира, че цялата подвижност от краката на поета е отишла в главата му.

Любовта на Мара Белчева работи извънредно продуктивно на създателя и след срещата му с нея творчеството му разцъфва. Красавицата е най-голямата муза на поета и той я възпява в няколко свои творби, в това число в „ Островът на блажените “. В „ измислената “ биография на Силва много от обстоятелствата съответстват с тези от живота на Мара Белчева. Несъмнено посредством тези дребни елементи Славейков, определян от съвременниците си като раздразним чудак, обществено се изяснява в обич на Мара и изрично декларира през обществото силата на своите усеща и сериозността на желанията, които има към Белчева.



Но обществеността не утвърждава техния съюз. На любовта без брак не се е гледало с положителни очи по това време. Пенсията, която тя получава от княжеския двор, е спряна.

Към враждебното отношение на близките се прибавя известната доза предимство, която Славейков постоянно е показал към сънародниците си. Неговият блян да изведе българската просвета към гребена на европейските условия бил нетърпим за полуграмотниците, жадни за лесна популярност и облаги. Сблъсъкът сред двата типа усещания довежда до изгнанието на Славейков.

От 1901 година Славейков работи като поддиректор и шеф на Народната библиотека в продължение на 10 години (между които е шеф на Народния спектакъл в интервала 1908-1909). През 1911 година министър на Просвещението става Стефан Бобчев, с който са имали пререкания единствено година по-рано. В резултат на спора Бобчев освен взема решение да си отмъсти на Славейков, уволнявайки го от поста на шеф, само че и да го унизи. С тази предумисъл той го назначава за организатор на учебния музей при Министерството на Просвещението, помествайки кабинета му на четвъртия етаж. Като доста добре знаел, че Славейков, вследствие болестта си като дребен, мъчно ходел, придвижвал се с бастун.

Обиден и наскърбен Пенчо взема решение да напусне България. Първо отпътува за Цюрих. Мара Белчева го последва. Здравето му обаче там се утежнява. Двамата се насочат към Италия. Три месеца двамата живеят нищожно в Рим. Пенчо учи италиански. В началото на пролетта заболяването му се задълбочава. Мара Белчева продава къщата си в София, с цел да могат да покрият разноските си.

После двамата се откриват в красивия град на брега на езерото Брунате, във вила Белависта. Там на Пенчо му става зле. След гибелта му Мара Белчева помолва притежателя на Белависта да откри художник, който да направи схема на покойника. Намират художник на име Алдо Маца. Маца направил скицата с въглен. Мара Белчева обилно му заплаща за нея 200 лири. Славейков в началото е заровен там, а след това останките му са пренесени в България чак през 1921 година.



Нежната дама, която е две години по-млада от Пенчо Славейков, живее още 25 дълги години, определяни от доста откриватели като години на безконечен печал, не инцидентно измежду загубата на поета мнозина са наричали хубавицата - " дамата в черно "...

Белчева има няколко връзки след гибелта на Славейков, в това число и с надалеч по-младия Боян Гацов, само че тя е безапелационна, че Славейков си остава най-голямата ѝ обич. На 69-годишна възраст тя си отива от този свят, а последното, което прави е да подреди да ѝ оправят косата и с немощна ръка да си постави червило върху устните.