Шеф Петров бил на крачка от ТВУ, продавал по 400 сандвича и китайска храна
На времето кулинарният гуру бил „ един от най-големите франчайзинг ” на международна марка: „ Продавал съм по 4000 сандвича дневно, 126 служащи. Създадох храненето на китайската храна в София, в три лока на „ Витошка ” готвех китайска храна и я продавах в София. Мечтаех за бизнес, за пари, като всеки младеж, само че в един миг тръгваш по пътя на творчеството, на търсенето ”.
Бъдещият кулинарен ненавижда комунистическата власт, която на времето пращала деца и младежи в трудово-възпитателни учебни заведения за напълно дребни провинения и по този метод унищожила животите им. Самият той също бил на крачка от ТВУ, само че за негов шанс родителите му, които били с позиции, съумели да го спасят. А въпросното нарушение на другарската компания, от която той бил част като дете, било кражба на кофички със сладолед.
„ Това няма да го простя на комунистите. За две кофички със сладолед, откраднати, мои другари, като ангели положителни деца, ги осъдиха на по 3 години и им разсипаха живота. Няма нито една система в света!... Ако не беше майка ми, работила във Военна болница с проф. Мечков, и аз щях да бъда един към този момент изрод… Защото нямаше да стана готвач, а щях от „ Захарна фабрика ” да отида на улицата, бяха такива времената. И щяхте да сте чели за мен във вестниците в кой мерцедес са ме утрепали. Пак щях да съм фактор, само че щях да съм един кръвен отпадък. Ако бяхме същински свят, щяха да бъдат наказани и разстреляни, тъй като светът не знае, че нещата, които ставаха ТВУ, в Макаренко, се случваха неща, които са близки до концлагерите… Минавам Враца и на Бойчиновци треперех, тъй като знаех, че мои другари за две кофички… ”, показа енергично началник Петров пред слисаните си съквартиранти в Къщата на „ ВИП Брадър ”.
Първият си трудов контракт сключил още като възпитаник, едвам на 15 години, само че стажът си стартира не в кухнята, а на бензиностанция. „ Първо миех прозорци, след това инцидентно станах готвач, тъй като, крещя, там дават повече пари ”, спомни си в Къщата кулинарният гуру. А на последвалия въпрос на Тото от „ Скандау ” по какъв начин се е ориентирал към кухнята, отвърна: „ Е, ми, бензинджиите най-сетне ме нервираха. Едни такива лелки и единствено: „ Лъвче… ”, аз бях доста готин, подобен. Аз миех прозорци, дават ми 5 лв., обаче виждам, имаше една игра, въртяха бонове от 93-89, и ме бутаха да им обръщам боновете и гепеха по 300-400 лв. дневно, а ми даваха по 5 лв.. И крещя: „ Няма да ви работя! ”. И тогава взех решение да ставам в Японския хотел пиколо, единствено че нали моите другари ни бяха мъкнали по детска педагогическа стая и тях ги изпратиха в ТВУ… ”
Впоследствие желал да се запише в ТОХ, само че изпуснал периода и се записал в Пета вечерна гимназия. „ После в Трета сменна вечерна гимназия с профил УПК в ТОХ. На 15-годишна възраст учех и работех ”, описа Шеф Петров, а в изявленията е споделял и, че почнал работа в „ Обществено хранене ” трети регион. „ Така че първият ми трудов контракт беше на 15 години ”, добавя кулинарният гуру.
Бъдещият кулинарен ненавижда комунистическата власт, която на времето пращала деца и младежи в трудово-възпитателни учебни заведения за напълно дребни провинения и по този метод унищожила животите им. Самият той също бил на крачка от ТВУ, само че за негов шанс родителите му, които били с позиции, съумели да го спасят. А въпросното нарушение на другарската компания, от която той бил част като дете, било кражба на кофички със сладолед.
„ Това няма да го простя на комунистите. За две кофички със сладолед, откраднати, мои другари, като ангели положителни деца, ги осъдиха на по 3 години и им разсипаха живота. Няма нито една система в света!... Ако не беше майка ми, работила във Военна болница с проф. Мечков, и аз щях да бъда един към този момент изрод… Защото нямаше да стана готвач, а щях от „ Захарна фабрика ” да отида на улицата, бяха такива времената. И щяхте да сте чели за мен във вестниците в кой мерцедес са ме утрепали. Пак щях да съм фактор, само че щях да съм един кръвен отпадък. Ако бяхме същински свят, щяха да бъдат наказани и разстреляни, тъй като светът не знае, че нещата, които ставаха ТВУ, в Макаренко, се случваха неща, които са близки до концлагерите… Минавам Враца и на Бойчиновци треперех, тъй като знаех, че мои другари за две кофички… ”, показа енергично началник Петров пред слисаните си съквартиранти в Къщата на „ ВИП Брадър ”.
Първият си трудов контракт сключил още като възпитаник, едвам на 15 години, само че стажът си стартира не в кухнята, а на бензиностанция. „ Първо миех прозорци, след това инцидентно станах готвач, тъй като, крещя, там дават повече пари ”, спомни си в Къщата кулинарният гуру. А на последвалия въпрос на Тото от „ Скандау ” по какъв начин се е ориентирал към кухнята, отвърна: „ Е, ми, бензинджиите най-сетне ме нервираха. Едни такива лелки и единствено: „ Лъвче… ”, аз бях доста готин, подобен. Аз миех прозорци, дават ми 5 лв., обаче виждам, имаше една игра, въртяха бонове от 93-89, и ме бутаха да им обръщам боновете и гепеха по 300-400 лв. дневно, а ми даваха по 5 лв.. И крещя: „ Няма да ви работя! ”. И тогава взех решение да ставам в Японския хотел пиколо, единствено че нали моите другари ни бяха мъкнали по детска педагогическа стая и тях ги изпратиха в ТВУ… ”
Впоследствие желал да се запише в ТОХ, само че изпуснал периода и се записал в Пета вечерна гимназия. „ После в Трета сменна вечерна гимназия с профил УПК в ТОХ. На 15-годишна възраст учех и работех ”, описа Шеф Петров, а в изявленията е споделял и, че почнал работа в „ Обществено хранене ” трети регион. „ Така че първият ми трудов контракт беше на 15 години ”, добавя кулинарният гуру.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ