На вниманието на Н. Пр. Планк – посланик на Германия

На вниманието на Н. Пр. Планк – дипломат на Германия в България Мислите, че с цел да обереш банка, ти би трябвало проект? Грешите. Трябва ви архитектура. Юридическа архитектура от офшорни компании, която е толкоз комплицирана, че и най-големите международни банки се отхвърлят да я разгадаят.Нека проследим по какъв начин работи този модел, употребявайки действителния проблем „ Коцеви против Дойче Банк “ като наш чертеж. Глава 1: Проектиране на лабиринта – Изкуството на офшорката Преди да поискате и един цент, вие не просто регистрирате компания. Вие създавате мрежа. Една компания в Малта, няколко свързани с нея в Панама. Всяка от тях е куха кутия, юридически призрак, основан с една единствена цел: да бъде непроследим и неосезаем. Ключовата фигура – в нашия случай младият и упорит Благомир Коцев – е единствено „ управител “ или „ шеф “. Истинските пари и активи са скрити зад пластове от анонимност. Глава 2: Примамката – Как да вземеш 23 милиона $ С тази безупречна офшорна архитектура отивате в огромна, леко наивна банка като „ Дойче Банк “. Предлагате им договорка – заем от ~23 милиона $ против ипотека на активи (в случая – четири кораба), които обаче са благосъстоятелност не на вас персонално, а на вашите панамски фантоми. Банката вижда активи, подписва и превежда парите. Капанът е заложен. Глава 3: „ Синдромът на Бермудския триъгълник “ – Къде изчезнаха парите? След няколко години, когато спрете да плащате, банката идва да си търси своето. И тук офшорната магия стартира да работи. Корабите носят доходи, само че тези доходи не отиват по сметки, които банката може да запорира. Те потъват в комплицираната мрежа от офшорни сметки, трансферират се от една куха компания на друга, до момента в който най-после се озоват в някой данъчен парадайс. За банката парите просто изчезват. Това не е кражба. Това е финансова магия. Глава 4: Юридическата война на няколко фронта – Изкуството да изтощиш колоса Банката, несъмнено, потегля на война. Завежда каузи в Холандия. Печели. Осъжда персонално Благомир и Рубин Коцеви да платят. Но какво от това? В България ЧСИ Мариян Петков постанова запори, само че открива, че персоналните сметки и компании са празни като обещанията на политик. Събрани са 2250 лв. от дълг за стотици хиляди долари. Защо? Защото действителните активи и пари са надеждно скрити зад офшорния заслон.Всеки юридически ход на „ Дойче Банк “ коства големи пари за юристи и лишава години. Те би трябвало да се борят по едно и също време в Малта, Панама, Холандия и България. Това е юридически призрачен сън, целящ да направи преследването на дълга стопански неизгодно. Глава 5: Финалният удар – Умората на кредитора и магията на перемпцията И тук идва психологическият миг. За институция като „ Дойче Банк “, в един миг сметката става елементарна: разноските по преследването на тези разпилени активи стават по-големи от евентуалната възвръщаемост. Те се уморяват. И тъкмо това чакате. След като банката спи две години и не подхваща нови дейности (2019-2021), идва време за финалния трик – позовавате се на перемпция. С една магическа молба до съда, целият дълг е правно премахнат.–––––––––-Но какво се случва с огромния, главен дълг от 23 милиона $? И тук идва същинският успех на схемата. Как мрежата от офшорки се трансформира в непробиваем щит Представете си една матрьошка. Отваряте една кукла, а вътре има друга, след това трета, и по този начин нататък. Мрежата от офшорки работи на същия принцип, само че с юридически лица, регистрирани в разнообразни страни с удобно данъчно и регулаторно законодателство (т.нар. „ данъчни убежища “).–––––- Епилог: Абсолютният успех – Как да задържиш и парите, и корабите И по този начин, какво се случва най-после? След години на правосъдни борби, запори в България и интернационалните каузи, доста хора биха си помислили, че „ Дойче Банк “, тази голяма финансова институция, въпреки всичко е съумяла да си прибере най-малко корабите. Тук обаче се крие същинският, замайващ край на тази история – банката в никакъв случай не си връща контрола върху активите.Представете си парадокса: имате дълг от 23 милиона $. Имате поръчителство – четири кораба. Имате правосъдни решения от Холандия, които споделят, че би трябвало да ги върнете. Но вместо това, вие ги вкарвате в български пристанища и стартира една безкрайна юридическа сага.И до момента в който банката се пробва да пробие стената от български процедури и офшорни хватки, тя прави една съдбовна неточност – заспива. Спира да търси интензивно персоналното обвързване на семейство Коцеви в България за две години. Това е всичко, което е нужно. С една брилянтна юридическа маневра, базирайки се на перемпция, персоналният им дълг от над половин милион $ просто е премахнат от правния мир.Резултатът е замайващ. „ Дойче Банк “ не получава нищо. Нито парите си, нито корабите, нито персоналното обезщетение. Коцеви излизат от тази борба с цялостен успех: те освен са се освободили от персоналния си дълг, само че и не са изпълнили задължението си да върнат обезпечението, което остава да тежи на тези офшорни фирми-фантоми, чието гонене е безсмислено.След такава тотална победа против един от международните финансови колоси, какво прави един потвърдено съобразителен и находчив човек в България? Разбира се, влиза в политиката. Само месец след финалния юридически успех в българския съд, Благомир Коцев е назначен за регионален шеф от държавното управление на „ смяната “. Готов да ни учи на морал, бистрота и по какъв начин да управляваме държавните финанси.Урокът? В България е допустимо не просто да обереш банката. Възможно е да вземеш парите, да задържиш обезпечението и най-после, благодарение на правосъдната система, да накараш всички да не помнят, че в миналото си дължал нещо. Това не е просто скица. Това е изкуство. И по-късно изкуство пътят към държавните постове е необятно отворен.––––––––––––– Хронология на сагата „ Коцеви против Дойче Банк “: От милионен заем до преустановен дълг Фаза 1: Сключване на договорката и струпване на дълга (2009 – 2013 г.) 26 ноември 2009 година: Фирма „ Ахилеос Маритайм “ (с управител Благомир Коцев) и четири свързани малтийски компании, всички под контрола на Благомир и Рубин Коцеви, подписват контракт за заем с „ Дойче Банк Нидерландия Н.В. “.Сума на заема: ~23 милиона щатски $.Обезпечение: Ипотека върху четири кораба, регистрирани под панамски байрак.До 2013 година: Бизнесът върви, само че в един миг обслужването на заема стопира. Дългът стартира да се натрупа. Фаза 2: Конфликтът ескалира и банката потегля да си търси парите (2014 г.) Март 2014 година: След като Коцеви не съумяват да намерят купувачи за корабите в дадения им 12-месечен гратисен интервал, „ Дойче Банк “ публично си поисква активите.14 май 2014 година: Благомир Коцев напуща поста си на управител във компания „ Ахилеос “. Това се случва един ден преди банката публично да изпрати предупреждение за несъблюдение (15 май 2014 г.). На негово място е назначен служителят му Даниел Стефанов.Юни-Юли 2014 година: Вместо да бъдат предадени, два от корабите („ ST. ROSSA “ и „ SKAGEN “) са вкарани в българските пристанища Бургас и Варна. Започва юридическа и оперативна борба за контрола върху тях.Юли 2014 година: „ Дойче Банк “ завежда дело в Нидерландия. Съдът в Ротердам се произнася, че компаниите на Коцеви дължат 22 милиона щатски $ и би трябвало да върнат корабите.25 юли 2014 година: Окръжният съд в Амстердам издава Решение № С/13/567690/KG ZA 14-807 CB/MB, с което осъжда персонално Благомир Коцев и Рубин Коцев да заплатят на банката по 250 000 щатски $ всеки, плюс лихвите. Това е основен миг, тъй като отговорността към този момент се трансферира и върху тях като физически лица. Фаза 3: Българската правосъдна сага и „ кухите “ сметки (2014 – 2021 г.) 27 октомври 2014 година: На база на холандското решение, Софийски градски съд (СГС) по комерсиално дело № 5637/14 година издава предписание за издаване на изпълнителен лист против татко и наследник Коцеви в България.Започва изпълнително дело № 20148510402550 при частен правосъден реализатор (ЧСИ) Мариян Петков.2014 – 2019 година: ЧСИ постанова запори на всичко, което може да откри:Банкови сметки на Благомир и Рубин Коцеви.Дружествени дялове в българските им компании („ Консултантска къща заем сървисиз “ ООД, „ О.ш. “ ЕООД и др.). Запорирани са и коли Реалният резултат от запорите: Почти нулев.За целия интервал по изпълнителното дело са събрани общо 2 250.01 лв.. Банковите сметки се оказват празни, а дяловете във компаниите не носят доходи по делото.2015 – 2017 година: Коцеви апелират издаването на изпълнителния лист пред всички инстанции.01 март 2017 година: Върховният касационен съд (ВКС) излиза с дефинитивно Определение №127, с което удостоверява задължението им към банката. Сагата по оспорването завършва. Дългът е дефинитивно доказан от българския съд.21 март 2019 година – януари 2022 година: Това е основният интервал на безучастие. Според правосъдните документи, последното интензивно деяние от страна на взискателя („ Дойче Банк “) е от март 2019 година След това, в продължение на повече от две години, банката не желае от ЧСИ да подхваща нови изпълнителни дейности. Фаза 4: „ Изчистването “ на дълга по отминалост (2022 г.) 21 януари 2022 година: Адвокат на Коцеви подава молба до ЧСИ за преустановяване на изпълнителното дело.Основание: Чл. 433, алинея 1, т. 8 от Граждански процесуален кодекс – така наречен перемпция. Законът гласи, че в случай че взискателят (банката) не е изискал осъществяване на изпълнителни дейности в продължение на две години, делото се приключва по право.24 януари 2022 година: ЧСИ Мариян Петков издава разпореждане и приключва изпълнителното дело. Това се случва един месец преди Благомир Коцев да бъде назначен за регионален шеф на Варна от държавното управление на Кирил Петков. Февруари/Март 2022 година: „ Дойче Банк “ апелира прекратяването пред Софийски градски съд. 03 юни 2022 година: Софийски градски съд с Решение № 1324 оставя без почитание жалбата на банката. Съдът удостоверява, че двугодишният период на безучастие фактически е изминал и прекратяването е законосъобразно. КРАЕН РЕЗУЛТАТ: Дългът към „ Дойче Банк “ е правно премахнат в България. От него са платени едвам ~1150 евро. Благомир Коцев влиза в политиката с „ чисто “ правосъдно минало по този проблем.